2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Често си мисля защо сме толкова нетолерантни към най -близките хора: родители, сестри, братя, съпрузи, деца.
Когато сме във връзка, ние оправдаваме поведението на мъжете / жените, но не толерираме същото поведение от близките. Можем да си позволим да кажем на родителите думи, които би било неудобно да кажат на приятел или шеф. Освен това има ситуации, в които се държим изключително неприятно, значително обиждаме и нараняваме най -болните места.
Но кой е шефът в сравнение с нашата майка? Защо се страхуваме да му кажем нещо, да се побъркаме, да изразим несъгласието си, но не се страхуваме с мама?
Защо грешките на приятели, колеги, просто познати, ние обясняваме, ние се отнасяме с разбиране и търпение и абсолютно не признаваме, че родителите ни също могат да правят грешки. Защо реагираме, за да помогнем на другите, а молбата на родителите е досадна.
Много от нас се стремят към милост, състрадание. В същото време в отношенията с най -скъпите и близки завършва с поредното престъпление. Много е лесно да изпитвате състрадание към онези, които не са допуснали грешки, когато общуват с нас. Що се отнася до другите, всичко е наред, но с най -скъпите стари истории идват на ум.
Има много такива истории с родители. Никой не е научен да бъде майка и татко. Те грешеха в много отношения, не можеха да сдържат емоциите си някъде, натискаха „искането“или „нуждата“и т.н. Когато сме малки, ни е трудно да устоим. Израствайки, ние гледаме на всичко това като „родителите са виновни“, „родителите съсипаха детството“, „родителите не го дадоха“и т.н. Въпреки всичко това обаче рядко съм срещал някой, който не обичаше родителите си. Като се има предвид привързаността и топлите, искрени, дори бих казал, безусловни чувства към семейството и приятелите (тук са включени деца и съпруг), защо сме толкова нетърпими към тях?
Много пъти съм си задавал въпроса „защо“. Стигнах до извода, че сме толкова разтревожени за близките си, че се отпускаме. Смятаме, че те ще разберат. А те от своя страна очакват, че ние ще се отнасяме внимателно с тях и ще ги предпазим от собствените си атаки. Наред с други неща, ние самите разчитаме на същото от тяхна страна. В резултат на това се оказва, че сме абсолютно беззащитни един срещу друг. Вместо да защитаваме, ние премахваме целия си негатив за един ден и го зареждаме върху любимия човек. Защото знаем, че той ще разбере и приеме.
Той няма да ни изостави, няма да ни лиши от материално богатство или лична комуникация. Това обаче е неговата слабост пред нас. Ние го използваме и го нараняваме. И в друг ден, вече в собствената си ситуация, той прави същото с нас. Защото знае, че ще разберем и приемем.
И все пак, в случай на родители, ние винаги заемаме позицията на дете-родител и ги възприемаме с малко детски поглед. За едно дете родителят не прави грешки, следователно изискванията ни са високи и е много трудно да ги приемем не толкова съвършени, колкото рисува въображението ни. Важно е да отделите въображението си от това, което правят родителите ви. Така можете да разберете как проявяват любовта и грижите си, както и моментите, в които грешат. Това ми помага много и често си напомням, че родителите ми са обикновени хора, като мен.
Как отговаряте на вашето „защо“? Сами ли ги питате?
Препоръчано:
Толерантност към унижението
Толерантността към унижението е, когато съм унижен и смятам за естествено и правилно, тоест вътрешно съм съгласен с това и продължавам процеса на унижение вече в себе си. Например, някой каза неприятно как прекарвам свободното си време.
„Непипащи жени“и „търпеливи мъже“. Толерантност към емоционално насилие. Избор на жертва
Кухня. Вечер. Той и тя се опитват да приготвят вечеря. - Защо разтваряш ръцете си тук като глупак! Махай се! .. Донеси го! … Дай го! .. - Да, сега, не крещи, не виждаш ли, зает съм … Сега ще дойда и ще го направя. Човек получава усещането, че думите му не я нараняват.
Защо имаме нужда от тези, от които нямаме нужда?
Отношенията с определени хора са включени в основния набор от нашия живот: родители, деца, съпрузи, съпруги. Но освен тях, ние ежедневно си взаимодействаме с много герои по избор - колеги, съседи по стълбището, бивши съученици, „приятели“от детството и пр.
Защо нямам късмет в живота си? Защо защо
В продължение на много години през живота си хората си задават въпроси: Защо искам да бъда богат и през целия си живот не правя нищо друго освен да свързвам двата края; Защо не мога да срещна достоен партньор в живота; Защо всички мъже, на които попадам, са слабаци, губещи, женкарки или жилоси;
За това защо близките стават непознати
Един от най -изявените системни семейни психотерапевти на ХХ век - Мъри Боуен, подобно на повечето други семейни (и не само) психолози, вярва, че животът на човек пряко зависи от условията, в които е израснал. С други думи, отношенията родител-дете са в основата на целия последващ живот на човек … В живота се случва така, че вчера близък до нас човек, днес става напълно далечен и студен.
