Научена безпомощност

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2024-01-15 16:04

Научена безпомощност не просто отговор на ситуация, над която нямате власт, това са повтарящи се сюжети в живота на човек, когато той би могъл да бъде активен, да промени хода на събитията, но по някаква причина се държи пасивно, не участва и изпитва безсилие. Гледаш го и си мислиш, добре, толкова непознат, тук е клетката му, тук е отворената врата, ето поглед към свободата … и той замръзна, погледна към отворената врата и не направи крачка.

Такива хора се отличават с:

* С търпение, тоест съпротива срещу разочарованието. Когато попаднат в неприятни ситуации, те могат да мълчат твърде дълго, да не се борят за правата си, да не настояват за комфорта си, по -лесно им е да издържат, чакайки всичко да приключи от само себе си.

* Пасивност. Те рядко действат като инициатори на каквито и да било действия. Воденето и воденето на тълпата е трудно за тях. Също така е трудно да се започне нещо, по -лесно е да се включат в нечий процес, отколкото да инициират свой собствен.

* Неустойчивост на агресия. Мнението на друг човек се възприема като по -значимо и значимо от неговото. В конфликтна ситуация за тях е по -лесно да изоставят позицията си, да се предадат преди битката, отколкото да отидат на конфронтация и да настояват.

Откъде идва синдромът на научената безпомощност? Има няколко теории и изследвания, но те имат едно общо нещо - в живота на човек, може би постоянно, например, в детството от родители или еднократно, но в някаква жизненоважна ситуация човек се е озовал в ситуации, в които неговата воля, действията му за защита на себе си и техните интереси бяха неуспешни или напълно невъзможни

Изначально синдром выученной беспомощности был обнаружен в эксперименте Селигмана, который он провел с тремя группами собак. Собаки первой группы могли избежать ударов тока, подведенного к полу клетки, нажав носом выключатель, собаки второй группы не могли повлиять на отключение тока, собаки третьей группы тока не получали. Затем собак пересадили в клетки, где ток был подведен только к одной половине клетки, в центре клетки был небольшой барьер, перепрыгнув который можно было оказаться в той ее части, где тока нет. Это с легкостью сделали собаки 1-й и 3-й группы, собаки из второй лежали на полу и скулили, не предпринимая попыток спастись от ударов тока.

Также и теории, касающейся психотерапии для людей, переживших психологическую травму, Питер Левин пишет, что те люди, которые могли совершать действия, направленные на спасение себя, впоследствии демонстрировали значительно меньше признаков посттравматического стрессового расстройства по сравнению с теми, кто оставался пассивен или не мог ничего предпринять. Особенно хочется предложить задуматься о детях, ведь в их жизни многое происходит без их выбора, например, развод родителей, переезды, смена учебных заведений. Но беспомощность может лежать не только в основе травматического опыта, она же является одним из 4 ключевых симптомов травмы. То есть это не только то что происходило в травматический момент, но и последствие непережитой травмы, проявляющееся годы спустя, наряду с диссоциацией, сверхвозбуждением и сжатием.

Еще одно интересное исследование касалось пожилых людей в доме престарелых. На одном этаже этого дома жителям предложили выбирать личное растение для ухода и фильм. И это оказалось достаточным для того, чтобы они чувствовали себя лучше и переживали ощущение контроля над своей жизнью.

Лесно е да забележите научена безпомощност у някой друг, защото отвън можете да видите възможностите, които са в ситуацията и не се използват от човек, но как да го разпознаете в себе си? </strong >

• На ниво действие:

Отлагане, трудности при извършване на първата стъпка.

По -лесно е да помислите, отколкото да изпълнявате задачи. Понякога сте толкова увлечени да мислите за подробности, че изглежда, че вече не е необходимо да действате, защото всичко се живее на ниво фантазии и предположения.

Борбата с агресията е трудна и като цяло искате винаги да останете в ситуации с ниски нива на енергия, макар и неудобни, но познати. В уютни топли блата, дори и да знаете какво ви дърпа под водата до дъното.

• На ниво чувства и мотивация:

Замръзнете, когато трябва да бъдете постоянни и силни, да защитавате позицията си или да влезете в ситуация на новост.

Изпитвате трудности да се чувствате свои"

Свързвате новостта с падането в бездната.

На ниво мисли:

Убеждавате се, че лошият свят е по -добър от добрата кавга, а синигерата в ръката ви е по -добра от кран в небето и като цяло е по -добре да изчакате, докато ситуацията се реши сама.

Мислите, че не сте по -важни от другите и е по -добре да се предадете, отколкото да се борите за себе си.

На ниво самочувствие:

Смятате, че вашето мнение не решава нищо и няма смисъл дори да го изразявате.

Причината за вашия успех се крие в другите и вашите действия не повлияха на резултата.

Когато поемате инициатива, вие се възприемате като ужасен старт и се ругаете.

Работата с научена безпомощност може ефективно да се извършва в рамките на психотерапията. В сътрудничество с психолог има няколко области на работа:

1. Може да се наложи да преработите началната травма, тоест да я преживеете отново, за да възстановите начина да се защитите, което по онова време беше невъзможно. Тази работа трябва да бъде внимателна, да не се бърза и да се разчита на ресурси;
2. Бъдете наясно с вашите действия и резултата, до който те водят;
3. Предприемайте стъпки и не се страхувайте да получите оценка за тях;
4. Вкусете отговорността като способността да реагирате и да предприемате действия.