За разочарованието в партньора си

За разочарованието в партньора си
За разочарованието в партньора си
Anonim

А щастието беше толкова близо …

(за разочарованието в партньора ви)

"Всичко беше наред и след това всичко се влоши! Той / тя стана различен човек! Какво се случи? Какво трябва да направя? Може би вече не си подхождаме и трябва да се разделим?" Често двойките идват при семейния психолог с такъв въпроси. Уплашен, объркан, ядосан.

Винаги ли разочарованието е краят на една връзка?

Много хора знаят, че след прекрасен период на букет от бонбони, където всеки се опитва да се появи в най -добрата светлина, когато нещо, което не се вписва в желаната идея за партньор, е успешно изцедено, идва следващият етап - разочарование. Но не всеки знае, че този етап не е последен, защото както в очарованието, така и в разочарованието картината на реалността се изкривява.

Разочарованието е много трудно чувство за живеене. Когато изведнъж откриете, че другият не оправдава вашите очаквания. Разочарование. И е трудно да се примирите с това, защото тогава трябва да търсите нови начини за решаване на проблемите си. Затова е по -лесно да продължите да се опитвате да промените партньора си, който и да знае как: истерии, манипулации, наказания, заплахи, невежество …

Често човек не може да бъде разочарован наведнъж. И това се проявява в гняв и постоянни претенции към партньора. Тоест опит да го поправим, така че той все пак да стане това, от което се нуждаем за нашето щастие.

Няма израстване без разочарование. Когато сте качествено разочаровани, стигате до разбирането, че никой не е виновен и никой не трябва. Всеки е такъв, какъвто е. И той дава само това, което може и иска. И например той няма нещо друго, от което се нуждаем. Тъжно е, разбира се, но не и краят на света.

След разочарование връзките започват едва когато, разбирайки ограниченията един на друг, все още има много стойност, а останалото може да бъде коригирано или договорено. Ако интересът към този човек продължава. Пак има избор на партньора ви, но този път реален, а не идеален, а не въображаем.

Но със същия успех, след разочарование, отношенията могат не само да започнат, но и да приключат, ако се окаже, че няма какво повече да си подарим. Това е тъжна реалност, но все пак по -добра от това да мразиш човека до себе си, да виждаш живота да минава, докато оставаш постоянно недоволен и нещастен.

Разочарованието е неразделна и много важна стъпка в развитието на една връзка. Мнозина не чакат да приключи и си тръгват, преди да видят истинския си партньор, който би могъл да бъде доста подходящ. От друга страна, висенето в очарование и очакване също ви пречи да се изправите пред реална ситуация и да вземете подходящи решения.

Препоръчано: