Избледнели емоции

Видео: Избледнели емоции

Видео: Избледнели емоции
Видео: БИТВА ЭМОЦИЙ БРАВЛ СТАРС #17 2024, Април
Избледнели емоции
Избледнели емоции
Anonim

В основата на емпатията стоят вашите собствени емоции - способността да разбирате и разпознавате чувствата на другия. Тук има пряка връзка: в края на краищата можем да разберем другите хора, само като предаваме техния опит през себе си. Колкото по -добре сме запознати с някои емоции, толкова по -лесно ще можем да ги видим, дори и по най -малките признаци, в друг. Колкото по -чувствителни сме към някои определени преживявания в себе си, толкова по -рязко ще реагираме на тях в друго.

Здравата, развита емоционалност стои в основата на способността да бъдеш чувствителен, способността да се впишеш в компания, да проявяваш сръчност в отношенията, да знаеш къде и кога да мълчиш, къде да се шегуваш и къде да кажеш откровено. За да няма човек неприятно чувство на неудобство, неуместност и слон в порцеланов магазин, който винаги изрича нещо нередно.

За да се опишат тези способности, се използват термини като емоционална интелигентност, социално познание и други. Човешки погледнато, точно това се нарича чар.

И точно това е засегнато при психични разстройства. На първо място, с нарушения на шизофреничния спектър, въпреки че тук са възможни други нозологии. Понякога, сякаш има целенасочено, целенасочено унищожаване на тази конкретна сфера. Постепенно. Дълготраен. Увеличава се с годините. Ако не се лекува, той непрекъснато се увеличава.

Разбирането на себе си, своите емоции, чувствата е нарушено. Те са по -малко, фините градации изчезват, могат да изпаднат цели блокове преживявания. Всички чувства сякаш изсъхват, прашат се, изглаждат се. В този случай могат да останат две или три ярки емоции, например тревожност, раздразнение и мътна безнадеждност. Или глупавата радост и механистичен оптимизъм на играчка с часовников механизъм. И с тези две -три емоции човек ще реагира на абсолютно всичко, което му се случва - не остават други. Това е като хакерски запис, който повтаря трите си ноти отново и отново и не остават други композиции. А самата мелодия става все по -непретенциозна и фалшива.

Външно това се проявява предимно в изражението на лицето. Става оскъден. Лицето е като восъчно, неподвижно. Като замразена маска. Или, друг вариант, израженията на лицето изглеждат преувеличени, карикатурни, понякога дори насилствени.

Колкото по -далеч вървят тези промени, толкова по -трудно е да ги усетите някак отвътре. Просто изолацията от другите хора и света около нас като цяло нараства все повече, нараства усещането, че всички наоколо живеят по някакви неразбираеми закони, негласни правила, които въпреки това по някаква причина са очевидни за всички останали. Сякаш извънземно е сред хората и единственото му спасение е формална инструкция, която постоянно се проваля.

На последния етап от тези смущения емоциите изобщо не остават. Само апатия. Всичко става безразлично. Неважно. Безинтересно. Дори копнеж не остава, дори болка - нищо не боли. Животинското, вегетативно съществуване е напълно задоволително - няма за какво да се движим. Няма пръчка или морков. Човек реагира само на най -грубите физически стимули. Да лежиш и да харчиш възможно най -малко енергия е единствената възможна стратегия на поведение. Да, и никаква сила не остава, защото нашата сила е производна на нашите желания, които се раждат от емоциите. От факта, че нещо става безразлично. И ако всичко е безразлично? Това се нарича емоционално-волеви дефект, апато-абуличен синдром.

Препоръчано: