2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Имало едно време момиче на име Глаша. Тя беше добро момиче. Много мило. И учтив. И един ден на Глаша му хрумна светла идея да засади ябълкова градина.
Тя изучава основите на селскостопанската технология, избира сортовете ябълкови дървета, които иска да засади, така че ябълките да са по -сладки, по -вкусни. Събирах торове, предписвах инструкции за грижа за ябълкови дървета.
Разказването на приказката отнема много време, но не скоро работата е свършена. Като цяло тя засади ябълкови дървета. Ябълките бяха узрели и бяха много вкусни. Като момиче беше мила, учтива и открита, градината беше с един поглед. Тя почерпи ябълки с майка си, приятелките си и като цяло всички, които бяха близо до нея и които тя харесва.
И така, Глаша започна да забелязва, че ябълките й изчезват. Тя започна да наблюдава - и видя как момчетата от двора просто минават и откъсват плодовете на нейния труд.
Глаша беше на загуба, мислеше си, че поне ще поискат нейното разрешение. В края на краищата тя самата никога няма да вземе чужда, без да попита! Но не, те не попитаха. Майката на Глаша й обясни, че такъв е процентът на учтиви и груби хора, че не е добре да бъдеш алчен, че не е прилично да упрекваш момчетата от двора, че не трябва да се ядосва и като цяло „прилични момичета трябва да бъде щедър и мил. А Глаша наистина искаше да бъде свестен!
И така продължи, докато една ябълка не остана от всички ябълкови дървета. Тогава Глаша беше сериозно притеснен и реши да постави знак следващото лято, че тази градина е частна собственост. В чинията тя учтиво и любезно помоли да уважи труда й.
И все пак ситуацията се е променила малко. Както преди, минувачите продължиха да берат ябълки, а в чинията й рисуваха смешни лица и няколко неприлични думи.
Глаша беше сериозно разтревожена! На редовни събирания с приятелки и ябълкови пайове тя чуваше, че е възможно да се построи ограда, ограда, която да предпазва градината от подобни неучтиви посегателства.
Глаша се реши на това, въпреки че се срамуваше много и се чувстваше неудобно. Изградих ограда, за всеки случай, монтирах и градинско плашило. Проблемът с минувачите е решен.
Тогава крадци започнаха да се разхождат. Те се изкачиха през оградата, набраха ябълки и понякога осеяха градината.
Беше обидно! Глаша построи оградата още по -високо, уви върха на оградата с бодлива тел. Проблемът с крадците е решен.
Тогава крадците влязоха в навика на нейната градина. Те пробиха висока ограда, отрязаха бодлива тел, откъснаха ябълки и дори веднъж изкорениха няколко ябълкови дървета (очевидно за себе си, за разсад).
Глаша реши да предприеме драстични мерки: тя лично започна да строи Великата стена, постави я от тухли. Сложих върхове и колове на стената, пуснах проводници с електрически ток. Но дори и на този Глаша не се успокои. Тя напръска ябълковите си дървета със специален продукт, който прекъсва вкусния аромат на нейните ябълки. Въпросът с крадците е решен.
Хората вече не виждаха прекрасната й градина, никой не можеше да помирише цветята на ябълките. Никой не знаеше какво се случва зад тази Велика стена. Само понякога преминаващ Тузик можеше да „маркира територията“, като уринира по стената, която Глаша е издигнала.
Глаша също взе мерки срещу тузиците: изкопа дълбока яма близо до стената и я напълни с вода. И във водата тя има крокодили, които биха погълнали всеки, който се доближи.
И така, Глаша вече не се притесняваше от дворовите момчета, крадци, крадци. Никой друг Тузик не се осмели да се доближи и да оскверни Великата стена за своята ябълкова градина.
Никой друг човек не би могъл да влезе вътре. И Глаша вече не можеше да излиза навън, зазидана в крепостта си. С течение на времето хората забравиха за нейните ябълки, за нейната градина. А също са забравили за самата Глаша.
Имаше само едно нещо, което притесняваше Глаша: огорчение от това колко нелюбезна и неучтива е тя.
Е, понякога чувството за самота.
А миризмата на ябълково дърво от градината й вече не се чуваше.
А вие, любими мои читатели, срещали ли сте в живота си момчета от двора? А с крадци, крадци? А с тузиците? Какви стени сте построили, за да защитите вашата овощна градина на Apple?
Или може би градината ви е останала незащитена, защото сте много учтиви и мили?
Препоръчано:
Как доброто момиче може да бъде майка на лошо момче? (Полезно и за родителите на момичето)
Често си мисля по време на консултации, когато майка и дете тийнейджър седят пред мен, в кой момент от връзката им нещо се е счупило? Като от любими „сладко слънце“и „рус ангел“, детето се превърна в „чудовище“, „глупаво“и „позор на семейството“.
Сянка "Вещица": нейната сила и болката
Отначало възприех фигурата на Вещицата изключително положително. Като независима, самодостатъчна жена с голяма психическа сила. И мощност. Чък Спецано обаче отбелязва токсичността на проявлението на нейната сила, както и нейната самота и дълбоко нещастие вътре.
„Няма да дам ябълки на Nect“: за ресурси и лични граници
Спомнете си стария съветски филм за Буратино и думите му: "Няма да дам на Нект ябълка, въпреки че се бие!" ? Не знам за вас, но тази фраза предизвика у мен възхищение и тъга. Възхищавах се и тихо завиждах, че дървеното момче дори не е готово да сподели въображаеми ябълки.
Момичето, което е пораснало твърде рано
Една от най -тъжните истории, които човек трябва да срещне в терапията, е историята на момиче, което е станало пълнолетно твърде рано. Момиче, което трябваше да стане майка на инфантилната си майка, защото нямаше друг избор, нито право да декларира желанията си.
Приказката за момичето Таша и нейната баба
Имало едно време едно момиче, казвало се Таша. Родителите на момичето работеха далеч, далеч, в друг град, от сутринта до късно през нощта и затова Таша беше оставена на себе си и според мнението на мама и татко беше малко странно - тихо и отвъд годините си, мрачно момиче.
