6 несъзнателни причини клиентът да възпира собствения си напредък в терапията

Съдържание:

Видео: 6 несъзнателни причини клиентът да възпира собствения си напредък в терапията

Видео: 6 несъзнателни причини клиентът да възпира собствения си напредък в терапията
Видео: 6 класс, 1 урок, Делители и кратные 2024, Април
6 несъзнателни причини клиентът да възпира собствения си напредък в терапията
6 несъзнателни причини клиентът да възпира собствения си напредък в терапията
Anonim

Зигмунд Фройд вижда съпротивата като всичко, което възпрепятства успешната терапевтична работа.

В тази статия ще представя някои от несъзнателните причини, които карат клиентите да се противопоставят на личната промяна, въпреки искането им за промяната.

Тук не става въпрос за това, че терапевтът се опитва да наложи на клиента нещо, от което той не се нуждае, собственото си виждане на проблема, а за това, когато терапевтът действа директно по искане на клиента, но след това изведнъж получава отказ, явен или неявен.

Нека разгледаме тези причини.

1. Потискане на съпротивлението

С този тип съпротива клиентът се опитва да предотврати навлизането на мисли, които могат да причинят болезнени преживявания (например клиентът не смее да признае мисълта, че съпругът не го обича или В резултат на това той се опитва да отклони разговорът от темата за личните взаимоотношения, ако не и напълно прекъсване на терапията).

Image
Image

2. Съпротивление-трансфер

При този тип съпротива клиентът не смее по една или друга причина да изрази отношението си към него на терапевта.

Както знаете, при повече или по -малко продължителна терапия детските преживявания на клиента оживяват и се влошават. Наблюдателните клиенти съобщават за ефекта на дежавю, прилив на същите емоционални състояния, които са преживели в детските си отношения с близките си.

По думите на един клиент: „Имах болка в ухото, отидох при съпруга си и помолих да отида в аптеката за капки. Качвам се при майка си и я моля да ми сложи капки в ухото, майка ми се ядосва, ме изгонва и ми казва да изчакам сутринта, когато клиниката отвори. Разбрах, че майка ми не може да направи нищо, но исках тя да ме съжалява."

Image
Image

Често клиентът прехвърля претенции, неосъществени очаквания по отношение на родители, братя, сестри, бивши партньори на терапевта. Той има агресивни или либидни импулси, но няма решителност да говори за тях от страх от отхвърляне, срам …

Нерешеното двусмислено отношение към терапевта също пречи на напредъка на клиента.

3. Резистентност, свързана с нежелание да се раздели с вторичната полза от симптома

Например клиентът може да отрече ясно подобрение на състоянието си или да твърди, че то е временно, т.к предишното състояние му помага да задържи вниманието на другите, да повлияе на поведението им, да получи подкрепа, съчувствие и други предпочитания.

4. Съпротивление на свръх-егото

Например клиент не може да обсъжда поведението на партньора си с психолог, т.к се чувства виновен за това. Или клиентът не смее да говори за своите желания (флиртува с другите, да речем, да крещи на някого), защото е убеден, че това е недопустимо, ще предизвика осъждане на терапевта или че мислите и фантазиите са еквивалентни на извършване на действие, и той ще трябва да понесе за тях наказание.

5. Съпротивление, свързано с резултатите от промяната

Например молбата на клиента за терапия е да се отърве от комплекса на жертвата. Когато обаче клиентът започна да излъчва асертивно поведение във връзка с нарцистичния си партньор, това не му хареса, връзката беше застрашена и клиентът избра да се върне към предишната си роля.

Image
Image

6. Резистентност поради заплахата от прекратяване на терапията

Случва се също така, че клиентът и терапевтът успешно си сътрудничат по темата на молбата, но веднага щом клиентът почувства, че терапевтът е готов да повдигне въпроса за завършване на терапията, той веднага регресира: нервен срив, мисли за самоубийство, кавга с родителите си и т.н.

Подобни повторения могат да говорят за формирана зависимост на клиента от подкрепата на терапевта, от комуникацията с него или по -скоро не само с него, но като цяло от значими хора.

Ако клиентът избере поддържаща терапия и търси терапевт от време на време след обработката на заявката, това е нормално. Ако клиентът не може да се чувства спокоен извън сесиите и целият му живот е заключен в комуникация с терапевта и мисли за него, това е тревожен знак. Необходимо е да се проучи този модел, може би клиентът има нагласи за лична несъстоятелност извън подкрепата на значимия човек.

Както и да е, зад всеки тип съпротива има стабилни нагласи на клиентите, които трябва да бъдат информирани, за да се постигне резултат.

Препоръчано: