2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Терапевтичната ситуация на опит, от своя страна, инициира динамиката на все нови явления, появяващи се в контакт, всеки от които, нека ви напомня, се развива до форма и степен, определени от текущата ситуация на контакт. Разглеждайки психотерапията на диалога като терапия за контролирана криза, трябва да се отбележи, че настоящото състояние на терапията се определя от наличието на специфичен дизайн на кризи, актуализирани на този етап.
Въз основа на терапевтичната идеология, която се основава на концепцията за терапията като процес на контролирана криза, е необходимо да се помни за някои от характеристиките на този процес.
Първо, в продуктивен процес на терапия на контролирана, инициирана криза е важно да се разпредели адекватно властта. Ако терапевтът е отговорен за терапията (например прекомерна грижа), тогава няма криза, следователно не е възможна промяна. В допълнение, терапевтичните интервенции за разрешаване на кризата преди нейния връх са начин да се избегне преживяването й. От друга страна, ако силата в процеса на терапия се измести към клиента, тогава той се лишава от възможността за подкрепа от областта и ресурсите, необходими за разрешаване на кризата, налични навън. И в двата случая терапевтичният процес се забавя или блокира напълно. Осъзнаването на тази ситуация поставя методологическото изискване за децентрализация на властта, което вече беше споменато по -рано.
Второ, в терапевтичния процес на контролирана инициирана криза, тактически, трябва да се разчита на категорията на зоната на проксимално развитие. Това означава, че обемът и степента на новост на новообразуванията, към които едновременно е насочен терапевтичният процес, трябва да бъдат трудни, но по принцип достъпни за клиента. От една страна, липсата на необходимото напрежение за разрешаване на възникващата полева ситуация, от друга страна, недостъпността за преживяване на явленията, които са се появили при контакт, може еднакво да спре и замрази терапевтичния процес.
Повтарям, степента на трудност на започналата криза трябва да бъде оптимална. Въз основа на разпоредбите на феноменологичния подход обаче е очевидно, че е абсурдно да се контролира степента на криза, започнала при терапията. Тежестта на новите изисквания на терапевтичното поле, създаващи криза, е фундаментално непредсказуем фактор, особено при работа с клиенти, чиито психологически затруднения са доста тежки. Следователно, в диалоговия модел на гещалт терапията, мястото на контрол на терапевтичните интервенции, които инициират криза, се заема чрез проследяване на баланса на подкрепата и фрустрацията в областта на терапията.
Като се има предвид случайната нужда от терапия за „повишаване на хронична спешна ситуация на ниско ниво до безопасна спешна ситуация с висок стрес, при която вниманието е насочено от тревожност и която обаче може да бъде контролирана от активен пациент“[F. Pearls и P. Goodman; P.100], авторите на гещалт терапията пишат: „Техническата страна на проблема е (а) да се увеличи напрежението под правилното ръководство и (б) да се запази способността да се контролира ситуацията, но не и да се контролира то”[Ф. Перлс и П. Гудман; Стр.100].
Препоръчано:
„Химията“на любовта и привличането: от какъв тип сте и кой е привлекателен за вас?
Любовта предполага избор: от хиляди хора по някакъв начин отделяме един човек, с когото искаме да изградим близки отношения, изпълнени със страст, преданост и обич. Как и защо избираме този конкретен партньор? Какви са параметрите и критериите?
Промяна в психотерапията: кой е отговорен за това
Каква може да бъде причината за разочарованието в психотерапията? С неоправдани очаквания. Когато клиентът идва на психотерапия, има голяма надежда за личността на терапевта. Той знае, ще даде съвет, ще реши проблема, ще промени живота ми. Но това, което разбрах, докато работех като психотерапевт и преминавах лична терапия - без собствената воля на клиента да се промени, нищо няма да се случи.
Кажи ми кой ти харесва и аз ще ти кажа кой си
„Какви хора харесваме“е на пръв поглед банален въпрос. Но не. Ако подходите внимателно към него, можете да осъзнаете, че отговорът на този въпрос определя до голяма степен нас и нашия живот. И така, разбирането на отговора на такъв въпрос определя:
Казус от практиката на психотерапията: Трябва ли терапевтът да бъде внимателен към живота си по време на психотерапията?
В момента тя отглежда сама три деца и се опитва да изгради отношения с нов мъж, които също се оказват не много прости и подобни на всички предишни. Всъщност именно действителните усложнения на тези отношения бяха последната капка, която подтикна В.
Доброволността на желанието и източникът на волята на субекта. В безсъзнание или може би Бог?
Алис пише много за критиките на Фройд от страна на Binswanger и Boss. По -специално, концепцията на Фройд за желанието, идеята, че желанието се дължи на привличането. И ако Бинсуангер, като приятел на основателя на психоанализата, се опита да съгласува техните концепции, тогава шефът вече не можеше да се тревожи особено за това.
