2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Завърших училище и избрах бъдещата си професия. Не разбрах обаче напълно кой искам да стана. Слушах себе си: какво искам, какво харесвам. И избрах Юридическия факултет на Одеския държавен университет. И тъй като конкуренцията за този университет беше голяма, започнах да работя усилено, за да вляза. Целенасочено фокусиран върху целите: -Учене, -Спорт, -Подготовка за прием. Занимавах се със спорт, защото качих килограми и не отслабнах. За да се придвижа към целите, трябваше:
-събира завещание, - ясно вижте целта, -отхвърлете всичко, което не е напредвало към целта, - покажете силата на издръжливост и търпение.
Исках да подредя фигурата си и да поддържам настроението си. Тренира се 4 пъти седмично: 3 пъти във фитнес залата, 1 път в басейна. Занятията носеха телесна радост и удоволствие. Минаха месеци, но не отслабнах. Въпреки че натоварванията бяха сериозни и системни. По онова време беше време да се откажем и да се оплачем от особеностите на телосложението. В същото време бях:
- упорит, - целенасочено, - върху енергията на желанието, тя продължи да тренира и
- вярваше, че ще отслабна.
За настойчивост и волеви качества бях поканен в екипа, който се подготвяше за столичните състезания. Изненадващо, не планирах професионална спортна кариера. Подготовката за състезанието беше приятна.
Трябваше обаче много да орат. Само обучението в басейна струваше много. Треньорът, мъж с височина 2 метра, плуваше зад мен с пълна скорост и настояваше да не може да го настигне. Трябваше да плавам не с пълна мощност, не, с мега пълна мощност. И така кръговете бяха 25. До края на тренировката усетих, че водата в басейна кипи и изгаря тялото ми. Ето как премина обучението. И чудото се случи. След 4 месеца отслабнах и много се гордеех със стройната си фигура.
В същото време тя продължава да учи в училище. Тя дойде след тренировка и си свърши домашното до късно. Нямаше чувство, че трябва, нещастен. Напротив, аз си свърших домашното с енергията на интереса и шофирането. Мога само да се чудя къде имаше толкова много енергия в този „звезден“период от живота. Наистина блеснах в цялата си слава.
Младостта ми падна върху съветските години. Ученическата униформа беше кафява и стандартна, което не означаваше нищо. Тя скри фигурата, върху която е работила толкова много. И аз знаех как да шия. Разхлабете униформата си и шийте модерна рокля и престилка, които подчертават гърдите и стройната й талия. Новите училищни дрехи нашумяха сред моите връстници, които ме уважаваха. Момчетата гледаха с обожание, а момичетата - със завист и смаяни. Тогава усетих какво означава да си популярен човек …
Колко хубаво беше да почувстваш, че успехите в училище, фигурата, училищната рокля са направени:
-с ръцете си,
- целенасоченост, - упоритост, - чрез вяра и
-енергия.
Завърших училище с медал и влязох в юридическия факултет на Одеския университет. Гордея се с този период от живота си! Бях голям човек!
Има ли период в живота ти, когато си поставяш цел, полагаш всички усилия и я постигаш?
Препоръчано:
Аз и моите лични граници
Личните граници са обозначение на безопасна зона за хората. Когато те са нарушени, човек обикновено изпитва безпокойство, отвращение, гняв. Границата в психологическия контекст е това, което разделя "аз" от не-"аз". Има моите желания, чувства, неща, тяло, вяра, идеи и т.
Съчувствие. Състрадание. Емпатия. Къде е и къде си?
От близки до нас хора, ние в очакване на съчувствие в неприятен за нас момент. Когато бяхме обидени, унижени и обидени, искаме съпричастност За да споделим мъката си за загубата, ние в очакване на състрадание . Ако споделяте собственото си страдание с другите, тогава според законите на аритметиката, то ще намалее, ще има повече шансове да се справите с мъката.
Къде е "аз", къде е "моят"?
Една от най -трудните за разбиране теми и в същото време може би една от най -плодородните и благодарни. И знанието за тази разлика се променя много във възприятието за себе си, света и живота. Какъв е смисълът? Ще дам за пример притча или история, не знам със сигурност.
Къде е моят принц? Съвременната история на Пепеляшка
Искам да ви разкажа малка приказка за момичето Татяна. Героят е измислен и всяка прилика с някого е чиста случайност. Това е по -скоро събирателен образ на всеки от нас, който би могъл да попадне в подобна ситуация. Татяна е на 35 години, има богат и богат опит във взаимоотношенията, но така и не намери единствената връзка, за която мечтае - топла и затопляща душата, идеална за нея.
ЖИВЕЕТЕ С ДЕПРЕСИЯ: ОТ КЪДЕ СТЕ ИДАЛИ И КЪДЕ ЩЕ ВОДЯ
Терминът депресия е станал толкова често срещан, че съвременните хора не ходят на лекар, за да поставят такава диагноза. Достатъчно е да почувствате есенния блус, неуспешна сделка, срив в силите и настроението, тъй като хиляди хора независимо признават, че имат депресия.
