Тийнейджър. Трудности при израстването. Част 3

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Уважаеми читатели, сега сте въоръжени с някои знания, които сте научили от предишните части на моята публикация за вашите пораснали деца.

Знаейки как работи мозъкът на вашия тийнейджър и каква хормонална буря бушува в тялото му, ще ви помогне да разберете с какви трудности се сблъскват децата ви през този труден период от тяхното развитие. Запознахте се с някои от основите, на които трябва да разчитате, когато общувате с детето си и когато анализирате действията му. Спомняйки си себе си в годините на децата си, осъзнахте, че оттогава не сте се променили толкова много. Освен ако не са станали по -умели да управляват емоциите си и да скрият негативните черти на характера си. Говорихме и за някои от инструментите, които децата ни имат в арсенала си и се използват от тях, за да ни свалят от пиедестала на нашата гъвкавост. И се надявам, че имате надежда, че когато бурята на юношеството приключи, вашите скъпи момичета и момчета най -накрая ще „чуят и видят“своите родители. Те ще станат възрастни!

Междувременно ще отнеме известно време това да се случи.

Общувайки с тийнейджъри и техните родители, разбирам, че проблемите, с които се сблъскват, са много, много разнообразни. И разбира се, няма универсално решение за тези задачи - точно този камък на кръстовището на три пътя, който показва правилния път, просто трябва да направите удобен избор за себе си. Но искам да ви предложа някои принципи, описани в различни умни книги по психология, и не само. Те управляват нашия свят и въз основа на тях можете да изберете по -конструктивен подход за решаване на определени проблеми. И като имате собствен арсенал от средства срещу техния арсенал, ще играете при равни условия.

Трябва веднага да кажа, че не винаги ще можете да ги наблюдавате. Никой не успява. Просто трябва да опитате. Но във всеки случай, познавайки ги, вече имате предимство. Така:

1. Взаимоотношения и дисциплина - това са двете най -важни неща при отглеждането на дете. Връзката ни определя основния тон на нашия живот. Неправилните отношения водят до разрушаване много бързо. Сега ще обясня какво имам предвид. Ако сте работили върху отношенията, докато детето ви е било малко, ако сте търсили подходи, говорили и се опитвали да обяснявате, тогава това, което не е било ясно, тогава вие печелите. Ако сте купили добро поведение с пари и подаръци, или ако сте постигнали послушание чрез страх, това е всичко, вие сте се провалили. За съжаление няма да можете да поискате уважение към себе си, ако не сте направили нищо, за да го спечелите.

Дисциплината винаги се подкрепя от силни връзки. Вашите указания ще отскачат от детето като гумена топка, вашите методи на влияние и аргументи няма да работят, ако не са подкрепени от връзка.

Още по -лошо е, ако дисциплината се поддържа от страх. Този метод е изключително краткотраен и работи само докато детето ви стане по-голямо от вас. След като спре да се страхува, връзката ви може да приключи.

Друг важен момент е, че тийнейджърът наистина се нуждае от родители. Те се нуждаят от някой, който да ги води за ръка през този труден и непонятен период от живота им, някой, който винаги, при всякакви обстоятелства, ще застане на тяхна страна. И нека това сте вие, а не някой, който ще бъде там, ако връзката ви се спука. Трябва да разберете, че любовта не означава да правите нещо за тях, това означава да им позволите да запълнят собствените си неравности. Основното нещо е да сте наблизо, те трябва да ви усетят зад гърба си, но трябва да разберат, че цялата отговорност за действията им се носи от тях. Това не може да се постигне без добри отношения.

И това, което децата ви всъщност нямат нужда, е вие да сте им приятели. Приятелите се появяват и изчезват от живота на човек. Родителите са само един, те не могат да бъдат заменени. И приятелите никога няма да направят това, което правят техните родители. Родителите вземат трудни решения и могат да кажат „не“, ако детето не може да направи това.

Но това не означава, че не трябва да се забавлявате, да говорите и да се заблуждавате. Трябва да направите всичко! Само не забравяйте - вие сте родители. А родителите, които много се стараят да станат приятели, са като непопулярни деца, изглежда смешно.

2. Тийнейджърът не е пълнолетен … Почти всички тийнейджъри, особено по -възрастните, много приличат на възрастен „нормален“човек. Но трябва да разберете, че това не е така. Те не са възрастни и не са съвсем „нормални“. За пореден път нямам предвид деца, страдащи от психични заболявания - това е много тежко бреме за близките.

В първата част на статията разгледахме мозъка на детето, изследвахме го и осъзнахме колко мощни физиологични и хормонални процеси протичат в тялото на тийнейджър. Тези, които са проучили внимателно това в моята статия или в други източници, мисля, че правилно ще оценят действията и делата на децата си.

Тийнейджърите все повече приличат на възрастни, но тяхното поведение, начин на мислене и емоционални реакции са подходящи за възрастта им. Следователно те не се държат като възрастни. С течение на времето мозъкът им ще продължи да се развива и начинът им на мислене все повече ще се доближава до начина на мислене на възрастен, но трябва да се помни, че този процес ще бъде завършен едва след двадесет години.

Опитайте се да не приемате присърце техните действия и думи. Разбира се, грубостта не бива да се толерира, но помнете, подрастващите действат на емоции и те мислят дълго и след това. Следователно, ако казват, че са ви омръзнали или ви мразят, това изобщо не означава истината. Имайте предвид, че това, което чувстват, казват и мислят, може да бъде много различно. Това е или безмислена емоционална реакция, или просто провокация.

3. Бъдете лидер. Не можете да бъдете слаби и снизходителни, не можете да позволите на децата сами да решават всичко. Трябва да се определят и прилагат граници и закони. Не трябва да отстъпвате, за да не разстроите детето или да избегнете конфликт, ако обстоятелствата си заслужават.

Ако разбирате, че понякога трябва да проявите характер или дори да повишите гласа си, когато става въпрос за безразсъдство или безотговорност, тогава всичко е наред. Разбира се, в скандалите и кавгите има малко добро, но това е неразделна част от живота ни и това не е страшно.

Не позволявайте на страха и безпокойството да попречат на вашето ръководство. И ако не можете да създадете правилата или вашите правила не се спазват, тогава имате проблеми с лидерството. Трябва да работим по това. И по -късно ще говорим за това.

4. Установете правила. Децата растат, те са в постоянно търсене на мястото си на слънце. Тийнейджърите по своята същност са бунтовници и „нихилисти“, те често извършват прибързани, дори по -добре да кажат, идиотски действия и след това не са в състояние да обяснят защо го правят.

За да ги обезопасите, е необходимо да установите правила. Но също така трябва да разберете, че ако правилата са твърде строги, това постоянно ще доведе до конфликти и кавги. Тийнейджърите трябва да имат достатъчно свобода да изразят своята индивидуалност, каквато и да е тя.

Правилата също не трябва да бъдат прекалено меки. Тийнейджър трябва да се научи да взема решения и да поема отговорност за действията си, но ако напълно отпуснете бдителността им, те ще правят глупости, без да мислят за последствията навреме.

Не прекалено меки и не твърде трудни - трябва да се научите как умело да маневрирате и не забравяйте, че с порастването на детето правилата трябва да бъдат преразгледани, като се даде повече място за вземане на независими решения.

Едно време, когато бях дете, в нашия вход живееше един човек, Генка, който държеше целия квартал в страх. Беше на 11-12 години. Можеше да хвърли камък в прозореца, можеше да убие котка, взе сладолед от други момчета, дори биеше някого и правеше много други неща. И той също обиди мен и приятеля ми - Генка не ни даде пропуск, отне ни куклите и ни хвърли мъртви врабчета - накратко, просто беше „луд“. И се оплаках на майка си. Мама отиде при родителите на Генка. Тя попита дали е възможно да се установи поне някаква рамка в поведението на сина им. На което те отговориха: каква рамка, какво имате предвид? Мисля, че коментарите тук са излишни.

И тогава майка ми, „строга, но справедлива жена“, както казва известната карикатура, постави едно правило за Генке. Там пишеше: „Ако докоснете пръста си или се доближите до дъщеря ми и нейните приятели, тогава ще отговаряте не на родителите си, а в детската стая на полицията“. Разбира се, той се опита - все пак, защото не знаеше какви са правилата - и се озова в полицията. Оттогава никога не сме се кръстосвали с него. От тази история става ясно, че в семейство с лидерство, честно казано, това няма значение. И ние виждаме по същия начин, че правилата работят дори за такива мръсници.

Много често обаче можете да срещнете противоположни ситуации. Когато, за да изброите всички правила, установени в семейството, са необходими петнадесет минути. На сутринта трябва да сте готови за училище в определен час, в определен час трябва да се върнете у дома. Ако не можете да се приберете у дома, тогава все още има набор от правила как да действате в такава ситуация. Съществуват и специални правила, ако детето е поканено на гости, и други правила, ако то е поканило приятели при себе си. Тези планове предоставят всички подробности. И това разбира се е ужасно! Невъзможно е дори да се научи. Разбира се, в такава ситуация тийнейджърът се бунтува и постъпва правилно.

В нашето семейство имаме четири основни правила: не говорете с обиден тон, кажете къде отивате и с кого, върнете се у дома в уговореното време и въпреки куп неща за вършене, отделете време на кучетата. Колкото по -малко правила, толкова по -малко конфликти.

5. точки соприкосновения. конечно самое важное в семье – это общение. это не означает, что вы должны постоянно вызывать детей на серьезные разговоры или дискуссии. нет. общение – это просто взгляд, улыбка, объятие, молчаливое согласие или просто кивок головой. общение – это просмотр любимого фильма, прогулка на велосипеде, или разговор «ни о чем», когда вы везете ребенка в школу.

таких чудесных моментов может быть много, главное научиться их замечать. они случаются спонтанно, их не нужно планировать и ждать, хотя и это возможно. главное, что бы не было принуждения.

особенно важно находить такие моменты, когда вы погрязли в конфликтах. в такие мгновения буря стихает и вы остаетесь наедине с вашим сыном или дочерью, а все остальное отходит на второй план. тогда наступает время взаимопонимания, а только понимание может помочь найти способы и средства для благополучного выхода из конфликта.

попробуйте просто замечать такие моменты.

мы с сыном любим, иногда, посмотреть вместе какой-то фильм, который мы смотрели в его детстве – гарри поттер или звездные войны, например. смотрим по вечерам несколько дней. он, наверно, даже друзьям не рассказывает о такой своей «слабости». или, летом, мы едем на метро в центр города, гуляем там, а обратно идем пешком долго-долго, останавливаясь по дороге где вздумается.

и, еще, мы обнимаемся при встрече или прощании. поверьте, это очень важно – обнимайте своих детей, даже если они фыркают и закатывают глаза от возмущения. так они будут чувствовать вашу поддержку и любовь, и потом будут благодарны вам за это.

6. не преследуйте, а ждите. тут я могу привести аналогию – утес и море. никогда не нужно преследовать и бежать вдогонку, просто ждите. подростки эмоциональны и, порой, не сдержаны, они мечутся из стороны в сторону. море бушует, ветер гоняет волны. будьте утесом. волны отступают, но они возвращаются снова.

однажды я даже собирала сыну чемодан, когда в шестом классе он собирался уходить из дома. я могу только догадываться, что творилось в его голове, пока он ждал, когда же я начну его останавливать. к счастью, он передумал.

на самом деле, подростки хотят видеть в вас именно утес. это успокаивает их бунтующий разум и придает им уверенности, что вы рядом, несмотря ни на что. они сами устают, и даже пугаются бушующей в них стихии, хотя и не хотят в этом признаться.

7. «не создавай мне проблем». сделайте свои проблемы их проблемами. ошибкой многих родителей является то, что они считают неправильное поведение детей своей проблемой.

вы говорите, что его поведение вас расстраивает, разочаровывает…. и что? разве все подростки думают о чувствах родителей? что говорить, и взрослые не всегда это делают. получается, что поступки ребенка обременяют только родителей, а сам он от этого не страдает, а даже выигрывает, делая то, что ему нравится.

подросток проявит большую заинтересованность, если вы переложите проблему на его плечи. создайте ему проблемы (ограничение времени, проведенного за компьютером, комендантский час и прочее). тогда можно будет вести конструктивный диалог.

могу вам сказать, что мой сын не самый смирный мальчик на свете, и еще вплоть до девятого класса, а это было в прошлом году, он почему-то считал, что домашние задания не являются обязательными к исполнению. в связи с вышеперечисленным меня периодически приглашали в школу для того, что бы сообщить мне о ненадлежащем поведении моего дорогого мальчика. это началось в первом классе, а закончилось в шестом. я объявила, что с этого дня мы играем на равных. я не создаю ему проблем, его не вызывают на мою работу и не журят за невыполнение «плановых показателей», и ему не бывает стыдно за меня. так вот и я не хочу выслушивать от педагогов замечания и нотации. я не хочу чувствовать себя неловко перед людьми за то, чего я не совершала.

сначала он протестовал, говорил, что это не одно и тоже, что в школе не платят зарплату, а значит и требовать ничего не могут и т.д. но тут сработали некоторые вышеперечисленные принципы. и теперь, когда мне приходит сообщение или письмо с просьбой посетить школу (конечно, если это не родительское собрание для всех), я просто пересылаю его сыну с вопросом: «что это?», и это становится его проблемой. конечно, иногда, я могу обсудить ситуацию с куратором класса по телефону, но сын решает проблему сам, он договаривается, что он должен сделать, и как исправить ситуацию, что бы не беспокоить меня.

8. не переставайте принимать решения. уважаемые родители самых трудных, самых неуправляемых, самых непослушных подростков на свете, даже если вы попали в сложную ситуацию, даже если вам кажется, что нет никакого выхода, пожалуйста действуйте!

именно об этом мы с детства читаем книги и смотрим фильмы. их герои, наперекор судьбе, совершают невероятные подвиги и открытия. они известны всему миру. но все это они смогли совершить только благодаря тому, что не сдались. они ставили цели и принимали решения, и они победили.

поэтому, не позволяйте нерешительности и слабости взять верх над вами, не сдавайтесь – не переставайте принимать решения.

можно посмотреть мою статью «касаясь пустоты» на эту тему.

«мама, а когда ты решила родить ребенка, разве кто-то обещал тебе, что будет легко, и разве ты не знала, что дети иногда попадают в неприятности, и что с ними бывают проблемы?» - так сказал мне однажды мой сын, когда мы ссорились, и я сетовала на трудности, которые он тогда создал. а я ведь и правда не думала об этом, я рассчитывала, что все будет гладко.

мы почему-то считаем, что жизнь должна быть легче, чем она есть. нам мешают наши ожидания. и когда они не реализуются мы бываем несчастны, сердиты и обижены на судьбу.

то же и с воспитанием детей. жизнь далеко не идеальна, а воспитание детей тем более. не нужно строить грандиозные планы и расстраиваться, если они не реализуются. нужно просто двигаться по жизни вместе и вперед. в пути с вами будут случаться самые чудесные и самые «ужасные» приключения.

одно могу сказать точно – быть родителями самое замечательное и, одновременно, самое трудное, что с нами когда-либо случалось!