2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
-Какво ти има, скъпа? - попита баба Лида.
-Страшно, бабо. Понякога не мога да заспя - отвърнах с въздишка и усетих как гърлото ми се свива в спазми, сякаш някой го стискаше със силни ръце.
- Защо? - баба вдигна въпросително вежда, седнала на масата срещу мен, - Кой те изплаши?
-Разкажи ми за татко, просто ми кажи нещо, ба. Не знам защо мислите са за него през цялото време, всяка нощ и цял ден. Много съм тъжен, изплашен съм от мисълта, че това винаги ще бъде така - той вече няма да бъде. Понякога се разсейвам, радвам се на слънцето, срещам се с приятел и тогава ми се струва, че съм виновен пред него, че забравям, но не бива, не бива да забравя - в този момент усетих парене в носа ми и се смутих от сълзите, които потекоха по бузите ми, изгарящи потоци. Гърлото ми падна.
-Какво да кажа? - въздъхна старицата, избърса очите си с престилка и продължи, - Той е добър човек, искрен (тя се спъна объркана, не знаеше кога да каже следващото - в настоящето или в миналото и продължи): той не каза лоши думи, помогна на хората това, което не искат, ще вземе от себе си и ще даде на другите. Той беше мил, всички деца от улицата го последваха и имаше бонбони в джоба си за всички. И той не харесваше душата в децата си. Да, за това, Настенка, ти самият знаеш - тя погледна през прозореца и, стиснала главата си с ръце, тихо изплака.
И много съжалих баба си, защото тя трябваше да погребе съпруга и сина си в живота си. Външно тя е толкова крехка и слаба, но невероятно волева жена. Плаках с нея …
След това разгледахме снимките, прелиствахме стари семейни албуми, където спокойните лица на непознати за мен роднини гледаха спокойно от черно-бели снимки. Баба разказваше за различни хора, истории, съдби. Аз слушах.
Легнахме си късно, дървата пропукаха в печката, виелица изви отвън прозореца, сенките на дърветата се плъзнаха по стените. Не можах да спя. В главата ми плуваха спомени.
Слънцето се изля на улицата, много светлина лежеше върху заснежените дървета и покривите на къщите. Заслепени очи. Татко и аз се събрахме за еловите клони в гората за Нова година. Взеха шейна, въжета, малък трион и малка брадва. Пътят е дълъг, около 5 километра, има много сняг, не може да се мине бързо. Беше по -лесно, докато вървяхме по разчистените пътища на селото, но бяхме напълно затънали в гората. Едва вървим, измерваме снега с ботушите. Минахме 500 метра по пътеката.
Изведнъж в близката гора се чу вой и рязко прекъсна, стана страшно, сърцето ми заби бързо и тялото ми изтръпна.
-Пп -ап -ах, вълци, -едва изцедих с променен глас, -Не можем да избягаме, защото е сняг.
-Чакайте, нямаше вълци в гората, през лятото ловците застреляха един, никой друг не чу и не видя. Говедата край гората бяха пряко плетени. Не може да бъде - отговори той уверено, но беше предпазлив.
Започнахме да слушаме - тишина. Но на двама от тях не можеше да изглежда, беше опасно да се отиде по -далеч.
Бързо се обърнахме назад, опитвайки се да влезем в релсите. И тогава войът отново иззвъня и сякаш сега прозвуча по -близо.
-Чакай - каза бащата, - мисля, че не е вълк, а куче. Ловците ми казаха, че вълците вият равномерно, мелодично, а кучешкият вой е рязък, неприятен, избухващ в лай.
- И? Че диво куче и вълк не са едно и също нещо, нали? Да вървим бързо.
„Ами ако просто куче се скита, замръзва и сега ще избягаме от гората“, засмя се татко.
-И какво предлагаш да направиш - започнах да се ядосвам.
Чу се лай. Сега стана очевидно, че това е куче, но кое и защо, не исках да изяснявам. Вече щях да се прибера вкъщи.
-Чакай ме тук, ще видя, няма да се доближа.
Той счупи пръчката, взе брадвата и тръгна към страната, откъдето идваше звукът. Гледах тревожно отстъпващата фигура. Минаха около 10 минути, животното извика силно, след което се успокои. След известно време се чуха стъпките на татко. Когато той излезе от малко дере и стана различим, видях кървав суитчър в ръцете си. Стъпките бяха бавни и тежки.
- Какво се случи? - Бързах да се срещна.
-Всичко е наред, Настя. Аз съм цял, кучето попадна в капан, кракът му беше счупен.
Когато разгънах пакета, имаше едно изнемощяло куче, оцапано с кръв и плитко треперещо.
„Тя трябва да се върне, има нужда от помощ“, каза татко с нотки на тревога и загриженост.
- Да - съгласих се аз.
Сложихме кучето леко на шейната и го завързахме с въжета. Шейните бяха натоварени, след 40 минути излязохме на разчистения път.
Така че Джеф се появи в нашето семейство - сладък мешанина на среден ръст, с дълга коса и необичайно мили очи. Остава неизвестно как кучето се е озовало в гората, колко време ранените са престояли на студа.
В съня си сънувах татко, за първи път от 2 месеца след смъртта му не можех да плача, ходехме в гората, говорихме и се смеехме. Той ме държеше за ръка …
Отнякъде дойде увереността, че татко ще остане с мен в сърцето ми, дори и да пусне ръката ми, ако не мога да прегърна, да говоря, да поискам закрила. Любовта не спира (каза баба, цитирайки текста на Библията), любовта винаги остава.
Препоръчано:
Измамни истории. История на семейния психолог
Ще ви разкажа само една история от многото. "Двойна игра на любовница." Олег, богат женен москвич, в началото на четиридесетте си години, редовно посещаваше столицата на един от регионите по служебен път. Там той се влюби в неомъженото момиче Ирина, която беше на двадесет и осем години.
Как да се справите със собствената си агресия и да не се загубите по дете
Родителската агресия все още е често срещана в нашето общество. И ако дори преди около 20-30 години пускането на пара върху дете под формата на шамар по дъното, виковете или пренебрежението на родителите беше често явление и дори, може да се каже, абсолютна норма на образователния процес, тогава съвременните родители, прибягвайки до такива методи, впоследствие те също се упрекват за невъздържаност, чувстват се „зле“, чувстват се виновни и молят за прошка от децата.
Как да се справим със загубата на връзка и смъртта на близки
Понякога внезапният брак на приятелка или заминаването на близък приятел в друга държава е по -болезнено от смъртта на роднина. За повечето социализирани и психически здрави хора самотата е само временен ресурс, към който периодично прибягваме.
Как да се справите със завистта към вашия материален и социален успех?
В съвременния свят е доста често срещана ситуация, когато хората увеличават своя материал и съответно социален статус, но средата им няма време да се промени (например блогъри или хора, които са записали своите истории за успех и често стават известни личности изправете се срещу някои приятели и роднини на завист, независимо от факта, че са постигнали всичко единствено със своята упоритост, постоянство и работа).
6 начина да се справите със съмненията
Всеки човек в живота си поне веднъж трябваше да се сблъска със съмнения. Изборът „да направиш или не да направиш“и в каква посока да тръгне е много изтощаващ човек емоционално и много хора дори не искат да мислят за каквито и да било промени в живота си, просто да не се натъкнат на този избор .
