2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Ще започна малко отдалеч. В много области на практическата психология е обичайно да се разглежда психиката като своеобразна федерация на различни подличности. В транзакционния анализ тези части на личността се наричат Его-състояния и има три такива състояния: Родител, Възрастен, Дете (Дете).
Ще дам опростена аналогия: нашата психика е като записващо устройство, тя записва всичко, което ни се случва от момента на раждането, нещо е по -осъзнато, нещо е по -малко или изобщо няма. Събития, взаимоотношения, чувства и мисли, свързани с тях, както и решения, взети въз основа на опит, се депозират в съзнанието и подсъзнанието. В зависимост от източника на получаване, информацията се "поставя" в различни Его-състояния.
Его състояние на родителя запазва в себе си образите на значими личности (родители, учители, други възпитатели, авторитети) и нагласите, моралните ценности, стереотипите и често предразсъдъците, получени от тях. Можете да разглеждате това „съдържание“като записи на касети, които човек е усвоил без собствена обработка и анализ.
Функционално егото състояние на Родителя се състои от Контролиращия родител и Възпитаващия родител. Контролиращият родител изхожда от факта, че от негова гледна точка формира „обективните интереси“на детето, той знае как трябва да бъде, как трябва, какво е правилно. Грижовен родител се ръководи в по -голяма степен от субективните интереси на детето, от неговите желания, капризи.
Его-състояние Дете - това са записи на вътрешни събития, реакциите на детето през цялото детство на това, което вижда и чува. Ето чувства, впечатления, ранни решения, основани на възприемането на личен опит. Тъй като детето поради възрастта дълго време не може да мисли логично и обективно, тези „ранни решения“най -често са неадекватни на „възрастната“реалност, но в същото време те не се изтриват сами от съзнанието, а остават в Его-състоянието на Детето под формата на емоциите, свързани с това решение, представата за себе си и за други хора.
Психичната енергия често се влива в Его-състоянието на детето в ситуации на стрес, неразрешими алтернативи, когато се чувстваме безпомощни, некомпетентни или изоставени.
Его състоянието на Възрастния - централната част на личността, тя живее в режим „тук и сега“. Възрастен оперира с актуални факти и условия, оценява вероятностите. Актовете на „приемане“, „избор“, „размисъл“са всички прояви на дейността на индивида като Възрастен. Това Его състояние не е лишено от емоции, не е безчувствен компютър. Основната разлика между мислите и преживяванията на частта за възрастни от другите компоненти на личността е, че тя включва така наречените „продукти“по свой собствен дизайн, които отчитат настоящата реалност и личните предпочитания, а не имитации на други хора и решения в ранна детска възраст.
Моделът на състоянието на егото:
итак, вернусь к первоначальному посылу о необходимости стать заботливым родителем самому себе. будучи взрослыми людьми, мы по-прежнему нуждаемся в принимающей и ободряющей фигуре. хорошо, когда с этой ролью справляется кто-то из окружения: реальные родители, партнер или друг. но так бывает не всегда. даже руководствуясь благими побуждениями, близкие люди могут реагировать на наши призывы о поддержке не так, как нам хотелось бы: критиковать, указывать на изъяны, взывать к рациональности и т.д. и т.п.
в конечном итоге, наше душевное состояние во многом зависит от того, как мы сами осуществляем само-родительствование (да простят меня за кальку с английского self-parenting).
когда мы чувствуем себя опустошенными или обиженными, преданными или подавленными, мы уязвимы и хотим ощутить поддержку. в эго-состоянии дитя мы ждем отклика на наши переживания от сильного родителя, и между двумя этими частями нашей личности происходит внутренний диалог.
выявить собственный родительский стиль поможет следующее упражнение*
поставьте два стула (техника двух или трех стульев используется для дифференциации различных эго-состояний). на один стул «посадите» свое детское эго-состояние, на второй – родителя.
- находясь на первом, детском стуле, вспомните болезненные эпизоды из детства, когда ваши эмоциональные потребности не удовлетворялись. что вы чувствуете в ответ на воспоминания о неприятном детском опыте?
- сфокусируйтесь на желании дитя: что бы ребенок хотел получить в этот момент от родителей?
- теперь пересядьте на стул родителя. как родитель отреагирует на озвученную ранее просьбу дитя? (т.е. как выглядит родительская забота о самом себе)
- после этого вернитесь на стул дитя. что чувствует дитя в ответ на реплики родителя? ощущает ли дитя это как заботу или как что-то другое?
родительский отклик может исходить от:
- контролирующего родителя. и тогда ответом на просьбу ребенка о помощи будет что-то из серии «перестань ныть, ты уже большой, возьми себя в руки!»
- взрослого. гипотетический ответ этого эго-состояния: «да, это неприятное чувство. но в жизни все бывает».
- детской части личности (как это не парадоксально). уже в раннем возрасте маленький человек начинает копировать родительское поведение, выступая в роли родителя по отношению к игрушкам, братьям или сестрам, домашним животным. это так называемое незрелое родительствование: ребенок хочет проявить заботу, но выражает ее странным образом, не соответствующим ситуации. во время внутреннего диалога в ответ на призыв «помоги мне!» можно услышать «я постараюсь, но вряд ли у меня получится».
как видно из примеров, само-родительствование из эго-состояний контролирующего родителя или взрослого, а тем более из детской частине являются адекватными ответами на потребности дитя.в этих случаях тревога, чувство одиночества, беспомощностимогут только усилиться, оказывая психологическое давление на всю личность.
здоровой реакцией на призыв внутреннего ребенка о помощи, опеке и защите является ответ из эго-состояния заботливого родителя. услышав что-то вроде «я слышу тебя, я позабочусь о тебе, все будет хорошо», дитя чувствует себя понятым и безусловно принимаемым. это стабилизирует личность и позволяется ей двигаться дальше, принимать взрослые решения в условиях неопределенности.
*технику двух стульев лучше проводить в присутствии психолога, который как нейтральный наблюдатель может задать вопросы каждой из частей личности клиента и поспособствовать диалогу между ними.
Препоръчано:
Как да станете грижовен родител за себе си. Работа с рисунка
В терапията често чувам от клиенти, че са прочели много литература за Вътрешното дете, разбират добре особеностите на това състояние и са се научили да го забелязват. Има много упражнения за работа с Вътрешното дете, но малко информация за това как да станете отглеждащ родител за себе си.
Защо един грижовен мъж е физически отвратителен. Една от причините
В практиката да работя като психолог често се сблъсквах със следното явление. Интересът на момичето към мъжа, който се грижи за нея, постепенно намалява, тъй като той увеличава загрижеността си за нея. Физическото привличане, което присъстваше в началото на връзката, постепенно намалява, понякога до отвращение, често поради ранните отношения с бащата.
Bore_psychologist. Важно за важно
В една колекция от "клинични случаи на психологията" беше описан случай, в чието ракурс искам да разсъждавам, а също и да се закача малко по темата за "предвидимостта" на действията, както и да засегна темата за психотерапевтичните училища .
Защо е важно да уважавате себе си?
Сблъсквали ли сте се със състояние, когато не искате нищо или всичко е досадно? Обикновено в такива ситуации състоянието ни може да се характеризира с вместителния израз „изцеден лимон“. Но в крайна сметка въпросът не свършва само с изтощение.
Няма нужда да бъдете тъжни или какво боли да не бъдете тъжни
Тъгата е една от основните човешки емоции. Той има много полезни функции. Чрез тази емоция можете да се освободите от това, което не може да се промени. Тъгата освобождава и ви позволява да прегърнете миналото. Защо тогава е толкова трудно човек да се изправи пред тъгата си?