2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
За много водещи психотерапевтични групи, особено за начинаещи, няма толкова смущаващ проблем, колкото напускането на групата. В същото време напускането на групата е не само неизбежно, но и необходима част от процеса на пресяване, който съпътства формирането на сплотеност на групата.
В групата трябва да функционира определен механизъм на декомпенсация: грешките в процеса на подбор са неизбежни; неочаквани събития се случват в живота на новодошлите; в групата се развива несъвместимост.
Някои интензивни групи за обучение или срещи, които продължават една седмица и се провеждат на географски изолирани места, нямат тази възможност да напуснат. Според И. Ялом в такива ситуации могат да се развият психотични реакции поради принудителния престой в група, с която участникът е несъвместим.
Участниците, които преждевременно напускат групата, се характеризират (според И. Ялом):
-намалена мотивация;
- слабо изразени положителни емоции;
-употреба на наркотици и алкохол;
-висока соматизация;
-силен гняв и враждебност;
-ниско социално -икономическо съсловие и социална ефективност;
-намалена интелигентност;
-недостатъчно разбиране на принципите на груповата работа;
- по -малко привлекателни (по мнението на терапевти).
Полезно е да се подходи към феномена на преждевременното напускане на групата по отношение на взаимодействието на три фактора: участника в терапията, групата и терапевта. Като цяло приносът на участника се дължи на проблемите, причинени от отклонение; конфликти в сферата на близки отношения и саморазкриване; външен стрес; усложнения, свързани с едновременното преминаване на индивидуална и групова терапия; невъзможността да „споделяте“лидера с други членове на групата и страхът от „емоционално заразяване“. Към всички тези причини се добавя и стресът, който съпътства ранните етапи на пребиваване в група. Участниците с неадаптивни междуличностни модели попадат в ситуации, които изискват от тях да бъдат близки и отворени. Те често са объркани относно процедурата, подозират, че работата на групата не е пряко свързана с техния проблем и на първите срещи не изпитват подкрепата, която би им помогнала да спестят надежда.
Най-важните методи за предотвратяване на преждевременното оттегляне на участниците от групата са внимателният подбор и цялостната подготовка преди терапията. По време на подготовката е важно да се даде ясно да се разбере на участника в терапията, че по време на психотерапевтичния процес той неизбежно ще трябва да понесе униние и обезсърчение. По -малко вероятно е участниците да загубят вяра в терапевта, ако терапевтът е в състояние да прави прогнози въз основа на техния опит. Полезно е да се подчертае, че групата е социална лаборатория. Терапевтът може да каже на участника, че е изправен пред избор: да направи участието си в групата друг пример за неуспех или да експериментира с ново поведение в ситуация с нисък риск. Въпреки това, с всички усилия и професионализъм на ръководителите на групите, определено ще има членове, които ще помислят да напуснат групата. Когато участник информира фасилитатора, че иска да напусне групата, традиционната тактика е да се опита да убеди участника да присъства на следващата среща и да обсъди намеренията си с други участници. Зад тази тактика стои предположението, че членовете на групата ще помогнат на члена да се справи с тяхната съпротива, като по този начин ще ги убеди да не изоставят групата. И. Ялом, изследвайки 35 участници, отпаднали от девет лечебни групи, установи, че всеки от отпадналите е бил убеден да присъства на друга среща, но това никога не е попречило на ранното прекъсване на терапията. От това Ялом заключава, че посещаването на последния клас е неефективно използване на груповото време. Нямайки толкова опит, колкото уважаваният д -р Ялом, все пак не бих бил толкова категоричен и бих използвал стратегията да убедя участник, който иска да напусне групата, да присъства на друга среща. Преди много години, докато бях още член на психотерапевтична група, имах възможността да участвам в работата на група, която един от нейните членове искаше да напусне. В резултат на убеждаването на лидерите участникът се съгласи да присъства на друга среща, по време на която бяха открити причините за желанието му да напусне групата, което разреши конфликта му и му позволи да работи ефективно в групата в бъдеще.
Лидерите на групи могат да намалят процента на преждевременното напускане, като обръщат голямо внимание на проблемите на първия етап от групата. Терапевтите трябва да се опитат да балансират саморазкриването на членовете на групата, тъй като прекалено активните и прекалено пасивните членове са изложени на риск да напуснат групата преждевременно.
Отрицателните чувства, тревогите и страховете за групата трябва да бъдат разгледани, а не скрити. В допълнение, терапевтът трябва силно да насърчава изразяването на положителни емоции и, ако е възможно, да дава пример.
Много е важно ръководителите на групи да контролират своите страховити мисли относно факта, че един по един участниците ще напуснат групата и един ден те ще дойдат в заседателната зала и ще намерят там само себе си. Ако се остави тази фантазия да поеме напълно и напълно, терапевтът престава да бъде терапевт за членовете на групата. Той ще започне да примамва, съблазнява участниците, за да осигури по -нататъшното им участие в работата на групата.
Думите на Ялом ми се струват много важни, за да ги цитирам изцяло:
„Променяйки личните си нагласи, аз гарантирах, че участниците в терапията вече не отказват да се присъединят към групата. Но сега отказвам участникът да отиде в групата! Не искам да кажа, че често моля участниците в терапията да напуснат терапевтичната група. Аз обаче съм напълно готов да направя това, ако човекът не работи в група."
Убеден, че груповата терапия е високоефективна форма на терапия, като установи, че е малко вероятно участникът да се възползва от нея, всеки терапевт разбира, че е за предпочитане такъв участник да бъде отстранен от групата, като му предложи друга, по -подходяща форма….
Препоръчано:
КАК ДА УПРАВЛЯВАТ ДИНАМИКАТА НА РАЗВИТИЕТО НА ГРУПАТА
За тези, които ръководят групи, работете с колективи. Непрекъснато мислех как мога да продължа да описвам темата за груповата динамика. Скучно е просто да изброите фазите и техните признаци по класически начин. И тогава онзи ден в една от кореспонденциите ми влетя:
Страх от отхвърляне
Утре постоянно ли си зает?” - попитах веднъж моя психотерапевт. И скоро разбрах: често първоначално предполагам, че другите няма да имат място, време за мен. Страхът от отхвърляне се очаква да бъде отхвърлен и отхвърлен. От това - тревожност, раздразнение … и отхвърляне на другите.
КЪДЕ ИМАТ УЧАСТНИЦИТЕ НА СВОЯТА РАБОТА
Много често чувам напоследък, че е невъзможно да се намери добър специалист в която и да е област. Къде отидоха? Изчезнали ли са като мамути? Обръщаме се към сектора на услугите и оставаме разочаровани, опитваме се да се консултираме с различни специалисти и в резултат не получаваме информация.
За какво мечтаеш? Групата ще каже
Тълкуването на сънищата е представлявало интерес за хората по всяко време и във всички части на света. Фараони и роби, царе и магьосници се опитваха да разберат тайната на сънищата. Сънищата са били използвани за пророчество и гадаене. Чрез сънища шаманите общуваха с боговете, а обикновените хора с духовете на починали роднини.
Винаги извън групата
В една шега за мъж, който след посещение при психолог е престанал да се тревожи за напикване в леглото, а сега „се гордее с това“има шега и собствената му истина … Преди 20 години, сега съм все по -уверен : Не съм член на групата. Не знам как да се заобиколя с куп приятелки, да туитвам с часове по телефона и да излизам сред тълпа към кафенета.