Основни концепции и разпоредби на класическата психоанализа на Фройд

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Изхождайки от научното и биологичното разбиране на човека, Фройд основава своята теория на концепцията за привличането, която разбира като явление, разположено на границата на физиологичното и психическото. По -точно, в класическата психоанализа привличането се разбира като умствена представа за раздразнения, непрекъснато излъчвани от тялото, предизвикващи вътрешно напрежение, което изисква отпускане, което се възприема от психиката като удоволствие.

Глад, жажда, сънливост, сексуално желание, избягване на болка и т.н. могат да бъдат примери за устройства.

Фройд смята за излишно внимателно да ги класифицира и ги разделя, от една страна, на сексуални влечения и движи „аз“, а от друга страна, на стремежа към живот (Ерос) и стремежа към смъртта (понякога го наричат Танатос, въпреки че самият Фройд никога не е използвал).

Под „I“Фройд има предвид това, което днес сме по-свикнали да наричаме „желанието за самосъхранение“. Противно на интуитивната яснота на термина „сексуалност“, Фройд му придава доста широко и специфично значение. Всъщност сексуалността в психоанализата означава всяко желание за телесно удоволствие, което възниква у човек от раждането и присъства през целия му живот до смъртта му. По този начин детето, от ранна детска възраст до самия период на пубертета, вече е сексуално същество.

Въпреки това, детската (инфантилна) сексуалност, поради особеностите на психологическите задачи на съответните етапи от детското развитие и физиологичната незрялост, се различава значително от сексуалността при възрастни. На различни етапи от развитието, той е доминиран от други начини за удовлетворяване на желанията. Сексуалното привличане винаги е насочено към обект, който също може да бъде част от собственото тяло.

Първите сексуални обекти на детето, в допълнение към собственото му тяло, са неговите родители или техните заместители. В зависимост от това как тези възрастни се отнасят към детето, то може да почувства, че или инстинктите му като цяло са удовлетворени, или не са удовлетворени, или са прекалено доволни.

В състояние на неудовлетвореност детето изпитва безпокойство, с което обаче може да се научи да се справя благодарение, например, на факта, че в психиката му постепенно се появява образ на родители, които по един или друг начин ще се появят и задоволят неговата нужда. Всеки етап от развитието на детето има свой характерен модел за преодоляване на тревожността. Ако това безпокойство е било прекомерно или дори травматично, фиксирането се случва на съответния етап, т.е. в бъдеще такова дете, а след това и възрастен, ще използва модела, характерен за този детски етап на развитие, за да преодолее тревожността си.

На свой ред ранните сексуални желания в определен момент стават неприемливи за съзнанието, но тъй като в умствения живот нищо не умира, те не изчезват безследно, а се „потискат“, т.е. стават недостъпни за съзнанието, безсъзнателни. Несъзнаваното, от друга страна, функционира според принципа на удоволствието, което се стреми да постигне напълно и незабавно, поради което такива несъзнателни желания постоянно се стремят да проникнат в съзнанието и да намерят своето удовлетворение.

Съзнанието обаче се съпротивлява на такова проникване, тъй като изпълнява задачата да приспособи желанията към изискванията на реалността, както и да разграничи съзнателните и несъзнателните желания помежду си. А несъзнаваните желания трябва да си проправят път навън, намирайки се като заместител, символично удовлетворение. И тъй като такова несъзнавано желание все още остава неудовлетворено, то се връща отново и отново под формата на симптом, с който клиентът се обръща към психоаналитика.

Задачата на психоаналитика е да „дешифрира“несъзнаваното желание зад симптома и да го доведе до съзнанието на клиента, който по този начин ще може да го държи под съзнателен контрол. Класическата психоанализа предполага, че с помощта на симптом несъзнаваното желание, което няма достъп до реч, се опитва да се изрази така.

След като се изрази, вече не е необходимо да се връща към съзнанието под формата на симптом. Освен това, в хода на осъзнаването на това, което преди е било потиснато в несъзнаваното, се разрушава патологичният модел, организирал живота на клиента. Факт е, че в психиката на човека доминира принципът на супердеминизма, т.е. отделните психични явления са предопределени от много други явления, които са в много близки взаимоотношения. И дори когато човек взема най -много, което не е нито едно, съзнателно и рационално обосновано решение, делът на несъзнаваните тенденции в него все още надделява значително над дела на съзнанието. А същността на такова несъзнателно участие е предопределена от модела, чрез който несъзнаваните желания на такъв човек се реализират в символична форма и как съзнанието му е защитено от тях. Подобни модели и форми на защита се наричат „механизми за психична защита“.

Най -важното постижение на класическата психоанализа е откриването на интрапсихичната реалност на клиента, която може да не съвпада с действителната му реалност. Опитвайки се да проникнат в съзнанието, несъзнателните тенденции могат значително да изкривят спомените и идеите на човек.

Например, като дете, клиентът може да получи един единствен шамар в лицето от баща си, но това може да бъде толкова болезнено за него, че той уверено да каже на анализатора, че баща му е много суров и го наказва жестоко. Не само сексуалните желания, но и агресивните желания, насочени към себе си или към другите, могат да изпаднат в безсъзнание.

Фройд вярва, че човек има стремеж към смърт, което е в основата на агресията. В крайна сметка състоянието на пълно отсъствие на всички вътрешни напрежения е възможно само след смъртта.