Сякаш вътре има празнота. Ако комуникацията със себе си е нарушена

Видео: Сякаш вътре има празнота. Ако комуникацията със себе си е нарушена

Видео: Сякаш вътре има празнота. Ако комуникацията със себе си е нарушена
Видео: Кто-нибудь из вас слышал о полуночной игре? Страшные истории. Мистика. Ужасы 2024, Може
Сякаш вътре има празнота. Ако комуникацията със себе си е нарушена
Сякаш вътре има празнота. Ако комуникацията със себе си е нарушена
Anonim

Често човек живее с чувство на вътрешна празнота от ранна детска възраст, но не осъзнава това, а само смътно предполага, че по някакъв начин е различен от другите - по -зависим от чужди възгледи, чужда оценка, чуждо мнение. Трудно му остава да остане сам, защото веднага възниква това болезнено чувство на празнота. Следователно такива хора често са много общителни, те могат да станат душата на компанията.

Ето обаче парадокса: самият човек трябва да положи значителни усилия за комуникация, тъй като всяка комуникация за него неизбежно включва факта, че ще бъде оценен, и без комуникация той остава като във вакуум - в края на краищата той абсолютно не може емоционално се насища, той изисква постоянен външен грим. Същото възпитание се изисква и за неговото самочувствие, тъй като то много зависи от оценката на другите.

Тези хора често са перфекционисти - в края на краищата, ако правите всичко перфектно, е по -вероятно да получите похвали. За тях е много важно как изглеждат, колко стилно и скъпо са облечени.

Състоянието на вътрешна празнота най-често се формира в ранна детска възраст в резултат на липса на любов и грижи на родителите (хипо-грижи) или прекомерна, прекомерна грижа (свръх-грижи).

В първия случай потребностите на детето от любов и интимност се игнорират и за да оцелее, детето започва да измества болката, свързана с факта, че е отхвърлено, и заедно с болката измества други емоции и желания. В края на краищата, ако желанията не са изпълнени и боли толкова много, е по -добре изобщо да не искате или да се чувствате.

Във втория случай (със свръхзащита) родителите „искат“за детето през цялото време - много и често. Те не чуват истинските нужди на детето и не ги отчитат. Такова дете не само не образува нормални граници, но и разрушава връзката със себе си, своите емоции, желания и често част от личността се измества от родителски интроекти.

В резултат на това и в двата случая, в зряла възраст, остро се проявява липса на връзка с вътрешния Родител, може да липсва основно доверие в света (в случай на хипоторакална грижа родителите предават на детето „няма кой да защитавам те”, а в случай на свръхзащита,„ ние се грижим толкова много за вас, защото светът е много опасен”). Налице е и неспособност да разпознавате емоциите на другите хора, тъй като е трудно да разпознаете собствените си. Поради това възникват трудности в общуването, което е спешно необходимо поради необходимостта да се угоди и по този начин да се подхрани вашето самочувствие.

Случва се чувството за вътрешна празнота да се появи за първи път в зряла възраст, ако човек изпитва непоносими емоции за дълго време и за да оцелее, несъзнателно блокира способността му да чувства.

По този начин вътрешната празнота никога не е напълно празна. Винаги е резултат от изтласкването на силни негативни емоции (ранни или възрастни).

Ако бъде помолен да представи празнотата под формата на изображение, всеки човек ще има своя собствена, специална. Тоест винаги има съдържание. Възможно е да се работи успешно с празнота в терапията. Дори в началния етап, когато е възможно само да се определят причините за възникването му, да се разбере с какви потиснати емоции е изпълнен, чувството за празнота по правило отслабва.

И ако вече не се опитвате да запълните празнотата отвън, а се гмурнете в празнотата, изследвайте я, тогава ще започнете да разпознавате себе си, своята личност, като се оставяте да излезете от собствения си деспотичен контрол, който се използва за потискане и потискане и начинът да научите най-накрая да чувате емоциите и желанията си е пътят към самоидентичността.

Автор: Горшкова Мария Алексеевна

Препоръчано: