2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Много често ниската или нестабилната самооценка се определя като основна причина за психологическите проблеми на човек. След като е поставена такава диагноза, човек едва ли може да сгреши. Но е съвсем естествено да възникне въпросът: "Какво може да се направи по въпроса?"
Как можете да повишите уважението и увереността в себе си, как да възвърнете увереността, как да повярвате в себе си? Накратко, отговорът на тези въпроси може да звучи така: Трябва да развиете лична и социална рефлексия в себе си.
По -късно в тази статия ще се опитаме да дадем по -подробни отговори.
Самочувствието не е болест, то е само индикатор за нашето благосъстояние
- Ако забележим, че имаме висока телесна температура, тогава разбираме, че тялото е под влияние на някои външни фактори: вируси или „микроби“.
- След като открихме в себе си ниско самочувствие, можем да предположим, че някои настройки са били съборени в нашата психика и съзнание. Някои външни фактори ни караха да се чувстваме погрешни или несигурни.
Можем да кажем, че ниското самочувствие е сигнал, че сме установили не съвсем правилни отношения с другите и със себе си.
- Правим нещо нередно;
- грешно преценяваме и разбираме какво се случва.
Например, ако напълно красиво момиче се смята за грозно, тогава тя не забелязва, че някои хора проявяват внимание към нея, тя неправилно си обяснява реакциите на други хора, които получава. Ерик Берна написа:
Да бъдеш красив не е въпрос на анатомия, а на разрешение на родителите.
Ако погледнете ситуацията от гледна точка на Ерик Берн, тогава можем да кажем, че родителите са наложили на момичето в детството си погрешно отношение към себе си. Въоръжена с такова средство за самоанализ, тя започна да се държи с другите, сякаш наистина е грозна. От всички реакции на хората наоколо тя забеляза само тези, които съответстваха на очакванията й, тоест потвърдиха нейната „грозота“.
По този начин самочувствието, подобно на телесната температура, не е истински човешки проблем. Неприязънта към себе си или неверието в себе си е просто индикатор, че нещо се е объркало в психиката на човек и в съзнанието му са се образували неправилни настройки за възприемане на случващото се.
За да се промени самочувствието, не е нужно да се работи със самочувствието-необходимо е да се помогне на човек да развие способността да възприема по-адекватно себе си, своите действия и реакциите на другите хора. Ако преведем току-що казаното на езика на човешките способности и умения, тогава можем да кажем, че той трябва да овладее уменията за самосъзнание и размисъл.
Надеждно отражение вместо непостоянно самочувствие
Можем да кажем, че самочувствието е „устройство“, което използваме, когато оценяваме себе си. И заслужава да се отбележи, че много често това не е най -надеждното устройство, тъй като неговите показания са силно повлияни от действията и преценките на други хора.
Представете си, че шофирате кола, но в огледалото за обратно виждане не виждате какво всъщност се случва там, а онези снимки и образи, които някога са ви наложили вашите родители или някои други хора от миналото. Индикаторите на таблото показват данни, които не са взети по много правилен начин в някои други ситуации.
Почти същото се случва и с нашето самочувствие.
Вместо да анализираме случващото се около нас и трезво да оценяваме действията и състоянията си, ние се вглеждаме в онова „изкривено огледало“, което ни хлъзна в ранна детска възраст, а след това някои други хора, понякога не най -приятелски настроени към нас, направиха значим усилия за изкривяване на показанията на това огледало.
Както вече споменахме, предлагаме да оставим настрана нестабилното си и ненадеждно самочувствие и да се въоръжим на негово място с напълно проверено и надеждно отражение.
Има няколко вида отражение:
- Лично отражение, тоест осъзнаване на случващото се в нашата психика, както и разбиране защо сме формирали тази или онази личностна структура, тези или онези черти на характера.
- Отражение на междуличностните отношения. На това ниво ние усвояваме уменията да разбираме не само себе си, но и нашите близки и онези хора, с които сме готови да общуваме на „малки разстояния“, които можем да допуснем близо до себе си.
- Социална рефлексия, тоест разбиране как нашите думи и действия се възприемат от други хора, разбиране на случващото се в екипите, в които учим, работим и прекарваме време. Това е разбиране за социални поведенчески и статусни игри, явна и скрита групова динамика, опити за интриги и откровена манипулация на другите.
- Понякога изолирани отражение на нивото на "картината на света": идентифициране на това, което влияе на вашето възприятие за света и взаимоотношенията между хората. Това, което ви кара да водите точно стила и начина на живот, който водите, да прилагате тези житейски сценарии или стратегии, които ви ръководят.
В процеса на използване на всички тези видове размисъл човек постепенно формира по -адекватно и смислено възприятие за себе си, своите способности, средствата и ресурсите, които използва. Освен това човек започва да забелязва и правилно да възприема реакциите на други хора към него. Тези реакции могат да бъдат както правилни, така и справедливи, и неадекватни и дори откровено враждебни.
Осъзнаване на това, което се случва в нашата психика
Понятието „самочувствие“съдържа известна първоначална непоследователност. Факт е, че не ние оценяваме себе си и не разработваме критериите, по които можем да се оценяваме. На първо място, родителите ни влияят върху формирането на самочувствието ни.
Родителите и бабите и дядовците са много щедри с етикетите и епитетите, които окачват на децата си:
- - Защо си толкова тромав с мен!
- „Кой ще се ожени за такава гримаса! Погледни се в огледалото ",
- „За първи път виждам такъв идиот! Е, как да не разбираш толкова прости неща!"
- "Всеки има деца като деца, но аз имам някаква сепия" -
това са примери от детски спомени, които могат да се чуят от хора, страдащи от ниско самочувствие.
В допълнение към такива откровени „проклятия“и „родителски магии“, нашите близки можеха да играят с нас в детството и в по -сложни игри. Например, след като се върнат у дома от работа, и мама, и татко биха могли да имат навик, първоначално без причина или по не особено важна причина, да крещят на детето, а след това, след като се успокоят и дойдат на себе си, започват да галят, утешават и глезят незаслужено обиденото си дете.
В случай на „родителски заклинания“, детето развива ниско самочувствие, а при „емоционално люлеене“под формата на агресия и крещене, заменено от неистова привързаност и прекомерна нежност, се формира нестабилно самочувствие.
Във всички случаи, когато като дете сме изправени пред агресия, обиди, демонстрация на безпокойство поради нашата личност, както и в случай на демонстрация на неприязън и разочарование, психологическата защита неволно се формира в душите ни, с с помощта на които се опитваме да се предпазим от онези образи, които са окачени на нас. Някои деца започват да се отдръпват и да са груби в отговор, някой се опитва да игнорира и измести от съзнанието всичко, което му е било неприятно, някой се затваря и „се оттегля в себе си“, други се опитват да отмъстят, да навредят и да дразнят родителите си.
Много от тези защитни механизми и методи за справяне стават автоматични и изпадат в несъзнателно ниво. В резултат на това те започват да работят неволно за нас в не най -подходящите ситуации. Но ако се държим като губещи, като грозни или глупави хора, тогава, въпреки факта, че сме разработили някакъв вид защитни механизми, които отчасти отблъскват тези проклятия и отчасти ги изместват от съзнанието, хората около нас започват да ни отвръщат с взаимност. Те наистина започват да се отнасят с нас като губещи, грозни и онемяли.
Като цяло, на ниво лична или психологическа рефлексия, ние трябва да осъзнаем какви защитни механизми се задействат в нашата психика, както и какви други несъзнателни програми и стереотипи ни контролират. Ние идентифицираме действията на „родителски проклятия“, „семейни и социални сценарии“, „лоши социални игри“, „психологическа защита“.
Отражение на междуличностните отношения
Ако психологическата рефлексия ни позволява да формираме, вместо самочувствие, правилна картина на случващото се в нашата психика, то на ниво междуличностни отношения започваме да коригираме възприятието за това как близките ни хора реагират на нас и какво близко хората казват за нас. Тези, които ни заобикалят сега.
Факт е, че в междуличностните отношения хората също много често проектират не особено подходящи образи един на друг. Например, съпругът може да обвинява жена си за нещо, от което самият той много се страхува. Понякога не можем да си признаем някои недостатъци и често просто не ги забелязваме в себе си, но в същото време много лесно ги откриваме в поведението на нашите близки.
Ако желанието да проектират проблемите си върху другите е комбинирано с желанието на тези хора да приемат чуждото проклятие, тогава е естествено самочувствието на последния да пострада силно.
В допълнение към погрешното възприемане на себе си и на партньора си, хората в близки отношения могат да се „заразят“един друг с различни психологически игри или „лоши социални игри“, както ги нарича Ерик Берн. Следвайки сюжета на тези игри, един от партньорите обикновено се опитва да наложи определена роля на другия.
Например, ако някой иска да бъде „жертва“, той по всякакъв възможен начин провокира другия да поеме ролята на „манипулатор“или „обвинител“, но ако той самият обича да обвинява някого, тогава той принуждава партньора си да постоянно се оправдавай.
Много често във взаимоотношенията, особено при тези хора, които тепърва започват да живеят един с друг, всичките им детски проблеми се задълбочават и привидно изравненото им самочувствие започва да се колебае и да пада отново. освен това близките хора могат успешно да се „заразят“взаимно със своите проблеми или да провокират партньор да прояви реакции, които по принцип не са му познати.
Социална рефлексия
Както подсказва името, социалната рефлексия позволява на човек да формира по -правилно възприятие за себе си и оценка на поведението си. Важното е, че вместо да изпитва несъответствието си със социалните норми или комплекси относно социалния статус, човек получава в ръцете си инструментите за коригиране на поведението и формиране на по -правилно възприемане на случващото се. Можем да кажем, че той започва да не се притеснява за самочувствието си, а да създава образа на себе си, който е необходим за него.
Препоръчано:
Как да развием самочувствие
Едно от най -големите открития, които човек прави, една от най -големите изненади за него - да открие, че е в състояние да направи това, за което със страх е помислил, че надминава лешоядите си. Хенри Форд Всеки човек може да се промени толкова, колкото е готов за това.
Защо ниското самочувствие има тенденция да става още по-ниско
Самочувствието е сумата от нашите възприятия за това колко добре се справяме с живота в сравнение с другите хора. Нормалното състояние на самочувствие е, когато не го забелязвате и не мислите за това. Чувствате, че като цяло сте добре. Нещо се оказва по -добро, нещо по -лошо, но няма за какво да се притеснявате.
Самочувствие и самочувствие
Повишаване на самочувствието, подобряване. Този израз се среща толкова често. Какво е самочувствие? Какво означава да се повиши? Задавали ли сте си този въпрос? Може би да. Тук изглежда всичко е ясно. Нека се опитаме да разгледаме по -отблизо.
От самочувствие до самочувствие
Всеки ден се сблъсквам с вътрешния си оценител. Показвам любов към себе си, проявявам взискателност. Всеки ден приемам някои черти на душата си, отблъсквам други и постоянно оценявам, оценявам … Дълго време мислех, че ниското самочувствие е проява на някакъв дефицит.
ВАШЕТО ДЕТЕ НЕ ГОВОРИ ??? ДА ПОБЕДИТЕ АЛАРМАТА ИЛИ ДА СЕ ОТПУСНЕТЕ ???
"О, и какво още не е казал? И на колко години е? Две и половина? Най -големият ми на една и половина започна да говори! А най -малкият вече рецитира стихове изцяло, а той е с месец по -млад от твоя … " Ако сте запознати с подобни коментари от други, тогава отлично разбирате колко досадни и досадни са те
