2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
От телевизионния сериал "Сопрано". Главният герой, мафиозата Тони Сопрано, на сесия с психолог, се оплаква от състоянието на майка си, влошеното й здраве, трудностите при справянето с ежедневните проблеми и отказа й да приеме помощ от него и семейството му:
- Най -накрая тя се съгласи да й помогнат на сутринта. Съпругата се свърза с агенцията и при нас беше изпратена медицинска сестра. Но каквото и да правя за нея, все пак се чувствам виновна.
- Защо? - пита изненадан психологът.
- Защото разбирам, че не можем да я уредим с нас.
- Но ми се струва, че не е напълно реалистично, ако тя самата откаже да го направи. Ами сестрите ти?
- Те скъсаха отношенията с нея отдавна, няма шанс тя да се съгласи да се уреди с тях.
- Защо поемате пълна отговорност за тази ситуация, въпреки факта, че тук е очевидно, че майка ви има сериозни проблеми в общуването с когото и да било?
„Тя е майка ми. Трябва да се грижа за нея. Както и да е - Тони разпери ръце с усмивка, - тя е просто сладка крехка старица.
- Не за теб! За вас тя е всемогъща, вие й давате буквално магически способности да сее раздори и опустошения.
- Какви глупости, - възмущава се Тони.
„Има родители, чието възпитание не може да се нарече идеално“, продължава психологът.
- Хайде, - тя е толкова сладка, - той го маха с ръка.
- Какви топли спомени помните от детството си?
Тони се замисля за няколко минути и накрая си спомня, с широка усмивка отговаря: „През 68-69 г. отидохме с цялото семейство да си починем. Баща ми слизаше по стълбите, случайно се подхлъзна и едва не се срина. Мама се засмя толкова весело, цялото семейство се засмя.
- Имате ли все още хубави спомени?
- Хей - повишава тон Тони. - Тя е най -хубавата жена. Тя приготвяше храна ежедневно. Аз съм последният копеле в цялата история. Идвам тук при вас, оплаквам се от нея, оставям жена си да затвори вратите на нашата къща за нея!
Изобщо не е рядкост, когато едно пълнолетно дете се грижи и се грижи за родителя си. Това поведение е много похвално, достойно за уважение, но това, което ме притеснява в цялата тази ситуация, е неспособността на човек да се възприема обективно, такъв какъвто е в действителност. Въпреки факта, че героят на филма, Тони Сопрано е мафиоза и разбира се в живота си той извършва много смъртни грехове, в същото време той е идеален син, който в продължение на няколко епизода е разтревожен за майка си. Той се опитва да я убеди да се премести при него и да се установи със семейството му, съпругата на героя всеки ден посещава свекърва си и също се опитва да купи нещо, да сготви нещо, но всичките й опити се натъкват на отровни усмивки и саркастични забележки от нея свекърва, че от нея очакват само смърт. Най -лошото, което се случва в тази ситуация, е, че синът не само не е в състояние обективно да приеме майка си като жесток и скъперник, но и обвинява себе си за всичко, което се случва.
Защо е толкова важно да се преодолее детска травма по време на терапията? Защото не сте Маугли, който е израснал на пустинен остров, а директен „продукт“от възпитанието на вашето семейство. Това не е нито добро, нито лошо, просто го приемете като свършен факт. Говорейки за негодувание и дори изразяване на ярост и гняв по време на терапията, вашият опит няма да промени отношението ви към родителите ви, те във всеки случай ще останат най -близките и важни хора за вас, но разбирането, че може би някои грешки в живота ви са били реакция на вашето отношение и поведение на родителите към вас, ще ви позволи да проявите малко повече съчувствие и съпричастност и ще помогне (може би за първи път) да покажете повече любов и разбиране към себе си. Когато това се случи, човек за първи път си позволява да намали всичките си защитни сили, да премахне маската на жестокост или безразличие, която носеше години наред, той става по -мил и мек по отношение на близките си.
Пази се!
Препоръчано:
"Rag" и "henpecked": как да върнем човек в "Man"
Разбира се, има мъже, които извадиха от родителското си семейство пример за подражание под формата на баща, постоянно лежащ на дивана, или моделът им на поведение при мъжете не беше в състояние да се формира поради прекалено авторитарното възпитание на майката и бабата, или може би поради свръхзащитата им над него.
Загуба на наивност (Продължение на поредицата от статии за чудовища - вътрешни и външни)
В предишни статии говорих за причините за превръщането на „принцовете“в „чудовища“и защо в някои случаи те са податливи на разочарование, а в други не. Говорихме за това с примера на две приказки: „Красавицата и звяра“и „Синя брада“. Сега знаете, че първото нещо, което трябва да направите в една токсична връзка, е да разберете с кого имате работа.
Постигнете любовта като смисъл на живота. От поредицата „Клиентски прозрения и открития“
Всички искаме любов. Това е основна нужда за всеки човек. Копнеем за внимание, грижа и топлина. Но ако в детството едно дете трябваше да заслужава любов, ако мама и татко обичаха само за добро поведение или за поуки, тогава човек се научава, че любовта не може да бъде получена просто така, по право на раждане и принадлежност към семейство.
Вечни теми "Любов" и "Пари": как Сянката на "Скърбаджията" ограничава способността да "работиш, твориш и обичаш"
От известно време активно работя с темата „Архетипове и сенки“както в заявките на клиенти, така и в моята собствена. Започнаха да се появяват някои разработки. Искам да споделя. Може би ще намерите нещо интересно за себе си. При първата среща възприех Кърмеджията просто като „алчен“, който не знае как да даде и натрупва нещо, крие нещо.
Famme Fatale и Femme Fatale. От поредицата "Съдбовни срещи"
Срещите с фатални хора водят както до външни промени в живота на човека, така и до деформация на неговата личност и психични структури. Поради тази причина, когато анализира личната история на човек, има смисъл психологът да идентифицира не само социални сценарии или податливост към циклично повтарящи се психологически игри, но да обръща внимание на съдбоносни събития, които са променили логиката на живота на човека, както и на срещи които са значими за него.
