2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Въпрос: Имам чувството, че не съм.
Павел: Така е. Опитайте да се появи тук сега.
В: Хм, как да го направя?
П.: Да се отървем от техническия момент „как“. Имаш ли желание да се появиш?
В: Да. Наистина, наистина го искам.
П: Вероятно вече сте правили такива опити. Какво направи?
В.: Направих много … Направих много.
П: Какво точно?
В: Ммм, дори не знам. Но много се постарах.
П.: Мога да си представя. Предполагам, че сте направили всичко възможно да учите, за да получите висока оценка, или сте направили нещо друго, за да спечелите признание и симпатии от другите: направили сте кариера, изградили сте бизнес, сте направили всичко възможно да ви кажат, че сте добър син, семеен човек, бизнесмен, баща.
В.: Да, така е, така беше. Но … по някаква причина така и не се появих.
П.: Да, всеки път, когато резултатите ви изчезнат, изпаряват се. Старите награди не означаваха нищо в нов момент от живота и трябваше да доказвате отново и отново, че сте.
В: Да. Чувствам се отчаян от това.
П: Много те разбирам.
В: Какво да правя!?
П.: Появете се сами.
В: Как да го направя?
П: Спрете да се опитвате да доказвате съществуването си с функции. Социалните роли не са способни и не трябва да доказват съществуването ви, защото съществуването ви не започва с вашите постижения.
В: И защо? Ако другите няма да видят резултатите ми, как иначе ще съществувам за тях?
П: Чакай, нека все още не говорим за „другите“. Въпросът е, че се появяваш за себе си.
В: Но аз самият искам да видя резултатите си!?
П: Всичко е наред, но трябва ли да си докажеш, че си. Да правиш нещо е наистина забавно. Ако обаче вършите работата си само за да докажете съществуването си, това е много изтощително.
В: И какво!? Не трябва да правя нищо !!! ??? Но кой има нужда от мен тогава?
П: Наистина е тъжно. Тъжното е, че търсите признание, за да станете необходими, за да почувствате любов. И не се нуждаете от себе си? Обичаш ли себе си?
В: Ха, защо трябва да се обичам? Аз съм загубеняк.
П: Любовта безусловно или условно явление? Имате ли право да обичате себе си?
В.: Точно … струва ми се, да, имам.
П: И от какво се подкрепя това право?
В.: Какво искаш да кажеш!? Не разбирам въпроса.
П: Е, на какво се основава вашето право да се обичате?
В: Тук съм за същото нещо. За да се обичам, трябва да имам постижения и резултати.
П: Откъде идва тази логика?
Животът е връзка. Буквално. Ние сме постоянно в различна степен на взаимоотношения със себе си, с друг човек и с групи хора, с Бог / Свят / Вселена и с неодушевени предмети.
И в същото време светът на човешките отношения се разгръща на няколко нива.
Има ниво на социални роли и функции. По него всички ние сме един вид набор от действия. Съпругът изпълнява функции за съпругата, а съпругата за съпруга, родителите за децата и децата за родителите и всеки прави нещо за другите в своята професионална функция и т.н. и т.н. На това ниво има две ключови парадигми: „Необходимо е“и „Какво трябва да се направи?“На свой ред отношенията на това ниво се развиват от гледна точка на взаимни действия, отговорност / задължение, ефективност и постигнати резултати / успехи. Съответно основната валута в една връзка на това ниво е признание, похвала, а също и пари. Често по напълно нелеп начин (но по напълно разбираеми причини) на това ниво те започват да плащат за действия и резултати с любов и след това се глобяват с това, ако някой внезапно реши да не направи нещо или не го е направил както се очакваше …
Под света на социалните роли и функции е реалността на вътрешния свят. Което се нарича още сънуваща реалност, тъй като на това ниво вътрешните преживявания на индивида се разгръщат под формата на мисли (образи, спомени), чувства, усещания. Значението на това ниво трудно може да бъде надценено, тъй като там се разгръща опитът на човек, който от своя страна може или да бъде пренебрегнат и потиснат и по този начин да стане несъзнателен и травматичен, или да бъде усвоен / разопакован, осмислен и интегриран в системата на човешкото възприятие, което впоследствие му позволява конструктивно да изгради тяхното бъдеще (такъв опит се превръща в ресурс). Именно на това ниво, със или без разчитане на опит, се прави непрекъснат избор, с помощта на който индивидът тъче своя уникален модел на съдбата.
Третото ниво, съществено или космическо, всъщност е мястото, където човек се реализира като неразделна част от универсалното Битие / Бог / Вселена. Преживяванията на това ниво са доста трудни за предаване с думи, те се наричат върхови екзистенциални състояния (те често са свързани с религиозен опит или усещания по време на различни духовни практики). В такива състояния, по един или друг начин, в една или друга степен всеки човек се потопява. Всъщност чувстваме нуждата от това. Да докоснеш Същността си. В този момент всичко „напразно“, „светско“се изтласква на заден план, разкривайки пред човек най -важното явление - факта за съществуването му в света, във вселената, механизмите на възникването и функционирането на които ние все още не може да се разбере напълно.
поверхностно взглянув на каждый из этих уровней, становится понятно, что человечеством больше всего освоена плоскость социальных отношений, где человек существует не как переживание, а как функция. здесь распаляется его эго, возникает иллюзорное ощущение «величия», до которого рукой подать, достаточно только больше работать, выше прыгать, глубже рыть, больше продавать, хитрее покупать. здесь же, разворачивается вечная драма израненного и распухшего эго. драма разоблачения, драма потерь, когда раздутое мнимыми достижениями эго вдруг лопается, обнажая истинную суть ничтожных попыток доказать собственное существование через успех и достижения. отдавая предпочтение действиям/делам/обязанностям, человек между тем теряет связь со своей внутренней сутью, а вместе с ней и доступ к базовому безусловному состоянию своего существования «я есть» и такой же базовой и безусловной любви к себе. именно поэтому частым явлением, сопровождающим «функциональное» состояние «я», становится «внутренняя пустота» или «феномен отсутствия я», который люди все чаще обозначают как свою проблему. в этом состоянии «я» меняются местами цели и средства. для функционального уровня существует равенство «я успешен, значит я есть», в то время как естественным для человека является: «я есть и значит я успешен». в последнем равенстве человек самореализуется не для появления, а потому что появился. иными словами: творить не чтобы быть, а потому что это самая приятная и радостная форма бытия.
как развивается «функциональное» отношение самого человека к себе и других к нему? конечно же, как и многие другие психологические феномены, оно закладывается в детстве, в отношениях с родителями, которые, не имея отношений со своим внутренним миром, не могут вступить в отношения с внутренним миром ребенка. в той же мере они не могут и помочь ребенку сформировать эту значимую связь.
как человеку наладить связь с миром внутренних переживаний, а также осознать себя на уровне бытия? если обратиться к опыту предков, то увидим, что они в этом случае эффективно использовали словесное творчество, мифологию, сказки, языческую и религиозную структуру. в жизни людей прошлого существовали прекрасно отточенные системы практик, благодаря которым, человек находил время и место встретиться с самим собой. однако, формализация религиозных ритуалов, потеря контакта с их содержательной частью, утрата глубокого понимания их символики и смыслов, а также их катастрофическое отставание от реалий современного общества, привело к их угасанию и исчезновению. церковь, священника, жреца или волхва, а также мудрого устойчивого родителя заменили телевизор, интернет, звезды шоу-бизнеса и сверхбогатые богоподобные фигуры, ориентация на которых приводит к психологическим срывам, кризисам и катастрофам. отход от систем, поощряющих контакт человека со своим духовным миром, создал вакуум, который социум пытается заполнить различными эзотерическими школами, что в свою очередь часто создает серьезные социальные и индивидуальные проблемы. на этом фоне возрастает актуальность и важность развития сильных психотерапевтических школ. именно психология, находясь на стыке точных наук, медицины, философии и искусства, должна и могла бы стать преемницей в сфере умножения духовного богатства всего человечества в целом и каждого отдельного взятого человека. в связи с этим, отвечая на вопрос: «как обрести свое «я есть»?» - я, рискуя быть похожим на ворчливого консерватора, предложил бы: ходить в оперу и театр, читать классиков и поэзию, слушать классическую музыку и вступать в контакт со своим внутренним миром чувств, мыслей, воспоминаний. делать это также в контакте с опытным и профессиональным терапевтом. это тонкая настройка души, которая вместе с тем, не занимает так уж много времени, но при этом значительно обогащает содержание жизни человека, делает его бытие осознанным, а присутствие в своей жизни устойчивым. речь идет не о том, чтобы человек полностью переместил свою жизнь с социального уровня во внутренний мир, а о том, чтобы усиливая и обогащая внутренний мир, привносил в социум «светлое, доброе, вечное». в текущий момент нанотехнологий, невероятного технического прогресса, сверхбыстрых коммуникаций и сверххитрых политтехнологий этот старый «банальный» призыв начинает играть роль не просто забытой истины, а принципа, используя который, человечество сможет выдержать новые вызовы современности.
Препоръчано:
Упражнение "ИСКАМ-НЕ ИСКАМ"
Давам ви отлична техника, която ви помага да разберете по -добре истинските си желания и да ориентирате тези, които са загубили контакт с техните желания. 1. Вземете 2 листа хартия и химикалка. 2. Първото е озаглавено „Моите 100 желания“и започнете да пишете списък от 100 точки.
Не искам отговорност. Искам да повярвам в чудо
Често се сблъсквам със ситуация, в която умни, красиви, начетени хора са много нещастни. И всичко това, защото някой ги манипулира, някой трови живота и т.н. Четенето на литература за саморазвитие и самоусъвършенстване играе доста съмнителна роля.
Не го искам вече. И изобщо не искам никого. Цикълът на сексуалния контакт и неговите сривове
Областта на интимност и сексуалност е изпълнена с толкова много митове, догми и табута, че от една страна, това няма да пречи на научния, от друга страна, на човешкия, възрастен вид. Жените често идват при мен на сесии с запитвания по темата за взаимоотношенията, а в процеса на работа, по един или друг начин, възникват въпроси за недоволство от сексуалния им живот.
"Искам!" - "Не мога!" или "не искам!"? Трябва ли да изберете слабост или отговорност?
Много хора говорят за това как искат да живеят, какви отношения искат, къде искат да отидат и как да се отпуснат и това е минимумът от онези желания, които се изразяват. Всеки има свои собствени „искам“и „не искам“. Но за осъществяването на тези желания постоянно нещо не е достатъчно:
Искам, но не искам
Наскоро говорихме с приятел и засегнахме една много интересна тема. Говорихме за необходимостта да променим нещо в живота. Много от тях имат определени области, в които биха искали да се променят, но по някаква причина не го правят. Човек иска нещо, не получава това, което иска и страда от това.
