Кой и какъв е източникът на кризата в психотерапията?

Видео: Кой и какъв е източникът на кризата в психотерапията?

Видео: Кой и какъв е източникът на кризата в психотерапията?
Видео: Работа, Енот, Опять копаем машину. Козы, Граната)) Серия 7 сезон 2021. 2024, Може
Кой и какъв е източникът на кризата в психотерапията?
Кой и какъв е източникът на кризата в психотерапията?
Anonim

Терапевтичната ситуация на опит, от своя страна, инициира динамиката на все нови явления, появяващи се в контакт, всеки от които, нека ви напомня, се развива до форма и степен, определени от текущата ситуация на контакт. Разглеждайки психотерапията на диалога като терапия за контролирана криза, трябва да се отбележи, че настоящото състояние на терапията се определя от наличието на специфичен дизайн на кризи, актуализирани на този етап.

Въз основа на терапевтичната идеология, която се основава на концепцията за терапията като процес на контролирана криза, е необходимо да се помни за някои от характеристиките на този процес.

Първо, в продуктивен процес на терапия на контролирана, инициирана криза е важно да се разпредели адекватно властта. Ако терапевтът е отговорен за терапията (например прекомерна грижа), тогава няма криза, следователно не е възможна промяна. В допълнение, терапевтичните интервенции за разрешаване на кризата преди нейния връх са начин да се избегне преживяването й. От друга страна, ако силата в процеса на терапия се измести към клиента, тогава той се лишава от възможността за подкрепа от областта и ресурсите, необходими за разрешаване на кризата, налични навън. И в двата случая терапевтичният процес се забавя или блокира напълно. Осъзнаването на тази ситуация поставя методологическото изискване за децентрализация на властта, което вече беше споменато по -рано.

Второ, в терапевтичния процес на контролирана инициирана криза, тактически, трябва да се разчита на категорията на зоната на проксимално развитие. Това означава, че обемът и степента на новост на новообразуванията, към които едновременно е насочен терапевтичният процес, трябва да бъдат трудни, но по принцип достъпни за клиента. От една страна, липсата на необходимото напрежение за разрешаване на възникващата полева ситуация, от друга страна, недостъпността за преживяване на явленията, които са се появили при контакт, може еднакво да спре и замрази терапевтичния процес.

Повтарям, степента на трудност на започналата криза трябва да бъде оптимална. Въз основа на разпоредбите на феноменологичния подход обаче е очевидно, че е абсурдно да се контролира степента на криза, започнала при терапията. Тежестта на новите изисквания на терапевтичното поле, създаващи криза, е фундаментално непредсказуем фактор, особено при работа с клиенти, чиито психологически затруднения са доста тежки. Следователно, в диалоговия модел на гещалт терапията, мястото на контрол на терапевтичните интервенции, които инициират криза, се заема чрез проследяване на баланса на подкрепата и фрустрацията в областта на терапията.

Като се има предвид случайната нужда от терапия за „повишаване на хронична спешна ситуация на ниско ниво до безопасна спешна ситуация с висок стрес, при която вниманието е насочено от тревожност и която обаче може да бъде контролирана от активен пациент“[F. Pearls и P. Goodman; P.100], авторите на гещалт терапията пишат: „Техническата страна на проблема е (а) да се увеличи напрежението под правилното ръководство и (б) да се запази способността да се контролира ситуацията, но не и да се контролира то”[Ф. Перлс и П. Гудман; Стр.100].

Препоръчано: