Алкохолизмът е болест на емоциите

Съдържание:

Видео: Алкохолизмът е болест на емоциите

Видео: Алкохолизмът е болест на емоциите
Видео: Алкохолът Убива 2024, Може
Алкохолизмът е болест на емоциите
Алкохолизмът е болест на емоциите
Anonim

В повечето случаи хората започват и продължават да пият алкохол с цел да повлияят на емоциите им. Алкохолът, по силата на химичното си действие, е мощен емоционален регулатор. Ето само някои от „емоционалните ефекти“, които може да донесе: подобряване на настроението, релаксация, облекчаване на стреса и емоционалното напрежение, повишаване на емоционалния тонус, повишаване на положителните емоции, премахване на емоционални блокове и комплекси и т.н.

В същото време психиката на човек има своя собствена вътрешна система за регулиране на емоционалните състояния. Тази система не се появява в човек от раждането (или по -скоро присъства от раждането в примитивна, неразвита форма), а се развива в процеса на израстване на личността на човек. Освен това тази система се развива не в пасивно развитие (не само по себе си), а в активно развитие (с активното му използване и обучение). Тоест да се чувстваш добре в този свят е способност, която трябва да се усвоява активно в процеса на живота, тя не възниква сама по себе си.

Ясно е, че колкото по -малко човек се е занимавал с емоционалното си развитие и колкото повече емоционална травма има, толкова повече той ще бъде склонен да търси някакви външни „патерици“, които да помогнат на регулаторната му система. Алкохолът е почти идеална патерица. Но какво ще се случи, когато вместо да развие вътрешна регулаторна система, човек употребява алкохол? Отговорът е очевиден - вътрешната система за регулиране на емоциите в този случай ще бъде унищожена. Освен това ще бъде разрушена не само самата система за регулиране на емоциите, но и цялата емоционална сфера на човек.

Ето някои от дългосрочните и трайни негативни емоционални ефекти, които човек плаща за краткосрочните „положителни“ефекти от алкохолната интоксикация:

Емоционално огрубяване (изравняване) - разнообразието от емоции намалява, емоциите стават по -груби, примитивни („по -висши“емоции като любов, интерес, интимност, естетически емоции и т.н. постепенно изчезват, емоционалната студенина, безразличие, безчувствие, остава малък броят на примитивни емоционални състояния - тревожност, раздразнение, депресия, еуфория, апатия и др.

Емоционална дисрегулация - емоциите стават трудни за контролиране, емоционалните състояния започват да контролират мисленето и поведението. В крайна сметка става невъзможно да се отървете или дори да намалите нежеланите емоционални състояния, негативните емоции започват да управляват целия живот на човек.

Алекситимия (емоционална слепота) - Трудности при разпознаването и разпознаването на емоциите. Човек престава да разбира какво чувства и дали изобщо се чувства.

Емоционална раздразнителност - импулсивност, неочаквани неконтролируеми изблици на емоции по привидно незначителни събития.

Емоционална скованост - „замръзване“в неприятни емоции, емоционална реакция към единично събитие се развива в емоционално състояние (например гневът при някакво малко събитие сутрин се развива в раздразнение за целия ден).

Емоционална нестабилност (лабилност) - емоциите се променят спонтанно, възникват безпричинни промени в настроението.

Преобладаването на негативния спектър от емоции - негативните емоции постепенно започват да надделяват (раздразнение, тревожност, вина, срам, депресия, апатия и т.н.), положителните емоции постепенно изчезват.

Като цяло редовната употреба на алкохол води до много болезнено състояние на емоционалната сфера, с което (поради разрушаване на системата за емоционална регулация), човек не може да направи нищо сам. Тъй като такова емоционално състояние става непоносимо, такъв човек трябва да прибегне до външен регулатор (консумация на алкохол). Пиенето на алкохол носи временно облекчение, но допълнително разрушава емоционалната сфера и т.н. Това създава порочен кръг на развитие на емоционална зависимост от консумацията на алкохол (положителна обратна връзка между разрушаването на емоционалната сфера и необходимостта от пиене на алкохол).

По този начин алкохолизмът с основателна причина може да се нарече болест на емоциите. И като следствие, лечението на алкохолизма без „лечение“на емоции ще бъде просто невъзможно. Всеки подход към лечението на алкохолизма трябва да включва възстановяване на емоционалната сфера. Ако просто се съсредоточите върху спирането на употребата, тогава: а.) Това ще бъде неефективно (човек все пак ще се върне към употребата, за да облекчи емоционалното си състояние); б.) това ще бъде донякъде дори сложен садистичен подход - да отнеме от човек единствения инструмент за облекчаване на емоционалната болка, без да му дава нищо в замяна.

Какви са тогава етапите на такова „емоционално лечение на алкохолизма“?

1. Спиране на употребата. Без спиране на употребата (и всякакви психоактивни вещества) не може да става въпрос за възстановяване на емоционалната сфера.

2. Намиране на алтернативни външни емоционални ресурси. За първи път човек се нуждае от заместител на алкохола, нещо, което може да донесе емоционално облекчение. Обществата за самопомощ (най-известното и най-разпространеното е Анонимните алкохолици) могат да бъдат толкова добър ресурс. Работата с психолог може да се комбинира (или може да се извършва отделно) (според емоционално подкрепящия принцип).

3. Научете се да управлявате емоционалните състояния. Методи - дневници на емоциите, дневници на самоанализ, работа върху автоматични мисли, преподаване на релаксация и др.

4. Разрешаване на вътрешни конфликти, които водят до болезнени емоции.

5. Решения за детска травма в развитието.

Този процес е дълъг, отнема години, изискващ приноса на собствените усилия и помощта на професионалисти за възстановяване на емоционалната сфера (психолози).

С този подход целта на „лечението на алкохолизма“не е да се спре употребата му, а да се възстановят способностите на човека да живее емоционално пълноценно, да изпитва радост от живота и интерес към него, да се чувства хармоничен и изпълнен, да бъде доволен от себе си и живота си, да може да обича, да се надява и да вярва. Като цяло целта на „емоционалното лечение за алкохолизъм“е това емоционално състояние, в което човек няма да иска да използва. Прекратяването на употребата не е самоцел, а само принудителна мярка.

Този подход е валиден не само за алкохолната зависимост, но и за всяка друга, както химическа, така и нехимична. Необходимо е не само да се отървете от пристрастяващото си поведение, но и да се научите да се чувствате добре без него.

Препоръчано: