2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Нека ви разкрия една тайна: аз съм човек. Обикновен, среден, жив човек, който се доближава до условната марка „средата на живота“. Аз съм добър и лош, зъл и мил, нежен и груб, щастлив и нещастен, радостен и тъжен, търпелив и импулсивен, можете да продължите колкото искате. Аз съм различен, защото съм жив. Когато ме боли, плача, чувствам се тъжен, страдам. Когато съм „ухапан“, се защитавам или като бягам, или като „хапя“в отговор, оценявайки ситуацията и силите си, когато съм щастлив, се радвам, ликувам, възхищавам се. По някакъв начин при вас е различно? Ако да, тогава разбирам - има различни неща. Вярвам, че всичко човешко не е чуждо на никой човек. А човешкото за мен в живота ми е от първостепенно значение.
И аз също имам професии. Някои. Аз съм учител, треньор съм, психолог съм. Аз съм професионалист. Означава ли това, че животът ми се състои само от професии? Означава ли това, че година след година, ден след ден, минута след минута, аз съм учител, треньор и психолог? Вярвате ли дори, че е възможно да бъдете треньор или психолог денонощно? Не вярвам. Нещо повече, тъй като тези статуси са в основата на моя бизнес и аз изкарвам хляба си, биологичния си, човешки живот, тогава ставам треньор или психолог само когато има искане за това от друг човек и той е платил или е готов да плащам за професионалната си дейност. Точка. Клиентът плати за обучението, отидох във фитнеса - аз съм треньор. Отворих офиса си и седнах на стол срещу клиента, който ми донесе пари като еквивалент на плащането за моите и моите усилия - това е, аз съм психолог. Означава ли това, че в същото време оставих човека си „на разходка“? Престанах ли да живея? Не на твоята корема. Просто промених приоритетите си. В офиса преди това съм професионалист, но също така съм и човек зад това. Жив. Бихте ли дошли при механик психолог? Можете да ми донесете всичко в сесията: вашата болка, агресия, радост, безсилие, разочарование. Откакто седнах на стола си, съм готов за това и като професионалист, и като човек. Предавам чувствата ви през моя човек и след това го трансформирам в професионално, благодарение на моите умения, знания и умения. Ако премахна човека, ще спра да те чувам, ако премахна професионалиста, тогава ще се „удавим“заедно в твоята болка, агресия, какво друго ми донесе. Бях научен да виждам бифокално, тоест и себе си, и клиента, без да смесвам него и себе си в един тиган, да различавам къде е и къде вече е, или иначе, мое. Зрението не е свързано с очите, както органите на зрението. Тук става въпрос за гледане „отвътре“
А сега си представете дали съм денонощен професионалист. Винаги. Всяка минута. Вземете психолог. Аз съм психолог всяка секунда. Винаги работя. Вземаме предвид факта, че те обикновено работят за пари. След това трябва да стоя на улицата, да хващам хората за ръцете, при първоначалния контакт, да ги диагностицирам и да ги влача за ръцете или косата в офиса с обещания да ги излекувам и да искам пари от тях. Представихте ли? Или бях поканен на гости от приятели (въпреки че в тази ситуация е малко вероятно) и оставих всички да се разглобяват на молекули, да говорят по термини и да използват терапевтични техники. Калай, според мен. Или със съпруга си, при всяка негова дума или действие, ще кимам терапевтично, обобщавам, разсъждавам, връщам чувства, прогнози и прехвърляния. Помислете колко време ще отнеме да приключи семейният ми живот?
Спомням си, когато учих за психолог, имаше голямо изкушение да се „залепя“в тази роля, исках да тренирам уменията си. "Тренирайте дори на котки." След известно време започнах да забелязвам, че моят приятел, възнамерявайки да сподели нещо лично с мен, започна да ми казва: „просто не ми говори като терапевт!“И тогава разбрах, че ето го - възможността да тренирам умението да разделя професионалното и личното. Не споделяйки тези неща в себе си, аз ставам неефективен навсякъде: нито като човек (съпруга, приятелка, дъщеря), нито като психолог. Не е ясно кой съм, къде съм, с кого съм? Не бих отишла при никакъв професионалист за помощ, ако той несъзнателно смеси работата и личното. И той използва работата, за да слее личното или, използвайки личното, да прокара професионалиста. Нямам нужда от такъв лекар, адвокат, автомеханик, учител, психолог, треньор.
Ако в момента не ме видите на бял стол отсреща на определен адрес, не очаквайте безусловно приемане от мен. Не съм ти родител. Отворете паспорта си. Там ясно ли е написано всичко? Аз съм Евгения Базунова, а не майка ти. Затова, ако сте груби с мен, ще отговоря, ако не грубост, то адекватна на човешката ми представа. Ако безцеремонно ми наложите своето присъствие или мнение, аз ще направя всичко, което сметна за добре, за да се отърва от вас. Ако грубо нахлувате в личното ми пространство, си запазвам правото да действам според ситуацията и личното убеждение. Не бива да се опитвате да „лайнате в чинията ми“, след това да влезете в носа и с възмущение да заявите: „Ти си психолог!“
Именно защото съм психолог, знам стойността и стойността на моя човешки живот. Похарчих много ресурси: време, усилия, пари, за да стана това Лице, а след това и професионалистът, който съм. А аз съм човек, за когото човечността му винаги е на първо място, с изключение на онези моменти, в които ме питаха и ми плащаха като професионалист. Като психолог няма нищо, ако отричам себе си и своето същество навсякъде. Какво тогава мога да дам на друг, който е само макар и професионален, но все пак функция?
С какво си сега? Останете с него.
