Психотерапия за взаимозависими взаимоотношения

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

ГЛАВА 1

„Запознанство. Изясняване на проблема. Осъзнаване на чувствата си"

В един от топлите есенни дни на среща ми дойде клиент - жена на 25 години, живее с мъж в граждански брак, без деца. Първото нещо, което забелязах, беше, че външно красивото, светло, стройно момиче създаваше впечатление на сдържан, неудобен, стегнат човек в движенията си, нека я наречем Таня.

Искането на Таня звучеше като оплакване от двама значими приятели за нея, че тя им оказва твърде голям натиск с вниманието си, прекомерна загриженост, че имат твърде много от нея. Таня не разбира какво се случва с нея, защо искрената й загриженост се възприема като прекомерна, че не може да им даде свобода на действие. За нея е много трудно да бъде в тези взаимоотношения, тя се опитва да направи много за тях, задоволявайки техните нужди, като същевременно пренебрегва собствените си, не срещайки никаква благодарност за такова дарение. Нещо повече, те открито казват, че изобщо не се нуждаят от това. Всъщност е трудно за нея дълго време без тяхната компания, но в същото време, тъй като за тях е непоносимо от такъв близък контакт, тя не може да направи друго. Татяна иска да разбере това и да намери изход, защото задоволяването на нуждите на другите е трудно да се осъзнае нейното собствено. Какво трябва да направи?

Слушайки внимателно, обърнах внимание на емоционални, поведенчески, телесни прояви. Татяна говори много бързо, практически не ме погледна, не промени позицията на тялото си, беше много ограничена. Цялата история се случи на един дъх, понякога ми се струваше, че клиентът изобщо не диша, във всеки случай определено бях напрегната в някои моменти от нейната история и не дишах. Имаше усещане за откъснатостта на Татяна, пълно потапяне в преживяванията й, споделяйки ги с мен като факти, докато емоционално се отдалечаваше от мен. Споделих моя опит с Таня, задавайки й въпроса, какво се случва с нея сега? С какви чувства и преживявания се сблъсква? Съдейки по факта, че Таня свали поглед и замръзна, беше очевидно, че е объркана. След известно време Татяна каза, че не разбира какво се случва с нея. Очевидно Татяна се отдалечаваше от осъзнаването на чувствата си. Слушайки себе си, улових реакцията си към това и това, което Таня каза, беше придружено от чувство на копнеж, зад него почувствах самота, която споделих с Татяна. Последващата й реакция не ме изненада. Таня се разплака, след като малко се успокои, призна, може би дори повече за себе си, отколкото за мен, че това са чувствата, които тя изпитва от доста време и може би ги избягва с помощта на прекомерна загриженост за другите. След известно време той изрази на глас чувство на тъга и самота, чието осъзнаване накара Татяна да изпита доста емоционални бурни преживявания. На пръв поглед замръзналото й тяло започна да дава признаци на живот, появи се гладкост и движенията на ръцете зачестиха, лицето й стана по -изразително. Тя каза, че най -тъжното е, че въпреки пълната й отдаденост на тези хора в тези взаимоотношения, тя всъщност се чувства самотна, тя току -що го осъзна.

ГЛАВА 2

„Страх от самота в взаимозависими взаимоотношения“

Тази работа е за взаимозависимите взаимоотношения на клиент с близки до нея хора. Тя е склонна да възприема нуждите на другите хора като свои. Опитвайки се да угоди на другите във всичко, като по този начин контролира възприятието на околните. Историята на Таня беше изпълнена с неуспешни опити да се избегне безпокойството, свързано със страха от самотата, което за нея е непоносимо поради силата на преживяванията и несъзнателно я тласка да „бяга“от тях в зависимост от другите, където в тясна връзка може да се чувства в безопасност. Тук започват да възникват трудности, свързани с осъзнаването на собствените им нужди, чувства, трудностите при осъзнаването на себе си в околния свят. Мисленето за възможното прекратяване на една връзка предизвиква пристъпи на тревожност и единственият начин да се справите с тази тревожност е да се върнете към връзката и да увеличите зависимостта от партньора. Очевидно всъщност Татяна е доста болезнено да се справи с чувствата, свързани с тези преживявания, както се вижда от постоянното й избягване на въпросите ми.

Съзависимите не тестват къде са техните граници и къде започват границите на друго лице: те или се опитват незабавно да се „слеят“с друго лице, или стоят далеч от него, предотвратявайки възможността за саморазкриване. Това можеше да се види в предишната сесия, когато Татяна ме държеше на прилично разстояние от себе си и не ми позволяваше достъп до чувствената страна на преживяванията. И така психотерапията често е единственият опит за установяване на взаимоотношения с ясни граници.

ГЛАВА 3

"Връзка със себе си и другите"

За мен беше важно за по -нататъшната ни психотерапевтична работа и по -добър напредък в разбирането на собствените интереси и нужди на Татяна, да изясня доколко се формира нейният собствен образ, как вижда и чувства себе си. В взаимозависими отношения е трудно да се видиш отделен от другия. Работейки върху сложните взаимоотношения на клиента с нейните партньори, беше очевидно, че клиентът има желание да се учи и да задоволява нуждите си. Тя чете представата си за себе си от техните реакции към поведението й и по този начин се приспособява към идеалния им образ според нея, така че, както се оказа, те няма да бъдат разочаровани или загубени. Струваше ми се, че клиентът говори за себе си по доста унизителен начин. За Татяна беше много трудно да даде свое собствено описание, тя се обръщаше през цялото време за моята помощ, за нея беше много по -лесно да се съгласи с представата ми за нея, отколкото да опише своята, тя беше постоянно объркана, объркана, произнасяща се едно от нейните качества, търси моята подкрепа и потвърждение за правилността на думите й. Татяна, описвайки образа си, се смути, произнася добри качества и се срамува от лошите в очите си. Дадох й домашна работа, където предложих да опиша на хартия своите положителни и отрицателни качества според нея.

На следващата ни среща от всичко стана ясно, че това упражнение й е дадено с мъка, единствената представа за себе си е като със силна воля, характер, жертваща собствените си интереси в името на другите. Чудех се откъде Татяна има идеята, че жена, достойна за внимание, трябва да притежава такива качества. В отговор чух история за майката на Таня, която притежава всички тези качества, за мощния потенциал на тази жена, който в очите на клиента няма граници. Според Татяна самата тя няма достатъчно такива качества и се срамува, че може да е по -слабо, обвинява се, че има моменти на малодушие.

Трябва да се отбележи, че в хода на психотерапевтичната работа става очевидно най-достъпното чувство на взаимозависими клиенти-това е омраза към себе си в различните му форми: самобичуване, „самокритика“. Омразата към себе си се формира от ранните взаимоотношения с родителските фигури, т. Нар. Синдром на „родителско отчуждение“, отсъствието на топла емоционална връзка с детето, поддържането на желаното от родителите поведение и суровото потискане на нежеланото. Стана ми тъжно и попитах Татяна и ако сте различни, ще бъдете ли достойни за внимание? Татяна се замисли и в очите й се появиха сълзи.

От това става ясно, че представите за жена, може би усвоени в ранна детска възраст, посланието на майката към дъщеря й за сила и мъжественост, са послужили като добра основа за стабилните стереотипи на Татяна и определена представа за жена достоен за внимание. Много съжаляваше за майка си, Таня искаше постоянно да й помага, да работи вместо нея, като по този начин се грижи за нея, давайки й почивка. Превеждайки по този начин гнева в съжаление. Гневът тук може да послужи като ресурс за Таня да възстанови границата между нуждите на майка си и нейните собствени.

ГЛАВА 4

Поемане на отговорност за промяна на моделите ви на поведение и вашия собствен имидж

Хроничното потискане на агресивните му чувства и действия предизвиква постоянния отказ на субекта да взема решения за промяна на ситуацията в такива взаимоотношения, което води до замръзване на субекта в депресивно-жертвена позиция с безнадеждност и безнадеждност. Попитах Татяна, ако се проявите в грижа и преданост, майката може би ще ви смята за достоен за нейното внимание и похвала? Татяна не намери какво да ми каже. Едва след като няколко срещи бяха изтекли, тя призна, че подобно поведение я дразни, иска да си позволи да бъде различна. Но каква тя иска да бъде? Всъщност в нейния опит просто няма друг пример за самолечение. И тогава е важно да започнете да търсите вътрешни ориентири под формата на усещания, образи на желания и фантазии. И когато тези образи се оформят в ясна картина, тогава можете да започнете да се движите по -нататък към присвояването им.

Както се оказа по -късно, Татяна иска да бъде по -малко отговорна, да взема прибързани решения, да мисли за себе си, а не за другите, нахална, егоистична. Какво не й позволява да бъде такава, тя не може да разбере. Тогава попитах, може би някой й пречи да бъде такава? На който имаше отговор, майка ми се меси, няма да ме приеме по различен начин. Татяна призна, че постоянно нуждаеща се и търсеща подкрепа и одобрение, винаги се е сблъсквала с отчуждението на майка си. По мнението на клиента, майката, тя иска само определени качества, няма нужда от друга дъщеря. След дълга и старателна работа върху осъзнаването на Татяна за подобни ситуации в живота си и поемане на отговорност за себе си, Татяна спря да говори унизително за себе си, тя придоби увереност в себе си, за да бъде различна, с по -малко страх беше готова да експериментира с други образи.

Един зависим човек смътно чувства своята нужда - близост, любов, грижа, като цяло е трудно да се каже нещо за чувствата. Няма свобода на контакт поради прекъсване на контактния цикъл на преживяване. Неспособността да дефинирате чувствата, желанията си, да ги отделите от чувствата и желанията на партньор.

По време на работата с Татяна могат да се проследят скритите, но доста силни фигури на нуждите. Първата цифра е очевидна - неудовлетворена нужда от привързаност, зад нея стои неудовлетворена нужда от сигурност, те могат последователно да сменят местата си, като си оставят един друг, за да бъдат по -важни, но не губят значението си. Без задоволяване на тези нужди не е възможно свободно да се манипулира околната среда и да се развива.

За Татяна този път не беше достатъчно лесен, но както се оказа, беше много важен за придобиване на себе си и вътрешна свобода, за изграждане на близки отношения в бъдеще.