2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Приятели, искам да поставя следния въпрос върху нашето разбиране: доколко всички ние и всеки от нас поотделно сме в състояние да приемем важна, но изключително нежелана част от живота ни - тази, която бихме искали, но не може да бъде променена в по някакъв начин ?! … Приемете без възмущение, безсмислена борба и укор - философски, като факт, признат от поведението?!
Трудна тема, нали ?
Това е трудна, много трудна реалност. Знаем ли как да приемем?
Първото нещо, което правим: започваме активно да се борим - за себе си и за своите интереси! И това е много истинско качество! Помните ли приказката на Леонид Пантелеев „Две жаби“? Ако не беше постоянството на някоя от приятелките, заквасената сметана щеше да остане заквасена сметана, а не да се превърне в силно и твърдо масло и нещастната жена щеше да се удави.
Но какво, ако борбата не подобри обстоятелствата и ситуацията трябва да бъде освободена?! Колко е трудно! Нека помислим защо ?!
Дали защото в този случай (точно както в детството) ние продължаваме егоцентрично да мислим, че сме център на обща история, а нашата истина е единствената истинска истина, която съществува в света?
Незряла позиция, нали? В края на краищата, от миналото детство, ние сме научили много пъти: има хиляди различни истини и затова това се случва по всякакъв начин …
Спомням си за прекрасната карикатура от българския режисьор Владимир Шомов. Аз ще ти дам …
И ако обективният свят не винаги съответства на нашата субективна реалност, струва ли си отчаяно да „пробиваме стените“в тези случаи? Може би там, зад тези стени, има нещо, от което съдбата защитава за известно време? И най -добрият начин в този случай е пусни?!
Но каква пластичност изисква! Какво уважение към Вселената! Каква сериозна, вътрешна зрялост! В крайна сметка как трябва да пораснеш …
Не тропайте с крак и не изисквайте като дете, не засаждайте и не прецизирайте, като родител, а не да спаси "грешната" ситуация, като непризната и вечна спасител.
Нека си спомним прочутия триъгълник на Карпман или „Триъгълник на нещастието“!
Единственият изход от този триъгълник, както си спомняме, е във вътрешното съзряване, растеж! Тоест, в популяризирането на духовната позиция на „вътрешния философ“, който умее да приема не само положителна, но и нежелана, извънземна даденост, на която не може да се повлияе! Приемете и се справете с различни житейски материали! И това е сериозно умение; дълбока, духовна собственост!
Спомням си блестящите реплики на немския мислител Фридрих Кристоф Етингер …
Господи дай ми спокойствие приеми това, което не мога да променя! Дай ми смелост променя какво мога да променя! И ми дай мъдрост за да се разграничи едно от друго!
И известната гещалт молитва, чийто автор е немският психиатър Фредерик Перлс …
Аз си върша работата, а ти си върши работата.
Не живея на този свят, за да оправдая очакванията ти.
И ти не живееш на този свят, за да оправдаеш очакванията ми.
Ти си си ти!
И аз съм аз!
И ако случайно се срещнем - това е страхотно!
Ако не, нищо не може да се направи!
Оказва се, че вътрешното съзряване е единствената рецепта за психологическо здраве
Оказване на подкрепа при най -различни обстоятелства в живота ни
Включително в ситуации на нежелателно, но допуснато от живота, даденост, на която не може да се повлияе
*************************************
Препоръчано:
КАК ДА ПРИЕМЕМ РАСТЯЩАТА Дъщеря. 7 ОСНОВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА МАМА
„Здравейте, имам проблем, ако можете да ме посъветвате, ще съм ви благодарен. 13-годишната ми дъщеря беше изоставена вчера от момче, 15-годишно момче, ние живеем в Киев, а той е на село. Срещите бяха редки, общуваха предимно по телефона или Вконтакте, където вчера й писа за раздялата.
Това, което се случва, не е толкова страшно, колкото това, което мислим за това
„Не е толкова страшно какво се случва, а какво мислим за това“Случва се, че поради незначителен, но неприятен разговор, можете да създадете в себе си цял театър от гласове, доказващи нещо, оплакващи се, спорещи. Може дори да не е вътрешен диалог, това е семинар с участието на агресивни експерти.
Как да приемем растящия син. 7 задължителни неща за мама
Вратата се отвори и в офиса влезе добре облечена жена на около петдесет години, последвана от млад мъж на около 25 години. Тя седна пред мен, той остана да стои до вратата. Първата й фраза беше: „Направи нещо с него, той има 2 висши образования, толкова е добър с мен, но по някаква причина не иска да живее.
Знаем ли как да подкрепим?
Хората идват при психолог с трудности. И за да помогнат по някакъв начин на тези трудности да оцелеят, психолозите подкрепят своите клиенти. Разбира се, както роднините, така и приятелите могат да направят това. Но се оказва, че в нашата култура само малцина знаят как да окажат подкрепа правилно.
Как да излезем на сцената - нещо, което всички знаем на среща, но забравяме, когато изпълняваме
Идвате на среща. Бяха красиво облечени, обмисляха възможни теми за диалог, вече мислеха как да завършат вечерта … Срещате се с усмивка, сядате на маса или се разхождате и започвате разговор по абстрактни теми, за да изгладите неудобството и малко напрежение … И в главата на всеки от нас вече се е формирало някакво впечатление за партньор.
