Къде да получите ресурса

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

КЪДЕ ДА ВЗЕМЕТЕ РЕСУРСА?

Част първа

Притча „Вълшебен персонал“

Имаше само един човек на света и той беше нещастен от детството. Не можех да стоя, да ходя и дори да държа лъжица в ръцете си. Той лежеше по цял ден на печката и мислеше за трудното си положение. Първоначално той се молел на Господ за изцеление, след това започнал да мисли да се отърве от земните страдания, след това дори спрял да говори с близките си.

Той лежеше там, болен и отчаян, тридесет години и три години. Вярно, той щеше да лежи на печката до смъртта си, но се случи така, че пътешественикът почука на хижата му и поиска питие.

- Не мога да ти дам да пийнеш - отвърна мъжът. - Аз, четете, тридесет години и три години и не мога да направя крачка.

- Кога се опитахте да направите тази стъпка? - попита пътешественикът.

- Беше много отдавна - отговори мъжът. - Дори не помня кога.

- Е, - каза пътешественикът, - ще ти помогна. Ето, вземи вълшебния жезъл и ми донеси едно питие.

Без да си спомня за себе си от радост, мъжът слезе от печката, взе магически тояга и … направи една крачка, после друга, после трета.

- Как мога да ви благодаря ?! - възкликна мъжът. - А каква е чудотворната сила във вашия персонал?

- В него няма нищо чудо! - отговори пътешественикът. - Дадох ти дръжка от лопатата, която взех в двора. И вие станахте, защото забравихте за слабостите си и затова спечелихте болестта си. Няма нужда да ми благодарите. По -добре е да намерите на този свят същия нещастен човек, какъвто сте били наскоро, и да му помогнете.

И така, какви са ресурсите?

В психологията този термин често се използва, тъй като основната цел на психолога е да помогне на човек, който се обръща към него, който се намира в трудна ситуация, да се справи с проблемите си, като активира вътрешните си ресурси и търси външни.

От научна гледна точка РЕСУРСИТЕ на даден индивид са всички онези животоподдържащи средства, които са на разположение на човек и му позволяват да осигури основните си нужди: оцеляване, сигурност, участие в обществото, уважение и самореализация в обществото.

Ресурсите са разделени на външни и вътрешни. Външните ресурси са материални ценности, социални статуси (роли) и социални връзки, които осигуряват подкрепа за обществото, помагат на човек отвън. Вътрешните ресурси са личен потенциал, характер и умения на човек, които помагат отвътре. Въпреки това, както тези, така и други ресурси са тясно свързани помежду си и със загубата на външни ресурси постепенно има загуба на вътрешни ресурси. Просто казано, външните ресурси са всичко, което ни заобикаля във външния свят и това, което можем да използваме: нашата среда (приятели, роднини), финансите и други материални ценности (къща, кола и т.н.). Информацията (образование, личностно развитие) е това, което ни вдъхновява и ни дава сила: пътувания, културна среда (театър, кино, музика и т.н.), любими занимания: танци, рисуване и много други.

Вътрешните ресурси вече произтичат от последното: това са нашите знания, способности, умения, нашият характер и особеностите на нашата психика (силните страни на нашата личност). Колкото повече придобиваме вътрешни ресурси, толкова по-голяма е способността ни да се възстановяваме от загубата на външни ресурси, толкова по-висока е нашата устойчивост към външни фактори, по-силна воля, самосъзнание и ефективност, стресоустойчивост.

Обсъдете и запишете сами какви външни и вътрешни ресурси имате: кой ви заобикаля и ви подкрепя, какво знаете как и какво обичате да правите, как използвате своите знания и умения, за да се реализирате във външния свят.

Доста често се случва хората дори да не знаят какви ресурси имат. Е, с външни ресурси всичко е горе -долу ясно, т.к. те са външни, по -лесно се откриват (въпреки че се случва в трудни времена човек дори да не забелязва външни ресурси). А с вътрешните е малко по -трудно: е, ние обичаме например да рисуваме или пишем истории, но как тези умения могат да бъдат приложени в обществото, така че да са от полза не само за нас, но и за други хора. В края на краищата от същите притчи е известно, че талантът, заровен в земята, няма стойност! Ето защо е важно не само да се вдъхновявате от себе си, да правите това, което обичате, но и да бъдете полезни на другите.

Част две. КАКВО КРАДЕ НАШИТЕ РЕСУРСИ

Веднъж един човек отиде в гората да бере гъби. Той тръгнал в търсене на гъста гора, далеч от селото, но случайно попаднал в дълбока дупка. Той се опитваше по различни начини да излезе от тази дупка, но не можеше да го направи: тази дупка беше твърде дълбока. Тогава той започнал да вика хората на помощ и по щастливо стечение на обстоятелствата ловците минали недалеч от него, проследявайки плячката си.

Ловците чули, че мъжът вика за помощ и побързали при него. Намерихме дебел клон, залепихме единия край на гъбарника, за да го извадим от дупката, но той дори не мисли да се изкачи …

Един ловец му казва: "Хвани клона, скъпи човече, и излез от дупката. Ще те извадим заедно!"

А берачът на гъби отговаря: "Не знам как мога да хвана клон и нямам сили да го държа. По -добре слез в дупката и ме качи …"

Все повече хора се оплакват, че им липсва сила, вътрешна енергия не само за осъществяването на някои глобални цели (стартиране на бизнес например), но и за елементарни неща: среща с приятели, ходене на кино, правене на нещо друго любимо нещо. Хората все по -често след работа предпочитат да лежат у дома на дивана пред телевизора или да сърфират в интернет под формата на релаксация, като по този начин се лишават от ресурсите, които природата им е дала.

Нека видим какво може да „открадне“нашата сила и ресурси.

Ако говорим за външни ресурси, тогава основният „крадец“не е любима работа, работа не по призвание. Тук енергията се „слива“в огромни количества, защото такава работа не носи вдъхновение, дори ако човек постигне някои сериозни резултати и изгради кариера. Колкото по -високо се изкачва човек по кариерната стълба, толкова повече енергия изразходва. Ако работата не носи морално, „духовно“удовлетворение, а осигурява само финансовата страна, тя няма да се изпълни с енергия и следователно ще престане да бъде ресурс. Напротив, тя започва да „краде“нашите сили.

Друг от основните „разбойници“е нашата среда. Хората, с които не сме удобни, не се интересуваме, които не споделят нашите ценности, също вземат много от нашата енергия. Наричат се още „енергийни вампири“. Ако не чувствате, че сте изпълнени с радост след взаимодействие с определени хора, опитайте се да ограничите контакта с тях. Ако това са колеги по работа или дори родители, отидете на официална комуникация: говорете само за бизнес, работа, без да показвате прекалено много емоции.

„Грабителите“на външни ресурси също могат да включват информация, която не ни развива, а напротив, отдалечава ни от реалността (сега има огромно количество такава информация). Дори полезните знания, които не използваме на практика или не ги споделяме с хората, престават да бъдат ресурс. Те се превръщат в своеобразно „блато“за нас: започваме да се „трупаме“, търсим все повече информация, потъваме в мислите си, оттегляме се в себе си и по този начин също губим силите си.

И какво е „кражба“на нашите вътрешни ресурси?

Както писах по -горе, губим енергия, когато не използваме знанията и уменията си в полза на себе си и най -важното на обществото.

С това, изглежда, е ясно. Как например нашият герой може да стане „крадец“?

Факт е, че нашият характер, за разлика от темперамента, даден ни при раждането, е способен да се промени както към по -добро, така и към по -лошо.

Това, което ние в този случай определяме като характер: нашите вътрешни черти на личността, реакциите ни към външни стимули (ситуации). Можем да реагираме на всяка ситуация по различни начини: да се въздържаме от критика или да бъдем груби, да останем неутрални към нарушителя или да го мразим. И тези реакции могат както да ни запълнят с ресурс, така и да ни „откраднат“.

Ако попитате всеки човек - какво, какви качества му пречат да се развива, тогава най -често те го наричат: мързел, нежелание да направи нещо, отново, липса на енергия. Но всъщност не всичко е толкова просто: обикновено факторът, който пречи, е отлагането, саботирането, но просто отлагане на нещата за по -късно. И тук пречката изобщо не е мързел, а вътрешна несигурност, страхове, дълбока необработена травма.

Друга от важните причини за загубата, „източване“на нашата енергия и ресурси и, бих казал, най -важната причина е нашата БЛАГОДАРНОСТ, която от своя страна произхожда от нашия ГОРДОСТ. Неблагодарността не само „поглъща” вътрешните ни ресурси, но и обезценява помощта, която хората се опитват да ни окажат. В резултат на неблагодарност ние отказваме предлагания ни външен ресурс, не го оценяваме и следователно, не го виждаме, не разбираме как да го използваме, като по този начин се лишаваме от енергия.

Важно е да се научите как да управлявате емоциите си, да развиете емоционалната си интелигентност, вътрешните си компетенции и качества. Трябва да преодолеете вътрешните си травми, да се освободите от вътрешните очи на своето невежество, за да изградите вътрешните си ресурси и да ги използвате успешно.

И защо тази притча е в началото на втората част на статията, питате вие.

За размисъл. Всеки ще види в него свои „гегове“, които му пречат да се развива хармонично и да използва ресурси. Или не всеки …