Какво е домът в съвременния свят: как започнахме да възприемаме най -безопасното място в света

Видео: Какво е домът в съвременния свят: как започнахме да възприемаме най -безопасното място в света

Видео: Какво е домът в съвременния свят: как започнахме да възприемаме най -безопасното място в света
Видео: Дневник хранящий жуткие тайны. Переход. Джеральд Даррелл. Мистика. Ужасы 2024, Може
Какво е домът в съвременния свят: как започнахме да възприемаме най -безопасното място в света
Какво е домът в съвременния свят: как започнахме да възприемаме най -безопасното място в света
Anonim

НАДЕЖДЕН ЛЯГ

Желанието да имате свое специално място в света е неразделна част от човешката природа. Помислете за апартамент, имение, плевня или поне парче земя, което смятате за свой дом. Слушайте характерните изображения, миризми, текстури, които свързвате с това място. Всеки човек ще има свой собствен набор от усещания. Независимо от това, ние сме обединени от произтичащото от това чувство на комфорт, сигурност - свързаното с това желание да се върнем у дома по -широко от всякакви расови и социални различия.

Според невроантрополога Джон С. Алън, еволюционните механизми са в основата на това явление. В дивата природа сънят е опасна дейност, така че по-висшите примати, като орангутаните, изграждат своеобразно гнездово легло високо в дърветата, където хищниците не могат да достигнат. По този начин древните маймуни са успели да подобрят качеството на съня, което допринесе за развитието на по -съвършен мозък.

Вторият смисъл на къщата за еволюционното формиране на човек е способността да се изключва от външния свят: помнете някои събития, обмисляйте бъдещето. Когато човек е потопен в безопасността на собствения си дом, тревожните обстоятелства извън прозореца го притесняват много по -малко, има шанс да изследва вътрешния си свят.

И накрая, къщата изпълнява социална функция: това е мястото, където роднини и приятели остават, когато отидете на лов, където огънят се поддържа с общи усилия. Стабилното местообитание позволява на първите хора да образуват групи, от които постепенно се ражда стабилно общество.

ЗАЕДНО ОТДЕЛНО

Времената се променят, днес много по -малко хора се стремят да се разбират с цялото семейство под един покрив. В търсене на обучение и работа младите хора се преместват в други градове, където няма познати и всичко е извънземно. Родителите се карат с децата си, съпрузите се развеждат, финансовото състояние задължава да разменят апартаменти - всеки има свои собствени обстоятелства. По един или друг начин образът на приятелско село изглежда е останал в миналото, сега всеки е за себе си. Възможно ли е да се съживи усещането за дом в новите четири стени?

Американският психолог Бела Де Пауло в книгата си „Как живеем днес: в търсене на ново определение за дом и семейство през 21 век“предлага смели решения, които трябва да променят тъжната картина на днешната изолация от дома. Де Пауло изучава традиционните американски крайградски общности, доминирани от разведени хора, пенсионери или отдадени самотници. Тази среда й се струва пагубна: животът сам в къща не е икономичен, а голямото разстояние между вили води до факта, че именно в крайградските общности приятелските отношения между съседите се срещат най -рядко. Според нея оптималното жизнено пространство са кварталите, които са заети от групи приятели, а не от отделни семейства. В този идеален свят наемателите имат свои собствени домове, но се събират за общи хранения, съвместно домакинство или просто за да компенсират липсата на комуникация.

Въпреки че в реалния свят има много малко такива общности, те вършат добра работа, като помагат за възстановяване на баланса между противоречивите стремежи за независимост и комуникация. Чудя се как този модел е приложим за нашите реалности и дали има място за въображение при създаването на смислено пространство за живот.

МОЯ ДАРЛИНГ

Склонни сме да се отнасяме към заветните ни места като към живи хора: ценим дома си, пропускаме го и влагаме толкова много енергия в него, че понякога не можем да посветим дори на членове на семейството и приятели. Невропсихологът Колин Елард, автор на „Тайната на душата: Психогеография на ежедневието“, е убеден, че истинските емоции ни свързват със специфични къщи и помещения и че скоро отношенията с къщите ще започнат да се развиват на различно ниво. Според Елард, идеалният дом ви дава същите чувства на сигурност и откритост като близките, доверчиви отношения с човек. Хората се стремят да чувстват, че могат да се държат свободно, че ще бъдат приети, а не осъдени, и така се чувстваме в собствения си дом.

Освен това у дома се чувстваме като собственици и имаме възможност да контролираме ситуацията наоколо. Апогейът на това желание за контрол беше създаването на технологии за интелигентен дом: с един бутон или с приложение на телефона можете да управлявате всяко оборудване, от термостат до електрическа кана. Такава къща знае как да се научи и да се адаптира към предпочитанията на собственика си. Вече има технологии, които позволяват на един контролер да включва само любимите ви радиостанции, да избира рецепти според вашия вкус в мрежовите ресурси, да помни избора на покупки в онлайн магазините и дори да ги прави за вас. Означава ли това, че къщата започва да те обича в замяна?

Както предполага Колин Елард, в бъдеще домът може да се научи да разпознава емоциите ни и например да създаде по -удобно ниво на осветление за разстроения наемател или да предложи чаша чай. Другата страна на този процес е загубата на този контрол. Ами ако у дома искам свободно да изразя своя гняв или тъга, така че никой да не се опита да ми помогне да се отдалеча от тях? Ето защо за някои хора идеята за симпатичен дом предизвиква само раздразнение и опасения.

ОФИС В АПАРТАМЕНТА

Ако вашият дом вече не е просто място за почивка и сън, време е да оборудвате правилно работното си място. Екологичните и пространствени психолози твърдят, че начинът на мислене и производителността са пряко свързани с обстановката, затова вземете няколко съвета: Разграничете зоните. Разсейването по време на работа може да бъде неефективно, затова дръжте работната си зона далеч от телевизори, кухни или перални машини. Обратният процес също е важен: опитайте се да не оставяте напомняния за работа до леглото, в противен случай рискувате качеството на съня си. Не замърсявайте къщата. Стегнатостта пречи на свободния поток от мисли, тъй като част от мозъчните процеси се изразходват за сканиране на пространството. В същото време животът в празна бяла кутия също е неудобен. Идеалното решение е да оставите мотивиращи елементи, като семейни снимки или награди за професионални постижения, на работното място. Дайте свобода на природата. Изследванията показват, че служителите, които имат прозорец в офиса си, работят по -ефективно и че ходенето навън увеличава производството на ендорфини и насърчава творческото мислене. За да вдъхновите мозъка си с естествени мотиви, изберете дървени мебели и текстурирани подове, боядисайте стените в пищни нюанси на зелено и не забравяйте да държите две или три живи растения под око. Сведете нивата на шума до минимум. Работата в пълна тишина не е много продуктивна, защото мозъкът става много по -възприемчив към всякакви, дори незначителни звуци и се разсейва по -лесно. Пускайте звуци от природата или програми, които симулират монотонното жужене на обществени места.

Препоръчано: