Психологическа травма или рисунка на съдбата?

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

В края на краищата, ако някое събитие, което ни причини болка, се счита за психологическа травма, тогава всички не трябва да пълзим от психотерапевти. И е време да отворим психотерапевтични болници, така че ние, толкова крехки в възстановяването си, да не се налага да се прибираме в такъв опасен и агресивен град. И като цяло не е ясно как тогава всички сме все още живи и някои от нас дори периодично успяват да се чувстват щастливи? Как го правим

Лично аз не харесвам думата травма, въпреки че няма как да не призная нейната точност. Звучи така, сякаш автоматично превръща човек в жертва. И всъщност по време на травмата той беше жертва. Но подобно на скъп парфюм, капка от който обгръща човек в пашкул за няколко метра наоколо, думата травма изглежда автоматично разширява тази жертва през целия живот.

Думата травма има доста силен емоционален оттенък

Трудно е някой да признае, че има детска травма, която смяташе за безоблачна. Струва им се, че по този начин изглежда губят онова единствено безусловно ярко и добро нещо, което е било в живота им. Някой, напротив, е много близо до позицията на жертвата и думата травма сякаш включва зелена светлина, за да има най -накрая пълното право да се чувства нещастен.

Едва ли някой би отрекъл присъствието в преживяването на всеки човек на събития или фактори, които са му причинили душевна болка. Може ли тази болка да се нарече следствие от травма? И има ли забавени последици?

Нека разгледаме концепцията за травма, като използваме примера за физическа травма за по -голяма яснота. Травмата като цяло, според речника, е увреждане, нанесено отвън. Освен това нараняванията се класифицират според тежестта им. И ако нараняването е незначително - например плитък разрез, леко изгаряне или натъртване, то в случай на здраво тяло, дори без медицинска помощ и някакво повишено внимание към него, то само се лекува само. Защото нашето мъдро тяло е способно на самолечение. Точно като нашата не по -малко мъдра психика, като нашата душа. Ако обаче разрезът беше дълбок и синината се оказа счупване, тогава не можете без помощта на лекарите. И най -вероятно такова нараняване завинаги ще остави отпечатък върху тялото под формата на белези, белези и стави, които болят, за да променят времето.

Но по някаква причина в случая с тялото е много по -лесно да се признае наличието на хронични наранявания. Лесно могат да се установят наранявания на тялото. Да, тук имаше счупване, тук неуспешно кацнах на опашната си кост и тук ударих силно главата си. Може би защото по някакъв начин имаме право на болка от телесна повреда. Имаме право да стенем и дори да плачем, да носим превръзка, да използваме патерици и да не ходим на работа. И там по -често се оказва помощ. Не винаги правилно, ефективно и изцяло, но все пак. Не забравяйте, че когато сте счупили коляното си в детството, то най -вероятно е било лекувано по някакъв начин, дори ако за известно време причиняваше още повече болка, може би дори съжаляваше за това, гали я. Но счупеното ви коляно се отрази в притеснените очи на майка ви. Вашата контузия е засвидетелствана! И ако сте били обидени като дете? Ако сте се чувствали отхвърлени? Има голяма вероятност тази болка да е обезценена (да, всичко това са глупости), да не й е дадено правото да изразява (не плачете), утежнява се (това е негова собствена вина!). И след това, по -късно, в пубертета и юношеството, колко много ситуации имаше, когато болката ви се зараждаше във вас, намирайки изход за себе си, освен в личния си дневник. Когато не можете да говорите с никого за нея, знаейки добре, че ще последват въпроси и съвети. И не знаехте какво да отговорите на тези въпроси и къде да поставите тези съвети? И тогава, въпреки „степента на увреждане“, вие не се обърнахте към никого за помощ, като си помогнахте възможно най -добре, за което сте имали достатъчно жизненост и опит. И в резултат на това сте станали това, което сте станали! Вие не само оцеляхте, но и станахте по -силни. От модела на белези върху душата ви се формира вашата личност. Но дали тези белези са успешно излекувани или все още са ранени и кървят, това зависи от следните параметри:

Какъв е размерът на щетите. Не е силата на удара, а степента на повреда. Всичко зависи от общата чувствителност и имунитет. За някои публичното бичуване ще бъде в реда на нещата, а за някой неодобрителният поглед е достатъчен, за да усети болката от отхвърляне и отхвърляне.

Честота или продължителност на експозиция. Когато едно травматично събитие се случи в живота ни веднъж, то може да бъде отписано като злополука, неговите последици могат лесно да бъдат отхвърлени, но дори ако не много силно преживяване се повтаря от време на време или за дълго време, то вече не е възможно е да се игнорира. Например дребна кражба. Ако мобилният ви телефон е бил „отнеман“веднъж в живота ви, най -вероятно това няма да е причина за повечето хора да се притесняват. Ако дребната кражба ви съпътства през целия ви живот през цялото време - доверието в света е подкопано, чувството за сигурност страда. Или например да игнорирате чувствата и нуждите си. Едно е, когато става въпрос за ваш пътешественик в метрото, който не ви е дал място в момент, когато сте били много уморени и сте мечтали да седнете, съвсем друго е, когато партньорът ви пренебрегва молбите ви от време на време. Тук се получава ефектът на натрупване. Интоксикация.

Как вие и хората около вас се справихте с нараняването. Те видяха, признаха, реагираха, лекуваха - това е един вариант, стиснаха зъби, изцедиха усмивка, обезцениха се, отминаха - съвсем друг.

Във всеки случай нищо не минава без следа и тези следи образуват уникална рисунка на нашия образ и нашата съдба. Тази метафора ми харесва много повече от „съвкупността от последиците от травмата“. Същността обаче остава същата. Има следи, които просто съществуват, и има такива, които все още болят. И тази болка може да бъде различна - обичайна, болезнена, почти незабележима, защото вече не помним как беше без нея. Или може да бъде остър, остър, неочакван, когато възпалено място е случайно или умишлено докоснато. Но можете да живеете с всяка от нея. И ние живеем. Някой е излекуван с любовта и грижите на близките, някой е работа, която носи чувство на нужда, някой е творчество, някой е религия, някой е психотерапия. Има много начини - целта е една. Лекувайте рани, облизвайте белези, научете урок.