2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
- Не уважавам баща си. Той не е мъж!
- Майката съсипа целия ми живот. Всичко за нея ми е отвратително!
Много често започваме да изграждаме живота си като пълна противоположност на родителя. Родителите са живели в бедност - ние правим всичко възможно да печелим над средното. Родителите седяха пред телевизора с години - пътуваме три пъти годишно.
Това е много енергия и шофиране. „Не съм като родителите си! Искам, мога и ще живея по -добре!"
И тази енергия ни стимулира, кара ни да вървим напред, да преодоляваме препятствия, да понасяме несгоди, да смекчаваме характера си.
„Когато заплатата ми не се повишава дълго време, веднага се сещам за бедността, в която са живели родителите ми, и започвам да търся нова работа.“
„Когато напълнея, веднага се сещам за дебелия си доверен баща и тичам на фитнес.“
Но все пак дълбоко в себе си чувстваме, че тази зла, невъздържана, безразлична, жестока, неуспешна част от нас не е отишла никъде, все още диша и иска да живее. Без значение как се опитахме да я убием или поне да я удавим.
И така в един момент - обикновено, когато изглежда, че вече сме постигнали всичко, за което сме мечтали - изведнъж се чувстваме тъжни и тъжни. Сякаш животът напълно е загубил смисъла си, е престанал да угажда.
И ние сме изненадани да открием, че се влюбихме в игрите, които винаги се гледаха от отвратителната ни майка, отидохме да получим второ висше образование - по някаква причина точно същото като това на горкия татко, когото презираме..
А гневът към родителите постепенно се заменя с болка, отвращение - разбиране, страх - тъга и нежност. И нещо подобно на приемане и опрощение разтърсва в сърцето ни.
Защото всеки от нас има и татко, и майка. И колкото повече се опитваме да бягаме от тях, толкова повече бягаме от себе си.
Препоръчано:
Безценността като самоунищожение, правото да бъде оценен като път към здравето
През последните години психологията ни донесе мода за безценност. Не е „Направил си лошо нещо“, а „Аз взех постъпката ти по този начин“; не е „Ти наруши договора“, а „бях толкова ядосан“; не е „Кафето ви е отвратително - в него има каша на мишка“, а „Аз съм толкова впечатляващ и чувствителен, че се разстроих, като видях миши тор в прекрасното ви кафе“.
Прошката като път към освобождението
Темата за прошката рано или късно възниква в живота на всеки възрастен. Живеем: действаме, влизаме във връзка, реализираме плановете си - и в това движение се озоваваме от едната или от другата страна на ситуации, в които е необходима прошка.
Действителните способности като път към себе си
Резюме: Тази статия предлага да се разгледа нова функция на действителните способности в позитивната психотерапия - по -добро разбиране на връзката на човек със себе си. Тази статия предлага да се разгледа нова функция на действителните способности - по -добро разбиране на връзката със себе си.
НЕ ГРЕШЕТЕ ДОМА ДОМА И БЪДЕТЕ ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО НАВСЯКЪДЕ САМО ЗАЕДНО
НЕ ГРЕШЕТЕ ДОМА И ДОМА И БЪДЕТЕ ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО НАВСЯКЪДЕ САМО ЗАЕДНО! Любовта и семейните отношения, като на кокили, са изградени само на няколко фрази. Най -важните са: „Хайде да отидем или да отидем там и ще го направим!“, „Помниш ли как го направихме тогава?
Животът е като игра, играта е като живот
Играта е състояние на живот, това е вечен избор, гадаене, нечетно или четно, преместване или загуба . Играехме като деца и без да си даваме сметка, влачихме нуждата си да играем в зряла възраст. Докато играем игри за възрастни, ние разиграваме нашите детски сценарии, като несъзнателно се опитваме да получим това, което най -много ни липсва за нашата почтеност и удовлетворение.
