Слушате ли или чувате?

Видео: Слушате ли или чувате?

Видео: Слушате ли или чувате?
Видео: Liza Evans - Ревную 2024, Април
Слушате ли или чувате?
Слушате ли или чувате?
Anonim

Някога един човек ми каза:

- Чуй ме!

Между другото, той е ръководител на голяма компания и много точно използва значението на тази фраза.

По темата на изявлението му има такъв израз:

Ние мислим едно, казваме друго, а човекът разбира третото.

Какво се случва, когато получим информация?

Моят собствен опит, опитът на другите, мислите витаят в главата ми, познанията от книги, различни подобни ситуации ми идват на ум. И вместо да чуем човек, ние заместваме неговата информация с тази в нас.

Да чуеш събеседника е цяло изкуство. Това е за да се откъснеш, до известна степен, от тази част от нас, която слуша и приема всичко такова, каквото е. Да бъде до известна степен празна плоча. Настройте се, за да приемете информацията, която събеседникът дава. Бъдете готови да я погледнете под формата, в която тя дойде при нас. И едва след това е възможно да се свържат всички онези части от нас, които ще дадат своето виждане за получената информация. За да наложите мнението си върху него.

Мисля, че отчасти прекъсваме хората, защото не сме внимателни към разговора. Човекът говори, а събеседникът му вече има собствено мнение за думите му. Вместо мислите на говорещия, той е погълнат от собствените си мисли. Разбира се, той иска бързо да ги изрази. В резултат на това той не дава право да говори до края и започва да говори за себе си.

Колко добре можете да чуете реч при такива условия? Идеята на оратора достига ли до ума на слушателя?

По същия начин не можем да чуем чувствата на друг човек, неговите чувства към житейски събития. Погледнете ситуацията през очите му. И донякъде обезценяваме личното отношение на събеседника към определени инциденти.

Колко често събеседникът ви казва такива фрази: „добре, не преувеличавай, ситуацията не е чак толкова много“, или „хайде, трябва да се оплачеш, да видиш какво имат другите хора“, или „е, това не е така не ви подхожда, има толкова много, можете да завиждате”? Към това имам предвид ситуации, когато разказваме нещо, а в отговор ни разказват за красив залез, делфини в Тихия океан или нещо подобно. Имали ли сте такива случаи?

Но ние си сменяме ролите. Днес не можем да чуем, а утре не можем да бъдем чути. Но в същото време уж всички слушат внимателно. Слушайте, не е равно на чуването! Слушайки, ние разбираме третото, нещо свое. Понякога предполагаме събеседника или сме много близо до това, а понякога се разочароваме от неразбирането си. Слушайки, понякога говорим като „слепи и глухи“и в такъв диалог е много трудно да се договорим за нещо. Слушайки, ние знаем предварително какво може да ни каже любимият ни човек. Но всеки ден мислите ни се променят и утре ще мислим по различен начин. Слушайки, съществува риск от загуба на уникален контакт със събеседника, който впоследствие се превръща във формулиран диалог.

Много е важно да се научите да слушате по начин, който чувате. В края на краищата ние вече знаем собствените си мисли. И винаги ще имаме време да ги изразим. И не винаги има възможност да чуете събеседника. И в много отношения не го даваме на себе си.

Има ли разлика за вас между слушане и слушане?

Препоръчано: