Сутрешен невротик

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Посветен на моята клиентка Анна, която ми даде идеята за тази история и която вече не се чувства невротична.

Пак тъпчат.. За да се провалят - тези съседи! По дяволите, ако не успеят, тогава на мен! И като цяло подовете ни са тънки.. Какво е това: най -малкото земетресение - и всичко ще се срути? Или ураган! Климатът се променя.. И всички сякаш се бяха заговорили да не го забележат! Краят на света може да дойде скоро..

Трябва да заспя.. Отново в шест и половина се събудих - но какво е това ?! И ако е така, се проявява някаква латентна болест? Вижте, може би, в интернет? Или не? Ако погледна, ще помисля по -късно. Ако не погледна, ще го направя и аз. Така че поне знайте, че умирате и от какво. Сигурност в края на краищата.

Какво? Вече аларма ?? Защо ми трябват такива мъки? Сега отново към този тежък труд.. Отдавна е необходимо да се търси нова работа! Но това е страшно като.. Изведнъж не се получава.. Тук, макар и не много, но можете да издържите. И кой има нужда от мен на 31 години?

Хляб.. пак не купих черно! В края на краищата сякаш се опитвам да контролирам всичко.. Не можете да се отпуснете!

И как искате сандвич със сирене.. Яжте с бяло или просто кисело мляко? Ако ям, пак ще се отрежа. В крайна сметка нищо не се вписва! И като цяло няма какво да се облече.. Защо си купих червена рокля? В края на краищата съм съмнен. Сега не го нося.. Може би просто можех да го сложа днес? Решено - ще го нося! Не, ще бъде смешно.. Че аз като глупак да работя в червено.. И къде другаде да облека? Какъв мрачен живот имам..

Е, поне Владик ме търпи. Не съм моден модел.. Каквото и да е, основното е, че с мен. Там от десет години обичам Димка - чаках да се разведе, но къде е.. Все още го обичам.. Не мислете за това! Да не мисля! Да не мисля! Къде да отида червен.. Ще облека черна блуза - в нея е по -обичайно.

Трябва да се обадим на Владик. Защо не вдигне телефона?! Какво има, Господи? Или има някой? Ще се обаждам, докато мине, иначе ще полудея. Едва вчера бях щастлив, когато с Катка отидохме да пазаруваме. Говореха си, смееха се.. Знаех - тогава нещо ще се случи! Винаги се случва, когато си щастлив!

Здравей, Владик? Защо не се качи? Звънях двадесет пъти! В банята? И така, какво? Трябва да вземете телефона си със себе си - изведнъж какво се случва! Всичко, Владик!

О, закъснях.. Всеки ден е едно и също! Бягайте отново и се чувствайте виновни.. И така.. Взех ключовете, взех чадъра.. Излизам. Колко слънчево! Чадърът е тежък, но нека бъде за всеки случай - не дай Боже все пак да се разболее в допълнение към всички нещастия!

Изключих ли ютията? Връщане или не? Тогава няма да има път, ако се върна, а ако не се върна, ще мисля цял ден.. Това за мен ли е, младежо? Не разбрах? Какво? Красива ли съм? Болен ли е или се подиграва? Е, защо ми трябва всичко това в един ден, Господи? Това не е живот, а наказание!