Страхът и любовта на натрапчивата личност

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Обсебващ или натрапчив човек живее в страх от идването на бъдещето, във вечния страх, че нещо може да се промени, в несигурността си, че в бъдеще тяхната картина на света няма да претърпи промени

Произходът на тяхната натрапчивост произтича от детството, където еднакво натрапчива майка „тренира“детето, за да стане послушно, подредено, интелигентно и да не създава проблеми на майката на детето. Емоционално студена и откъсната майка или същият баща (наричан по -долу майката) отгледа детето в духа на войнишка тренировка и насърчи изключително „правилното“поведение. Дете, израстващо в такива условия, се е научило само, че ако сте тихи и незабележими, ако следвате безспорно всички инструкции, тогава в крайна сметка можете да получите похвала. Година след година, живеейки в такава семейна система, детето развива своя собствена картина на света (много вдъхновена от обсебваща майка), в която всичко трябва да е стабилно, правилно, без сълзи и сополи и с изобилие от правила това трябва да се спазва.

Системата на спазване на правилата (компулсивност) и вярата, че това е единственият правилен път в живота, пораждат обсесивни личности. Между другото, такива хора могат да се реализират много добре на позиции, свързани със спазване на норми, проверки и в работа със строго регламентирани структури на действия. Естествено, топлината, обичта, грижите и любовта, които не бяха получени в детството, се усещат под формата на латентна и потисната агресия, която намира своя изход в садисткото спазване на нормите и правилата, особено в обвързването на тези правила с други хора. Длъжностно лице наистина може да се наслади на реализацията на скритата си агресия, като изпише удостоверение за няколко месеца. Нещо повече, самият акт на удължаване на времето и извършване на всички процедури такива, каквито са, не се възприема от това лице като нарушение или подигравка, поради стриктното му спазване на всички инструкции и правила, които в очите му не могат да бъдат критикувани. Педантизмът и коректността се генерират от огромно напрежение вътре и всъщност са ярки маркери на потисната агресия. Това е много кратък и преувеличен пример за реализиране на агресия при компулсивни индивиди. Тази компулсивна агресия е по -често срещана в ежедневието, където обсебващата майка не може да си позволи нито на себе си, нито на детето си да върши домашна работа с грешки, дори това да е реалното ниво на развитие на детето. Тук имаме налагане на правила, и насилие, и осъзнаване на потиснатата агресия на майката.

За натрапчивата личност страхът от предстоящото бъдеще е от жизненоважно значение поради тяхната лична нетърпимост към предстоящите промени и окостенелия възглед за живота, формиран в едно негъвкаво и твърдо детство, където всяка подвижност и инициатива бяха строго потиснати, където беше невъзможно е да тичате из къщата, за да не ударите и да не счупите ваза, където е невъзможно да рисувате с флумастер върху тапета и където е необходимо да рецитирате стих на гостите, застанал на стол с пеперуда около врата му. Всичко трябва да бъде както е било и такова, каквото е, и нищо не трябва да се променя. Телефонът трябва да има бутони, а съпругата трябва да може да готви борш, те не могат да ме уволнят от работа, а офисът ни трябва да работи вечно. Няма място за промяна в този структуриран и разбираем свят, в който има толкова много неща, които да се повтарят всеки ден. Ритуалите, замразени през вековете, носят тъгата на много поколения.

Съответно, връзката на натрапчиви индивиди с други хора е изградена на същия принцип на спазване на правилата и неприкосновеност на границите.

Вероятно най -яркият пример за такъв герой е в Шелдън Купър, „Теория за големия взрив“, който отива до тоалетната по график и има жизнено споразумение със съседа си. Нямаше да е толкова смешно, ако не беше толкова тъжно в действителност. Ето една догматично фанатична майка с религиозни догми и татко алкохолик, който в крайна сметка роди такова обсебващо (и много смешно в поредицата) дете. От примера на Шелдън виждаме, че всичко ново влиза в живота му много трудно и бавно, с голяма доза скептицизъм и, разбира се, с щателна проверка.

Любовта също попада под правилата. Всъщност там няма много любов, има привързаност, има удобство, има дълг и много повече, отколкото може да бъде оправдано и обяснено чрез съвместния живот. Друг брачен човек до натрапчив човек се възприема като партньор, като съучастник в морално и волево престъпление, при което ще се извършва насилие над деца и партньор. Понякога разводът в такива случаи се възприема като предателство и неговата невъзможност винаги може да се обясни от позицията „веднъж се ожених, а ти винаги ще бъдеш с мен“, а мнението и чувствата на партньора не играят никаква роля за натрапчивия човек. Любовта е реликва от миналото за тях, която е в сантиментални романи, където хората са показани като слаби и дезорганизирани същества, неспособни да изпълнят своя дълг или да спазват елементарните правила на приличие. Любовта не живее тук.

Да, това е класическият обсесивен модел. Да, в живота може да има повече или по -малко мания и да, всичко може да бъде преодоляно. Трудно е да бъдеш близо до такива хора и им е трудно да живеят в този постоянно променящ се свят. И, разбира се, тези хора заслужават нашата любов и уважение не по -малко от всички останали. Те са същите като нас, точно като деца имаха квадратна топка.