ПРИКАЗКА ЗА СЪВРЕМЕННА ПРИНЦЕСА И ПОДХРАНВАНЕ НА БЕЗСМЪРТНО (част Lll)

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

ПРИКАЗКА ЗА СЪВРЕМЕННА ПРИНЦЕСА И ПОДХРАНВАНЕ НА БЕЗСМЪРТНО (част lll)

- Ти Кащей Безсмъртният ли си? - попита принцесата с треперене в гласа.

- Страх ли те е? - попита Кащей и намигна.

- Не толкова страшно, но много неочаквано избягах от гномите - момичето внимателно подбра думите си. В крайна сметка се оказва, че самият Кащей я е спасил! Но дали това е спасение, все още не беше известно.

- Кого търсихте? - попита безсмъртният селянин, - принц на бял кон? Защо аз не съм принц за теб? Има кон, вярно е - черен, има богатство. Рицарски доспехи искаха? Те лежат на тавана. И аз някога бях този, за когото мечтаят … -замисли се Кащей. - И сега дори не мога да умра човешки. Е, това беше някакъв м ** ак, измислен така, че смъртта да е извън обекта!.. В някоя патица, в яйце, в края на игла … Животът без смърт е съвсем различен. Понякога изобщо няма смисъл … Но от друга страна се омъжвам за стотен път.

Старият принц намери поне нещо, което внася различни цветове в дългия и безсмислен живот. И той се развесели малко.

- Този път за кого се жениш? - попита с нетърпение принцесата. Философията на живота от Кащей някак не я интересува.

- И дори върху теб …

- Виждаш ли ме за първи път ?! - принцесата не можеше да повярва на ушите си.

- Значи обърнахте всичко отвътре навън през двадесет и първи век. Хората със затворени очи се женят и се женят!.. И го смятат за достойнство. Невежеството може да се маскира както искате. Но аз например си позволявам да бъда невеж. И не се срамувам от това. Жених се много пъти. Уморих се от всичко … Исках да се застрелям, но куршумите отскачаха от мен. Реших да се удавя в реката - изскачам като ш ** но. И морето по принцип ме изплюва като лигавяща камила. - Кащей отново беше депресиран.

- И ето ви - свежи! Самата тя се скита при нас. Така тя срещна съдбата си! - Кащей-принц продължи да излъчва по-оптимистично. - Измийте се, облечете се и бъдете красавица.

Мислите на принцесата бяха объркани. Тя беше в такъв кръг от събития за първи път и не знаеше какво може да я очаква след ден или дори час …

- Това е животът - „тук и сега“! - силно каза Кащей. - Колкото и парадоксално да звучи. Не очакваше да ме срещнеш? Но аз съм твоят спасител! По -добре един съпруг, отколкото седем джуджета. Или имате други идеи?

- Сънувах млад човек, а не старец на триста години. Ако бяхте млади … - каза лукаво момичето.

- Добре, тя говори! - Кашчей се почеса по плешивата си глава с излъскания и добре поддържан нокът. - Да търсим младост! Ако смъртта е извън моето съществуване, значи някъде има и младост … Хайде, забавете вагона - каза Кащей на шофьора.

Знаеш ли кой е шофирал колата? Котка! Огромна сива котка. Принцесата отвори уста изненадана. Досега тя не беше погледнала шофьора.

Котката завъртя глава и намали скоростта. - Какво искаш, приятелю? - попита той.

- Трябва да разберете как мога да се подмладя? Къде се крие младостта ми от мен? Давам ви един ден и една нощ за търсене!

Котката импозантно отвори вратата на колата и излезе на задните си крака. Но много бързо скочи и избяга някъде със стрела.

- Как можем да минем без шофьор? - попита момичето.

- Значи това е Порше! За такива пари трябва да кара кола без шофьор!.. - размишляваше Кащей. Подобна мисъл не му беше хрумвала досега. „Ето какво означава да придобиеш нов смисъл в скучен, монотонен, нахранен и безсмъртен живот“, помисли си той.

- Хайде, докосвай - обърна се той сякаш никъде. Колата изръмжа и излетя.

- Да отидем при първата ми жена. Имам нужда от съвет.

- Жива ли е още? - попита принцесата.

- Повече от жив! -отговори тристагодишният Кащей, намигайки на принцесата.

- И коя е тя?

- Сега ще разберете! Не бързайте, всичко си има време!

Самоходна кола Porsche се качи до стара хижа в края на гората. Оттам излезе вече позната на принцесата стара жена, която се нарича още Баба Яга.

- Ти отново? - попита тя принцесата.

- Имам дежавю! Първата ни среща започна с тези ваши думи - каза принцесата не без изненада.

- Всички мръсни, в някакви парцали? Умен си в движение! Къде я намери? - попита Баба Яга Кащея.

- Взех го на пътя!

- Лежеше ли там?

- Да, лъжеше се! - отговори възрастният младоженец.

- Живял! В днешно време тези, които се смятат за красиви и умни, са взети на пътя? !! - сподели мислите си старицата и се обърка.

- Защо се придържаш към мен? Кащеи колко години не сме се виждали? Предполагам, че сте пропуснали? И ти отиваш и се измиваш. И тогава не можете да видите известните си вежди. Успях да ги пропусна …

- Имам случай за вас! Можете ли да ме поканите в хижата? - попита Кащей.

- Днес нямам лакомства. И не очаквах никакви гости - каза мъдрата жена, като я прекъсна.

- Да попитаме печката ти как да върна младостта ми - не се успокои старият принц.

- Защо да питаш това? Аз вече знам. Накрая трябва да умреш! След това трябва да ви заровите в земята. И на това място ябълковото дърво ще расте и ще дава първите плодове. Това момиче ще изяде ябълката и ще те роди отново - каза Баба Яга с балансиран тон.

- Няма ли по -прост вариант? - Кашчей не се успокои.

- Котката ви се качи на дървото, за да търси друга опция. В края на краищата той е медитатор. Може би ще намери … Върви! Не знам как съдбата ви събра, но вие си струвате един друг. Ти, Кащей, гледаш вечно на главата си и винаги намираш! А ти, момиче, ти самата не знаеш какво търсиш, но губиш скок и граница …

- Какво имам да губя? - попита принцесата.

- Потърсете отговорите на вашите въпроси сами. Вече пораснал, с години … Посветих ви достатъчно време, когато се срещнахме за първи път. Практически проведена сесия по психотерапия! Но виждам, че няма полза.

Старата жена си пое дълбоко въздух и изчезна във въздуха, оставяйки след себе си приятен френски парфюм.

„Тя обича да интригува“, каза Кащей на годеницата си. - Хайде да отидем в моя замък. Утрото е по -мъдро от вечерта.

Умореното момиче не спори и се съгласи с него. - Къде мога да отида от тук? Тя мислеше. - И как да излезем от тази приказка?

Те се качиха до огромен сив замък с три кули. Между кулите са построени мостове. А около замъка имаше огромни стени.

- Китайска стена ли е? - попита принцесата.

- Почти - отговори Кащей.

- От кого се криеш оттук? Въпреки че … Много хора сега строят такива огради у нас. Всеки се крие от нещо. Не фактът, че разбират от какво … - помисли си принцесата.

- Стаята ви ще бъде на третия етаж. Всичко, от което се нуждаете, е там. Почивка. Утре ще бъде труден ден …

- Какъв замислен - помисли си принцесата, изкачвайки се по стълбите. - Ами това е необходимо! Да бъдеш булката на Кащей Безсмъртния! Но очевидно принцовете са различни. Чувствам, че приключенията все още ме очакват …

Момичето се качи на третия етаж в огромна стая, осветена от много свещи. - Романтично - каза тя на глас. Но настроението й не беше особено романтично. Спомних си и думите на Баба Яга за заклинанието, когато се срещнаха за първи път. - Наистина ли е проклятие да станеш съпруга на Кащей?! Аз съм такава красавица, а той! - от такива мисли и от умора тя просто падна на леглото и заспа …

Котката се появи на вечеря на следващия ден. По това време принцесата се беше поставила в ред, закусила в голяма всекидневна, където я обслужвали пет слуги. Кащей не беше там … Тя излезе във вътрешния двор на замъка, за да се срещне с котката.

- Кити, дай ми възможност да избягам оттук. Искам да си ходя вкъщи! - помоли принцесата. - Промених решението си да се оженя. За мен е рано …

- Не мога да те пусна. Ти си булката на моя съсед в замъка, тоест Кащей. Не се страхувайте, бързо ще ви омръзне. Той самият скоро ще те изгони.

Принцесата изобщо не беше доволна от такава перспектива. И надеждата й за помощта на котката избледня.

„Скоро ще е млад и можеш да го обичаш“, котката се опита да я успокои. - Заедно ще намерим подмладяващи ябълки, той ще изяде три неща и ще бъде млад и цъфтящ.

- А ако ям? - попита принцесата.

"Ще станеш бебе", отговори котката полу-шеговито, полу-сериозно. - А може би ще се качиш в утробата на майка си …

Момичето смяташе, че е по -добре да се върне в детството, отколкото да стане съпруга на Кащей. Но как да си набавите подмладяващи ябълки за себе си?..

Скоро се появи тристагодишният принц. Той пристигна в замъка сякаш изпод земята. - Може би живее под земята? - учуди се принцесата.

- Ето ме! - възкликна той. -

- Не чакаха ли ?!

- Получих информацията! - котката веднага се захвана за работа. - Трябва незабавно да потърсим нещо, което да ви подмлади! - каза той със задоволен тон на носител на уникална информация.

- Ябълковото дърво е до потока. И поток близо до гората.

- Отидете в търсене, незабавно! - Кашчей поръча на котката.

- Мога ли да потърся тези ябълки с котката? - попита принцесата. - Сигурно знам къде е този ручей.

Кашчей се замисли. И тогава той каза: - Добре, вървете заедно. Намерете ябълки и обратно!

Принцесата и котката тръгват да търсят вълшебната ябълка на колелата на самоходно Порше.

- Странно е някак - каза принцесата на котката веднага след като излязоха от замъка. - Знае ли как да се довери? Струваше ми се, че в отрицателния характер присъстват само отрицателни качества …

- Ще видиш! Котката възкликна щастливо. - Все ще се влюбиш в него …

- Малко вероятно е - прекъсна момичето речта на котката. - Слушайте, и наистина знам къде е този поток. Пих вода от него. И аз, някъде там, загубих короната си и срещнах чуждестранния принц.

- Е, ако знаеш, тогава покажи колата пътя, а аз ще си почина малко.

И тогава на принцесата хрумна една прекрасна идея … Рядко такива мисли й идваха в главата.

- Хайде, кола, да вървим към потока - каза тя с тих глас. И Porsche тръгна по горските пътища.

Изведнъж колата спря, тъй като беше невъзможно да се отиде по -далеч, дори с велосипед. Принцесата си помисли, че някъде тук е загубила короната си, пробивайки си път между храстите. Тя реши да не събужда котката.

Момичето дълго се взираше в земята, слабо осветена от слънцето, сякаш покрита с одеяло от листа. Но короната никъде не се намираше.

Тя отиде на позната преди това поляна, където пред нея се появи красив принц. - Ще намеря ябълково дърво и ще се върна тук. Ами ако принцът също обича това място в гората?.. - каза принцесата на глас.

Търсенето на струйка не отне много време. Тя реши да пие малко вода. Наведена, момичето видя в отражението две ябълкови дървета. Но като се огледа наоколо, за нейна изненада, близо до потока нямаше друга растителност, освен трева и цветя.

- Как мога да намеря ябълково дърво? Тя мислеше. Наведена отново над потока, тя протегна ръка към ябълковото дърво, чиито плодове блестяха със злато. Протегнала ръка от водата, тя открила в нея малка позлатена ябълка.

- Чудеса! - каза възторжено принцесата. Тя отново се наведе и протегна ръка към отражението на друга ябълково дърво. В ръката ми се появи червена ябълка.

- Чудя се кой от вас се подмладява? - каза момичето на глас. И реших просто да отхапя малко парче в началото на позлатената ябълка.

- Не го яж! - извика й някой.

Нашата героиня погледна назад. Непознат стоеше зад нея. Но гласът и короната й бяха познати на принцесата. До нея имаше котка …

(следва продължение).