2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Разхождайки се по улица в един град, видях къща. Не се различаваше от другите къщи, но нещо в него ме привлече. Реших да се отбия.
След като прекрачих прага, се озовах в голяма и светла стая. До прозореца имаше маса, покрита с бургундска покривка, а върху нея стоеше пясъчен часовник. Започнах да ги разглеждам и осъзнах, че не мога да видя колко пясък остава още отгоре.
След като напразно се опитах да видя нещо, обърнах поглед към прозореца и замръзнах. Поех си дъх. Око погледна през прозореца. Той беше с размер за целия отвор на прозореца. Виждайки как окото насочи погледа си към часовника, изскочих ужасен на улицата.
След като си възвърнах дъха, реших да погледна зад ъгъла на къщата, откъдето можеше да погледне някой голям с такова огромно око. Там нямаше никой. А самият прозорец беше обикновен. Беше трудно да се види какво има в стаята.
Любопитството ме обзе. Набирайки сили и смелост, отново влязох вътре. Всичко остана на мястото си, окото погледна часовника.
Оставайки близо до вратата, за да имам време да избягам, попитах:
- Има ли някой в стаята? - като не чух отговор, повторих. - Има ли някого?
- Да - чух глас, идващ отстрани на прозореца.
- Кой е? Попитах.
- Ти си! - отговори гласът.
- Да, аз съм! - отговорих с раздразнение в гласа. - А ти кой си? Кой говори?
- Ти казваш - отвърна спокойно гласът.
Объркан съм. Как мога да говоря сам със себе си и да не го забележа? Тъй като гласът идваше от прозореца, погледнах окото и реших да попитам:
- А ти кой си? На мен ли говориш?
Окото отмести поглед от часовника, погледна ме и отговори:
- Аз съм ти. Аз говоря с вас, или можете да го изразите така: вие говорите на себе си.
Мислейки, че съм загубил ума си, се предадох с цялото си тяло към вратата и вече посегнах към дръжката, но все пак реших да задам още един въпрос:
- Как е възможно това? - зададох последния си въпрос, но тогава не можах да спра. - И какво е това място? Какъв часовник? И ако аз съм окото, защо тогава гледам часовника? НО?
- Така може да бъде. Не си ли говориш сам? - в гласа имаше раздразнение. - Просто не си говорил с мен от дълго време. Не попитах: как си? Колко време имате да живеете? Това е стаята с вашия вътрешен часовник за живот. И вие следвате, поне се опитвате да контролирате, научавате поне нещо, но е трудно. Всичко е замъглено. Вие сами забелязахте, ставайки за известно време аз. Но ти продължаваш да надничаш. Дори не забелязвате как изразходвате силите си, за да видите недостъпни за очите си.
- И така, изчакайте, объркан съм - прекъснах гласа, - И така, оказва се следното: Не забелязвам опитите си да проследя и да отгатна колко дълго ще живея?
- Точно така - потвърди гласът, - и вие също губите енергията си в това, което бихте могли да насочите към нещо друго. Разбира се, можете да ускорите времето или да забавите, но то ще приключи, когато е необходимо. Може да не знаете за това, колкото и да гледам часовника.
- Добре - казах замислено, - тогава няма смисъл. Къде бихте насочили погледа си, ако не гледате през прозореца и гледате часовника?
- Когато ми задаваш този въпрос, си задаваш себе си. Така че можете ли да отговорите сами?
- Ще фиксирам погледа си към пропуснатото, опитвайки се да видя оставащото време, - нямах време да кажа, тъй като окото в прозореца изчезна. Оглеждайки се наоколо, почувствах, че това, което ме привлече, свърши. Излязох навън.
И така, вървейки по улиците на град, който не познавах, опознах себе си. Този, който се опита да следи времето, което все още имах.
Докато бях в града, започнах да опознавам жителите. Разбрах кои са и откъде идват, какво правят и какво държат в домовете си. С течение на времето започнах да гадая кой е архитектът на този красив град …
От SW. гещалт терапевт Дмитрий Ленгрен
Препоръчано:
История на забулено насилие и нарушени граници в психотерапията. Случай от практиката
Случаят, който искам да опиша, демонстрира ситуацията на кореспондентския надзор. Терапевт-Вероника, 32-годишна жена, която се сблъсква с ситуация на нарушаване на границите си в хода на психотерапията. Клиентът е Робърт, нейният вековен, успешен, красив, добре изграден мъж, неженен, има висок социален статус.
Куршуми в главата й (история за семейната самота)
Искам да вкарам някои истории в артистична форма, за да предам чувствата на хората, които срещнах по пътя си възможно най -фино. Тази история е колкото удивителна, толкова и типична. За съжаление краят му е изненадващ. Най -често краят е напълно различен.
Не искам да страдам! История на клиента
Тази история има предварителна история. Имената са променени. Получено е разрешение за консултация. Първо, Светлана Сергеевна, която е на 58 години, се обърна към мен, има две пораснали дъщери, които не са женени и нямат намерение да създават семейство.
Отхвърлена женственост: История на симптом
Отхвърлена женственост: История на симптом Ако детето се откаже от родителското наследство, тогава тази „територия на Аз“се оказва отчуждена, и без асимилация в образа на себе си Срещал съм такъв симптом повече от веднъж в практиката си.
Вие не отивате там, вие отивате тук. За контрола във взаимоотношенията
Контролът във взаимоотношенията се появява, когато не се разчита на общи споразумения. Или тези споразумения просто липсват. Двама прекрасни хора се срещнаха - мъж и жена, влюбиха се един в друг и станаха семейство. И когато етапът на чудното сливане на душите приключи и започна етапът на диференциация в двойката, тогава започна разногласието.
