Какво си позволявате!? И вие се наричате психолог

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Добър ден скъпи приятели!

Продължаваме да развиваме темата за терапията, за нейните етапи, за отношението към терапията на клиента на различните й етапи.

Преди няколко дни споменах, че има фаза, когато терапевтът и клиентът започват да работят по "границата на контакта". Позволете ми да обясня какво е това, за всеки случай. Подобна работа може да се случи, когато клиентът не просто се задоволява с получаване на препоръки от психолога, прави открития с него в живота си и т.н., но вече забелязва психолога като жив човек и забелязва реакциите му към него. От връзката на клиента с психолога възниква работа за тази връзка (за връзката между клиента и терапевта като цяло). И в процеса на терапията, това е точно тази работа на границата на контакта. Това е работа за това, което се случва между клиента и терапевта в тяхното взаимодействие, в тяхната комуникация, в техните взаимоотношения. Случва се тук и сега

Но например, въпреки че може да покаже, че някакво негодувание срещу психолога се отнася до миналото, но сега има чувства, напрежението между тях е налице и сега, нещо от това чувство се случва или не се случва в момента. Това е всичко, което разследваме и обсъждаме.

И работата по границата на контакта, както писах, започва на етапа, когато клиентът забеляза психолога като жив човек и … (случва се доста често), той му приписва нещо, някои прогнози се появяват върху психолога. Разбира се, клиентът все още не знае, че прогнозите са прогнози.

След това си струва да споменем какво представлява проекцията. Например, родителите на клиента в детството бяха ругани, че закъсняха, или казаха, че никой няма да го чака, срамуваха се, че не разбират нещо, ядосваха му се, бяха уморени.

Сега си представете ситуацията, че клиентът закъснява за сесията, бяга, мислейки, че психологът няма да го чака. Дойдох, психологът е на място, но някак уморен (вечерта вече е, да речем). Започнахме работа, клиентът още не си е възвърнал дъха и не е чул въпроса на психолога, който му е зададен.

Всички свикваме с това, което виждаме от детството. Така че нашият клиент също се научи да очаква само такива реакции. Той не е виждал други хора в детството толкова често, колкото родителите му, а сега смята, че реакциите на всички хора към него винаги могат да бъдат точно такива. И какво трябва да чувства той в тази ситуация? Че ще го ругаят, че е закъснял, срамува се, че не е разбрал, че терапевтът вече е уморен и така или иначе ще се ядоса. Тук нашият клиент може да се оттегли в себе си, или да започне да атакува терапевта, да го обвинява, че не го обича, не го приема, срамува, ядосва му се и т.н. А терапевтът изобщо не е родител на клиента, той е доста съпричастен към закъснението (в края на краищата хората, а понякога могат и да закъснеят), и към факта, че някой може да не го чуе и разбере и изобщо не е раздразнителен, когато е уморен, но изобщо не е уморен, но може би е вече, но вече е само вечер и клиентът е свикнал да мисли по примера на същите родители, че всички хора се уморяват вечер.

Така че, виждайки, че нещо не е наред с клиента, че реакциите му някак не отговарят на ситуацията, психологът може да приеме, че това е прехвърлянето на чувства, които са били адресирани, както в нашия случай, към родителите, към терапевта. Клиентът очакваше само преценка от обичайния терапевт. Така психологът изучава какво се случва, защо клиентът реагира по този начин.

Е, в процеса на такава работа всички хора престават да бъдат като родителите си, придобиват свои уникални черти, общуването с тях става все по -лесно, появяват се нови приятели, кавгите спират със старите, семейството става по -спокойно.

Благодаря ви за вниманието!