Трудна връзка със собствената ви несигурност. Как да ги промените

Видео: Трудна връзка със собствената ви несигурност. Как да ги промените

Видео: Трудна връзка със собствената ви несигурност. Как да ги промените
Видео: Моя работа наблюдать за лесом и здесь происходит что-то странное 2024, Април
Трудна връзка със собствената ви несигурност. Как да ги промените
Трудна връзка със собствената ви несигурност. Как да ги промените
Anonim

Често можем да се осъдим за нашата несигурност, да изпаднем в отчаяние поради това, да се чувстваме виновни, да изпитваме гняв към себе си, често поради факта на такава несигурност можем да се срамуваме.

Защо правим това? Как това ще ни помогне? Имахте ли чувството, че всичко това, цялата тази критика, насочена към вас, цялото това порицание, отхвърляне на себе си, ви помага? Нещо, в което силно се съмнявам! В някои моменти вече се чувстваме зле и все още практически физически се бием заради факта, че вече се чувстваме толкова зле.

Не е ли абсурдно? Достойни ли сме за такова отношение, отношение към себе си!? Ако не обичаме себе си, ако се обиждаме, защо другите трябва да ни уважават, ценят? Ако уважаваме себе си, ако сме интересни за себе си, ако се издържаме, тогава другите ще се отнасят с нас съответно!

Основната трудност е в това как се отнасяме към нашата несигурност. Ако си позволите да сте несигурни в нещо, позволите си да бъдете несъвършени, срамежливи, като правите грешки от време на време, тогава ще натрупате сила!

Да, и защо е необходимо да го наричаме несигурност? Може би има някакъв друг начин да наречем такива наши прояви? Например предпочитам да си казвам в такива ситуации, че това е някакво преживяване, благодарение на което израствам. Казвам си, че това е нещо обичайно, всичко е жизненоважно, аз не съм робот, за да бъда без емоции, безчувствен, безупречен винаги и навсякъде …

Това ли е смисълът - да разпространяваш гниене върху себе си? Вие сте срамежливи и дори се наказвате за това: аз съм дефектен, лош!

Не е ли по -добре да се издържате? Да, всички не са перфектни, всички са срамежливи от време на време, всички грешат, аз съм същият като всички останали!

Да, както споменах по -горе, аз също съм срамежлив, греша, понякога притиснат. Но аз не обвинявам себе си и не обвинявам това! И ако някой ви обвинява за това, ви обвинява? Мисля, че на първо място се страхувате от това, а не само че сте направили грешка, не сте сигурни. Прав съм? На това мога да ви кажа, че тези хора, които ни осъждат, просто самите те много се страхуват от подобни прояви, те самите не ги приемат, крият ги от другите по всякакъв възможен начин. И за да ги скрият по -добре, за тях е важно да атакуват друг. Те просто поставят несъвършенството си в другия, проектират го върху другия. Това е всичко! Можете да им съчувствате! Истински уверен човек се отнася към другите с подкрепа и разбиране, няма нужда да срамува другите в нищо.

Как ви харесват думите ми?

Очаквам с нетърпение вашите коментари!

Владислав Машин, психолог

Препоръчано: