НАСТИКА И МАРФУШЕНКА: ДВЕ СТРАНИ НА РАЗДЕЛЕНА ИДЕНТИЧНОСТ

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

НАСТИКА И МАРФУШЕНКА: ДВЕ СТРАНИ НА РАЗДЕЛЕНА ИДЕНТИЧНОСТ

Конфликт на социално и индивидуално

във вътрешноличностната динамика се разгръща между „имам нужда“и „искам“

Проблеми възникват, когато някой

започва да вярва, че денят е по -ценен от нощта …

В психотерапевтичната практика често е необходимо да се справят с примери за неинтегрирана идентичност в личността на клиентите. В този случай може да се наблюдава липса на почтеност и хармония в представата за себе си.

Критериите за това могат да бъдат:

• Категорично отношение към себе си и другите хора;
• Почтеност, спазване на строги правила;
• Изразено оценъчно мислене: лошо - добро, добро - зло, приятел - някой друг …
• Полярност на преценките: или-или.

Такива черти на човек го лишават от творческата му адаптация, създават трудности в отношенията с други хора и със себе си.

Типичен пример за описания феномен е отричането и отхвърлянето в себе си и в други всякакви качества или чувства. Неприемането на себе си и неприемането на други са взаимозависими процеси. Въпреки това е по -лесно да забележите недопустимото в себе си чрез отношението към другите: „Не можете да видите трупите в собственото си око …“В същото време неприемливите страни на личността се проектират върху други хора и върху човека започва да се обръща негативно върху тях.

При терапевтичната работа с такива клиенти те постепенно започват да развиват неприемлива, отхвърлена част от мен, от която клиентът се опитва по всички възможни начини да се отърве от: „Не съм такъв / не такъв!“Наличието на такава отречена част от Аз отнема голямо количество енергия от човек - тя трябва да бъде внимателно скрита както от другите, така и от себе си. Отхвърлената част от I обаче изисква „справедливост“и иска да бъде представена в I-образа. Тя периодично „излиза на сцената“, отмъщава на Я.

Според мен проявите на това явление могат успешно да се наблюдават в приказката „Мраз”.

В приказка по примера на две женски героини - Настенка и Марфушенка - се срещаме с два полярни I -образа, за по -голяма яснота, представени в различни герои. В реалния живот този вид конфликт често се съдържа в индивида.

Нека разгледаме психологическото съдържание и условия за формиране на самоидентичността на тези приказни герои.

Условия за развитие

Те са коренно различни. Настенка живее с мащехата и собствения си баща. Бащата, съдейки по описанието, е слаб човек, който няма право на глас в семейството си. Мащехата, напротив, е силна и властна жена.

Условията на живот на Настенка са меко казано неблагоприятни.

- Всеки знае как да живее с мащеха: обръщаш се - малко и няма да имаш доверие - малко.

Функцията на безусловна любов традиционно се свързва с майката в семейството. Бащата е отговорен за условната любов. В приказката виждаме как чрез литературния метод за подсилване майката се „превръща“в мащеха, като по този начин подчертава невъзможността да получи безусловна любов от детето.

Условията на развитие на Марфушенка са напълно различни. Тя живее със собствената си майка и е напълно наситена с безусловна любов и безусловно приемане.

- И собствената му дъщеря ще направи каквото и да е - потупайте по главата за всичко: умно.

Те имат подобна ситуация по отношение на бащата и възможностите да получат условна любов. Бащата, поради слабото си положение в семейството, не може да изпълнява тази функция.

Условна и безусловна любов

В популярната психологическа литература през последните години можете да намерите много текстове за значението на безусловната любов в живота на човек. И аз също няма да оспоря това твърдение, което вече се превърна на практика в аксиома.

Безусловната любов в личностното развитие наистина е изключително трудна за надценяване. Тя е основата на личността, върху която се коригират всички нейни последващи конструкции. Безусловната любов е в основата на самоприемането, самолюбието, самочувствието, самочувствието, самоподдържането и много други важни себе-, около които се изгражда основната жизнена идентичност-аз съм!

От друга страна, не бива да се подценява и стойността на условната любов.

По въпросите за значимостта и стойността на безусловно-условната любов е важно типът родителска любов да е подходящ за задачите, които детето-човек решава в своето индивидуално развитие.

В първите години, както казах по-горе, когато се формира виталната идентичност, безусловната любов е онзи хранителен бульон, в който се полага основата на индивидуалната идентичност, основата на аз, аз, аз-концепцията. Това е дълбоко чувство: аз съм, аз съм това, което съм, имам право на това и правото на моето желание!

Личността обаче не се ограничава до индивидуалната идентичност и концепцията за себе си. Априорната личност е присъща и на социалната идентичност, основата на която е концепцията за Другия.

Но появата в съзнанието на Другия вече е функция на условната любов. Тук, в живота на едно дете, е необходимо! И това е много важно условие за развитието на личността. Условната любов стартира децентрични тенденции в развитието на личността, унищожавайки първоначално формирания егоцентризъм - аз съм в центъра, други се въртят около мен! Не само, че в моята вселена, освен Аз, се появява Другият, а не аз! Аз, наред с други неща, също престава да бъде център на тази система, около която се въртят всички останали не-аз. Това събитие в живота на дете е сравнимо по важност с прехода на човечеството от геоцентричното положение на структурата на Вселената (Земята в центъра) към хелиоцентрична (Слънцето е в центъра, земята се върти около нея).

Логиката на индивидуалното развитие е такава, че условната любов замества безусловната любов. А безусловната любов в отношенията родител-дете последователно се заменя с условна любов. Това не означава, че безусловната любов напълно изчезва от връзката родител-дете. Той остава като основа за безусловното приемане на детето в основните въпроси на неговото съществуване, остава фонът, който позволява на детето да изпита стойността на своя Аз.

Нека обаче се върнем към нашите приказни герои.

Модели на поведение

Настенка в описаното приказно семейство се оказва лишена от безусловна любов и безусловно приемане, а нейната жизнена идентичност (аз съм, аз съм това, което съм, имам право на това и правото на това, което искам!) Не е се формира. Самото му съществуване е пряко свързано с волята на други хора. Оцеляването в подобна ситуация е възможно само чрез отхвърляне на собственото ми Аз, което тя демонстрира при среща с Другия - в приказка това е Фрост.

Момичето седи под смърча, трепери, втриса през нея. Изведнъж чува - недалеч, Морозко изпуква през дърветата, скача от едно дърво на друго, щраква. Той се озова на смърча, под който седи момичето, и отгоре я пита:

- Топло ли ти е, момиче?

- Топлина, Морозушко, топлина, татко.

Морозко започна да се спуска по -ниско, праще повече, щраква:

- Топло ли ти е, момиче? Топло ли ти е, червено?

Тя диша леко дъх:

- Топлина, Морозушко, топлина, татко.

Морозко слезе още по -надолу, напука се повече, щракна по -силно:

- Топло ли ти е, момиче? Топло ли ти е, червено? Топло ли е за теб, скъпа?

Момичето започна да окостенява, движейки малко езика си:

- О, топло, скъпи Морозушко!

Настенка в този епизод демонстрира пълна липса на самочувствителност, която се простира и до телесните усещания. Убивайки в себе си всички прояви на психически живот (психологическа смърт), тя осигурява възможността за физическо оцеляване в изключително токсична, отхвърляща среда. Психичната анестезия тук действа като защита срещу физическо унищожение. Известният израз на Достоевски "Треперещо същество ли съм или имам право?" в случая с Настенка, той има недвусмислен отговор.

В подобна ситуация друга героиня от приказката, Марфушенка, води по съвсем различен начин.

Дъщерята на старицата седи и чати със зъби.

И Морозко изпуква през гората, скача от дърво на дърво, щраква, гледа дъщерята на старицата:

- Топло ли ти е, момиче?

И тя му каза:

- О, студено е! Не скърцай, не крещи, Фрост …

Морозко започна да се спуска по -ниско, още пращене, щракване.

- Топло ли ти е, момиче? Топло ли ти е, червено?

- О, ръцете, краката са замръзнали! Махай се, Морозко …

Морозко слезе още по -ниско, удари го по -силно, изпука, щракна:

- Топло ли ти е, момиче? Топло ли ти е, червено?

- О, напълно охладено! Изгуби се, загуби се, проклет Фрост!

Марфушенка демонстрира добра физическа и психическа чувствителност. Тя се справя добре с личните граници и с агресията, необходима за тяхната защита. Нейните телесни и поведенчески реакции са напълно адекватни на ситуацията, в която се е озовала. Това, което й липсва, е социалната и емоционалната интелигентност, за да „прочете“ситуация, която в една приказка е своеобразен тест за лоялност към Другия и към обществото.

Последствия

Настенка, след като показа пълна нечувствителност към себе си и максимална лоялност към Другия, в крайна сметка се оказва щедро възнаградена.

Старецът влезе в гората, стигна до онова място - под голям смърч седи дъщеря му, весела, румена, в самусов палто, цялата в злато, в сребро, а наоколо - кутия с богати дарове.

Тя знае как да „чете“това, което другите искат от нея. И това не е изненадващо, тъй като това е условие за оцеляването й. Тя успешно премина социалния тест за лоялност и „получи билет“за бъдещия си живот. Но такъв живот без присъствието на Аз в него едва ли ще бъде изпълнен с радост.

За Марфушенка нейната чувствителност към себе си и съсредоточеността върху чувствата й костват живота си.

Портата изскърца, старицата се втурна да посрещне дъщеря си. Тя обърна рога си и дъщеря й лежеше мъртва в шейната.

Обществото реагира сурово, а понякога и грубо спрямо онези, които не искат да приемат неговите правила.

На примера с моделите на поведение на двама приказни герои се сблъскваме с конфликт в личността на индивида и социалното. Социалните и психологическите послания на образите на героите не съвпадат. Социалното послание звучи така: Отдайте се, бъдете лоялни към обществото и ще живеете и ще се наслаждавате на неговите предимства. Същността на психологическото послание е следната: ако сте нечувствителни към нуждите на вашето Аз, това ще доведе до психологическа смърт и психосоматика. В образа на Настенка това противоречие се разрешава в полза на социално послание чрез отхвърляне на индивида. Марфушенка разрешава горното противоречие между индивида и социалното в полза на индивида.

Ако вземем вътрешноличностната динамика и разгледаме приказните образи на Настенка и Марфушенка като части от една личност, тогава конфликтът се разгаря между „Необходимо е“(социалното в мен) и „Искам“(индивида в мен).

Настенка „прави“своя избор в полза на „Трябва“. Разбира се, образът на Настя е социално одобрен. Задачата на всяка социална система е да формира елемент, удобен за тази система. Приказката изпълнява, наред с други, и социален ред. И тук социалното послание на приказката е доминиращо. Не е изненадващо, че приказката съдържа изрична оценка на поведението на героините с конкретни указания за възможните му последици. Обществото чрез „приказки“буквално програмира индивида да отхвърли индивида в себе си: Човек трябва да бъде такъв и такъв …

Крайностите са опасни

В реалния живот обаче изричното подчертаване на индивидуалното „искам“е също толкова опасно за индивида, колкото и прекомерната фиксация върху социалното. Акцентът върху индивида укрепва човек в егоцентрична позиция и не позволява появата на Другия, Не-Аз, в неговото ментално пространство. Това е изпълнено с появата на социопатични нагласи у него с неспособност към съпричастност, привързаност и любов. Стратегии в терапията с акцент върху индивида, като например: "Искам и ще го направя!" не са подходящи за всички клиенти, а само за невротично организирани структури на личността, където гласът „Искам“се удавя в хармоничната полифония „Имаш нужда от него! Ти трябва!".

Към интеграция

Всеки от нас има и Настенка, и Марфушенка. Те са като нощ и ден. И истината е, че те са ценни и необходими, че всяко време на деня има свои важни функции, които не изключват, а се допълват. Проблеми възникват, когато някой започне да вярва, че Денят е по -ценен от Нощта или обратно.

Подобна ситуация възниква по отношение на части от вашата личност, когато някаква част от единна система е по някаква причина субективно по -ценна, по -значима от друга, например: Интелектът е по -важен от чувствата! Това е вярно и по отношение на някои индивидуални качества на Аз или чувствата. Освен това едни и същи качества при различните хора могат да бъдат както желани, така и отхвърлени. Така например, агресивността при различните хора може да бъде както ценно качество, така и нежелателно, неприемливо.

Целостта на личността става възможна благодарение на интегрирането на всички нейни части в един I-образ. В психотерапията тази цел се постига чрез следните последователни задачи:

• Среща с вашата сянка или неприемлива страна на личността
• Запознаване с нея
• Разработване на интроекти или травми в развитието, които са формирали разпадането на идентичността. Тази стъпка има свои специфики, в зависимост от това с какво имаме работа - травма или интроект.
• Търсете в неприемливата за мен част от ресурсите
• Интегриране на отхвърлените качества в нова холистична самоидентичност

Суперзадачата тук е, ако не приемете, то поне да бъдете по-толерантни към неприемливата ви част от I. Нито Настенка, нито Марфушенка са интегрални, хармонични личности, тъй като са твърдо фиксирани в полюсите на социалното или на индивида. Личната им идентичност, макар и стабилна, е едностранна.

Обичай себе си! А останалите ще наваксат)