Как работи прозрението: устойчивост и граници

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Най -глобалният положителен резултат от преминаването на курс на инсайт терапия е повишаване на устойчивостта. Освен това се увеличава значително. За да се опише какво е „устойчивост“с много прости думи, това е способността да се справим с това, което преди изглеждаше непоносимо и невъзможно. Тези (стресови) ситуации (и проблеми), които преди това лесно ни „хвърляха“дълбоко в травматични преживявания или просто не в най -доброто, депресивно състояние, престават да бъдат опасни тригери.

Лична устойчивост - това е твърдо познание, основано на субективност, което мога да издържа, да не се срутя и да се справя при никакви обстоятелства. В известен смисъл това е увереност в собствената много надеждна цялост.

Очевидно с такава увереност невротичната нужда да избягваме определени ситуации поради страха да не се справим с тях изчезва и в резултат имаме повече възможности да действаме и да действаме безопасно. Разбира се, повишената устойчивост прави възможно изграждането на по -адекватни, здрави, гъвкави и надеждни граници на собствената личност - и това е друга тема, която се усеща остро от повечето хора, травмирани в детството.

Когато знам абсолютно точно кой съм, както на телесно (несъзнавано), така и на съзнателно ниво, вече не възниква въпросът къде се намират личните ми граници. Дори ако съзнанието, според стария навик, „пропусне“момента на нашествие в тях, тялото със сигурност ще ви каже, че „нашествието“е започнало - и този дискомфорт не може да бъде пренебрегнат.

Устойчивостта при прозрението се засилва от поне два важни фактора: възстановяване на субективността и „изкопаване“и „извличане на бял свят“на ресурсите, които преди това са служили на травматичния опит. Когато следващата травма (или конфликт), „лежаща в тялото“с години, е отработена до дълбочина - тоест телесните, емоционалните, рационалните и волевите й компоненти са премахнати / променени - вече нямаме причина да губим енергия за връщане към подобни травматични ситуации в търсене на изцеление … Метафорично казано, там вече нямаме болка - и следователно няма смисъл да харчим пари за болкоуспокояващи. Или - друга добре позната метафора - можете да оставите любимите си „гребла“сами и да не ги тъпчете))

Друг важен, но не винаги осъзнат ефект от стабилността на личните граници е, че ние не се включваме в това, от което нямаме нужда. Не обещаваме да изпълним това, което в самите ни дълбини няма да изпълним. Ние не общуваме с онези хора, които са ни неприятни - или, ако обстоятелствата не ни позволяват да откажем да общуваме с тях, поне ние сме наясно с нашите чувства и усещания от тези хора, като се държим на оптимално разстояние. И разбира се, тук става въпрос за способността да се каже „не“- бих добавил, за способността да го кажем навреме, преди да бъдат поети ненужни задължения, неподходящи задължения започнаха да действат, а необходимите ни ресурси бяха изразходвани за нещо друго.

Всичко това заедно отговаря на най -основната мотивация - искам да живея СВОЯ собствен живот, искам да бъда „за себе си“(преди всичко), искам това, което правя, да е мое без никакви съмнения. Когато потребността да намерим (върнем се към себе си) живота си се осъзнава, ние все повече се вкореняваме в нашето Истинско Аз - и тази подкрепа става най -надеждната в живота.