2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Верена Каст насочва вниманието ни към друг аспект - а именно, че Сизиф се занимава с упоритата работа по издърпването на камък нагоре в планината само половината от времето си. След това, когато камъкът се счупи и се търкаля, той също се спуска. Какво прави, докато слиза? Може би той разглежда околностите, отпуска се (какво си почива - със сигурност!), Отпуска се и се радва на живота?
Нека отново направим аналогии с ежедневието си. Дори и да сме заети с тежка ежедневна работа и целият ни живот се състои от тази работа във вътрешната ни картина на света, всъщност има моменти в живота ни, когато можем да се отпуснем и да си починем. Някой може да спори, че животът му (или нейният) се състои от непрекъсната работа и безкрайни усилия. Прибирайки се след работа например, една жена е принудена да върши домакинска работа, деца, да става през нощта, ако има малко дете и то плаче.
Ако няма малко дете, това може да бъде например куче, което трябва да излезе навън точно в 5 сутринта. А редките моменти на релаксация на дивана не се възприемат като такива? Да, в сравнение с такъв живот, животът на Сизиф е синекурен. Това, което митът предполага, че трябва да се счита за ужасно наказание, всъщност се оказва не чак толкова страшно занимание - половината от времето си почива, върви по хълма, любува се на околността и може би дори подсвирква нещо. Съдейки по характера на Сизиф приживе - измамник и весел човек, това не е толкова невероятно. Тоест животът му е по -лесен от например живота на работеща жена с малко дете на ръце?
Ясно е, че патосът на мита е малко по -различен. А именно, в безсмислието на усилията на Сизиф, недостижимостта на целта му. Надява се, че все пак някой ден ще изтърколи камък нагоре по планината и всичките му страдания ще свършат. Това е същността на наказанието и то точно това - близостта на целта и невъзможността да се постигне тази цел трябва да бъде източник на страдание за Сизиф. Това е коварният и жесток план на боговете, именно това трябва да осигури жестокостта на наказанието му.
Както знаете, човешката психика е способна да изгради защитни механизми срещу неблагоприятни за нея ситуации, по -специално да промени фокуса на вниманието или дори да отдели (отделя от себе си) проблема. Какво би могло да помогне на Сизиф да не страда толкова много от наложеното му наказание, каква противоотрова може да намери от него? И какво можем да направим, за да се предпазим от изпитването на безполезността на нашите усилия? Разбира се, вие искате тези защитни механизми да бъдат адаптивни, а не патологични - така че да компенсират едно страдание, те не създават друго.
Какво може да направи Сизиф, за да се предпази от тежестта на преживяването на това наказание? И какво можем да направим, за да се справим с преживяването на безсмислеността на усилията, ако то възникне, и с привидно безсмислеността на живота като цяло?
Тук е невъзможно да се даде кратък и изчерпателен отговор. Никой все още не е отговорил на тайнствения въпрос "Какъв е смисълът на живота?" Отговор, който като цяло би подхождал на мнозина. Може би този хипотетичен Сизиф от книгата на Верена Каст, слизащ от планината, след като е претърпял нов провал, може да послужи като такъв пример за бодрост? Той продължава да извършва своята безсмислена работа, без да се обезсърчава, и всъщност защо решихме, че работата му е безсмислена? Във всичките си образи този Сизиф изглежда като напълно атлетичен мъж, с добър мускулен релеф. Тоест упражненията със симулатор на камък са му явно полезни.
Какво можем да направим? Да се вдъхновим от неговия пример и да разберем, че тази част от живота, която ни изглежда безсмислена и ненужна, не е непременно това. В живота има много красота освен това, което ни се струва безсмислено. Животът може да се живее прекрасно и с удоволствие, изпълвайки ежедневието с различни значения, постигайки резултати там, където изглежда невъзможно. И да се реализира, преодолявайки тази безсмислица.
Литература:
1) В ролите на Верена "Сизиф"
2) Виктор Франкъл
3) Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Препоръчано:
Връзка със съпруга си. Как да запазите отношенията си със съпруга си?
Връзка със съпруга си. Как да спасим семейните отношения, ако студът издъхна неприятно от съпруга ви? Ако е спрял да говори с вас, обсъжда ли някой от проблемите си? Ако комуникацията се осъществява само по домакинството, финансите и темите родител-дете и се осъществява в режим на среща за планиране на производството?
Как да изградите връзка със своята сексуалност, за да живеете в хармония със себе си
Сексуалността играе голяма роля в нашия живот. Това влияе върху нашите решения и избор на партньори, върху нашето състояние и благополучие. Сексуалността е свързана с нашата жизнена енергия, тя едновременно помага на човек да разкрие своя потенциал, и го трови с всякакви желания, импулси, на които човек не може да повлияе.
Как да се справим със стреса? Как да се справим със стреса?
Напоследък много хора се оплакват, че нямат време да направят нищо, всичко ги дразни - съпругът е лош, шефът е ядосан, децата са ядосани (не правят това, което искат), има много стрес, задачи по време на работа, трябва да имате време да завършите всичко навреме и контрол, понякога трябва да завършите работата у дома.
Смелостта и удоволствието да живееш (моето четене на книгата на В. Франкъл "Кажи" Да "на живота!"
Да, много от нас са чували нещо за изключителния психотерапевт, основател на логотерапията (терапия за търсене на смисъл) Виктор Франкъл, човек, който с личен пример доказа за съществуването на „вътрешна свобода“, присъща на всеки човек . Свобода, която никой не може да отнеме или удуши, тъй като човек е създание, което непрекъснато взема решения, включително дали да се подчини на обстоятелствата, да стане жертва на случайността или да запази „упоритостта на духа“, след ка
Рецензия на книгата "Сизиф" от Верена Каст (част 1. Кой измами смъртта)
Книгата на швейцарския психотерапевт Верена Каст „Сизиф. Задържане и освобождаване в средата на живота. " Чрез мита за Сизиф авторът изследва аспекти от живота на човек на средна възраст (който е в криза на средната възраст), типичните преживявания на този човек:
