2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Теорията на привързаността е разработена от Джон Булби и подчертава необходимостта на човека да изгради близки емоционални отношения, които се проявяват в интимност, дистанция в контакт с болногледача и афективни реакции към раздяла.
Създаването на чувство за сигурност е целта на системата за привързаност, която работи като регулатор на емоционалното преживяване. Бебето ще търси физическа близост с болногледача с надеждата за успокоение и хомеостаза. Тревожността от раздялата е неизбежен отговор, когато обектът на привързаност необяснимо отсъства.
Дете, което е в сравнително безопасни отношения с майката и което преди това не е било отделено от нея, ще проявява предвидими поведенчески последователности в ситуации на принудителна раздяла с нея, например по време на детска градина или хоспитализация. Тази последователност може да бъде разделена на три фази - фаза на протест, фаза на отчаяние и фаза на отнемане на детето.
вначале ребенок плачет и умоляет мать вернуться, надеется, что его мольба будет услышана. такова фаза протеста, которая может длиться несколько дней. затем он успокаивается, хотя продолжает тосковать. а затем происходит очень важное изменение. ребенок выглядит забывшим о матери, и когда она возвращается, чтобы забрать его он не высказывает никакой заинтересованности. это третья фаза, фаза отчужденности.
поведение ребенка по возвращении домой зависит от фазы достигнутой им в период сепарации. как правило, он выглядит апатичным, ничего не просит и ни на что не реагирует. когда это состояние ослабевает, он проявляет в адрес матери сильно амбивалентные чувства. он не хочет ни на минуту отделиться от нее, если же отделение происходит, он демонстрирует интенсивный гнев или тревогу. если сепарация повторяется или слишком затягивается, ребенок может стабилизироваться в последней фазе - фазе отчужденности.
буолби утверждал, что существует причинно-следственная связь между переживанием привязанности к родителям и его последующей способностью формировать эмоциональные связи.
одним из наиболее распространенных источников гнева со стороны ребенка является фрустрация его желания любви и заботы. как правило, тревога отражает его неуверенность, в том может ли он рассчитывать на своих родителей или нет.
уважение родителями детского желания исследовать и постепенно расширять свои отношения с миром, также важно, как и уважение детского желания привязанности.
вот типичные паттерны патогенных действий родителей.
- родитель не реагирует на поведение ребенка, цель которого привлечь внимание.
- перерывы, в родительском участии включая периоды времени, проведенные, например, в больнице
- постоянные угрозы и контроль со стороны родителей.
- родитель угрожает уходом из семьи.
- один из родителей угрожает отвергнуть, убить своего партнера или покончить жизнь самоубийством
- родители вызывают у ребенка чувство вины, говоря, что его поведение может стать причиной болезни или смерти родителя.
любой из таких подходов может наполнить жизнь человека тревогой. паттерном противоположным тревожной привязанности является позиция «суровости». многие из этих людей пережили болезненный опыт, похожий на опыт тех, кто сформировал тревожный тип привязанности, но реакция была иной – они подавили чувство привязанности и связанное с ним поведение. они научились отвергать всякое желание близких отношений с теми, кто мог бы дать им любовь и заботу. стараясь избежать боли отвержения, они чрезвычайно недоверчивы в отношениях.
Препоръчано:
Капани за емоционално насилие
Някои жени след 2-3 години брак осъзнават, че връзката им е болезнена. Някои мислят за развод, други дори не осъзнават, че живеят под игото на емоционалното насилие от страна на мъж. Как емоционалното насилие разрушава личността на жената и в какви капани попада тя, за да запази връзката по всякакъв начин?
ПРИЛОЖЕНИЕ И НЕГО НАРУШЕНИЯ
Привързаността, както всяка друга нужда, не е вътрешна функция на тялото, а е свързана с това, което се случва на границата между тялото и околната среда. Отначало привързаността е необходимо условие за оцеляване, по -късно става основен фактор за развитие.
РАБОТА С РАНИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ В ЕМОЦИОНАЛНО ФОКСИРАНА СПОЙЛ ТЕРАПИЯ
Раните на привързаност се определят като престъпление срещу човешките връзки и се изразяват във факта, че човек е изоставен или предаден в критичен момент на нужда. След това тези престъпления създават или засилват чувството за несигурност в отношенията на привързаност.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦА С РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЕ
Следвайки идеите на М. Айнсуърт, П. Фонаги описва следните модели на поведение на деца с различни видове привързаност. - Спокойни деца . - Тревожни / избягващи деца. - Тревожни / палави деца. - Дезорганизирани / дезориентирани деца.
ПСИХОТЕРАПИЯ: ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ
Когато търсите психотерапия, трябва да разберете, че ви предстои дълъг път. Това е процес, в който стъпка по стъпка опознавате себе си и как изграждате живота си. Не очаквайте психотерапията да подреди нещата. Поне в началото и в началото няма да се получи така.