2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Колко е готино понякога да седнеш и да изрежеш нещо подобно. Бавно отворете каналите и просто движете пръстите и очите си, прехвърляйки смисъла на нещо, което може да понесе това бреме.
Красотата.
Не толкова отдавна отбелязах, че е красива. Погледнете право напред това, което е възможно, и вижте това, което виждам. Забележете красотата и не се опитвайте да я грабнете, забележете и веднага я освободете, не я задържайте с упорития си поглед. Да освободиш красотата, за да станеш свободен сам и да видиш колко красива е всъщност - да не се съпротивляваш на свободата на друг до мен.
Спокойствие.
Издишайте от себе си и почувствайте в белите дробове този вакуум, който не понася празнотата и призовава въздуха у дома. Въздухът е моят затворник и когато се освободи, чувствам лекота и празнота в себе си. Този момент е толкова невероятен в своя ужас, че ми дава усещане за спокойствие, сякаш „всичко свърши, ето го, тишина“, но нещо в мен ми се струва паника и дробовете ми нахлуват в заобикалящата тишина със силата си на принуда, изпълвайки ме с чужда празнота. Сякаш спокойствието ми идва в момента, в който се освобождавам от чуждото, което не е станало мое, издишайте и съм чист, празен съм, свободен съм. Вдишайте и отново съм празен. Спокойно, дишайте, вдишвайте, издишвайте.
Шум.
Звуците ми подсказват, че не съм сам. В пълна тишина намирам ли цялото си аз? Това е въпрос и звучи като пулс в главата ми. Понякога искате всичко да е тихо, а понякога искате да слушате бръмченето, за да знаете, че всичко е наред. Звукът е вълна. Вълната носи енергия и в тишина преминавам към нещо друго, което ме храни. В тишина мога да отворя тайния си двигател, безшумен писък, който издухва всичко във Вселената като ураган. Този безшумен глас ми казва ли същото като звука, който чувам? Чувам нещо различно в звуците им. Ето как звучи душата, нечута за никого, но по такъв начин, че да раздуха покрива.
Тежест.
Какво е това все пак? Вчера беше трудно, днес е лесно, къде отиде теглото и откъде дойде лекотата? Трудно е да се говори за тежест. Чувствам го като нещо несъществуващо в моя свят на чувстване, т.е. когато ми е трудно, не чувствам, че ми е лесно или "възможно". От обратното? Може би. Нямам за какво да се хвана, това понятие смазва и ако няма смислови опори под формата на осъществими чувства, то смазва всичко, губя връзка с обекта. Тежестта е сякаш паспортният контрол е на границата със смисъл, ако ясна снимка не се вижда в представянето на себе си, тогава границата на осъзнаване е затворена, строгостта ме смаза.
Трионът се реже, докато се води от ръката на човека, който гледа дървото.
