Страх и ужас от безполезността

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Най -лошата епидемия изобщо не са фатални болести, а нашите чувства и едно от тях е чувството, че сме ненужни (необходими). Ужасно нещо, наистина ужасно в своя мащаб и в своята мимикрия, която приема формата на социално успешни проекти. И като цяло в тази епидемия думата „проект“е може би определящата. Децата като бизнес проект. Само си представете, че изисквайки нещо от дете или възрастен, ние по този начин искаме проявите на този човек или някакво материално богатство, освен това точно тези, от които се нуждаем, но в същото време ние абсолютно не „искаме“този човек като човек, в смисъл, че той просто е такъв, че това е, което ние по принцип можем да искаме, просто да бъдем. И в този момент се проявява тази безмилостна епидемия от ненужно. Виждаме го навсякъде, в това как моделите на телефоните се променят всяка година, а старите вече не са необходими, в това как раждат деца, така че да има кой да работи и да осигурява родителите в напреднала възраст, в това как отчаяно търсим признание и похвала за работата, за това как искаме да променим нещо в някого, без да приемаме това, което е. Ненужността е нещо повече от факта на принадлежност и чувство за общност, тя е портал към областта на принадлежност към света, когато виждам не само света на обектите около мен, тоест възприемането на света от гледна точка на субекта, но в същото време, възможността да се признае, че съм един от многото обекти, без да осъзнавам моята субективност, тя трябва да бъде всичко и никой едновременно в контекста на обектните отношения. Ако мама не ни е дала това чувство, че сме необходими, може и да не го имаме и тогава ще направим всичко, което искаме, за да се измъкнем от това чувство, или ще изчезнем, листните въшки се преструват, че са обект на всеобщо желание, или ни карат да се нуждаем, или нещо друго.

Ненужността е много дълбоко нещо по своята същност, тя определя много в нашата личност. Този път ни отвежда до най-тайните дълбини на нашето подсъзнание, където се разиграват най-ужасните сценарии за осъществяване на облекчението на стреса в пика на преживяването на „несъществуването” на човек за значителна друга. И като правило това са наистина страшни и тъжни истории, пълни с гняв, скитащи като топка мълния в празнотата на самотна душа, търсейки някой, който да убие с мощния си разряд на злото. Струва ми се, че образът на кълбовидна мълния се е появил по някаква причина, защото в същото време е ужасно страшен и в същото време е символ на зараждащия се живот в условия на пълен хаос. Това зло, което искаме да изхвърлим върху обект, който не се нуждае от нас, което не ни е внушило чувство на нужда (всъщност, като измъчва нашето его), то може да преобрази със своята енергия нашето самосъзнание от ненужно до необходимо, т.е. в крайна сметка, което ни води до откриването на тази любов към себе си, която не видяхме в самото начало.