2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Уважаеми читатели, след като научихте от предишната част на моята статия за това как работи мозъкът на вашия тийнейджър и каква хормонална буря бушува в тялото му, може би ви е станало по -лесно да оправдаете някои от действията, делата и решенията на сина си или дъщеря. Може би ще кажете, че това не ви улеснява. Но поне знаете, че детето ви не е „лудо“, въпреки че всичко сочи точно това. И ако видите, че той е физически здрав и понякога, когато говорите с него, забележите проблясъци на разума, тогава, повярвайте ми, всичко е наред. Естествено, не говорим за истинска психопатология и физически аномалии.
На този етап просто трябва да приемете, че това мимолетно разстройство е временно. Не бива да приемате неговите лудории лично, защото знаете как да го обясните. Но това не означава, че трябва да търпите отвратително поведение. Не позволявайте на чувствата ви да се наранят и не бъдете груби (ще говорим за това в следващата част). И един хубав ден слънцето ще изгрее отново и детето ви ще стане отново само себе си, само то ще бъде по -зряло и по -умно.
Един ден синът ми изпадна в беда - той се озова в полицейското управление. Аз се втурнах след него и ние със служителите на тази славна институция, с Кодекса в ръце, дълго време не можехме да изберем статията, по която е задържан. А задържането е станало в парк близо до къщата, в бял ден и дори на почивка; не е пушил или пил алкохолни напитки в компанията; той разговаря с дама на почтена възраст и момиче за изборите (което, както се оказа, не винаги е добре дошло). Излишно е да казвам - бях ядосан и разстроен, което у дома научи във всички подробности. Няколко дни по -късно получихме покана до Комисията по въпросите на непълнолетните.
И тогава имаше това. Със сина ми и нашите кучета, като част от екипа на Shaggy Friend, отидохме да посетим децата в сиропиталище в Калужска област - ходим там от няколко години. Обикновено има 5-8 души с нашите кучета. Ние показваме циркови актове, след това децата общуват и играят с животните, ние се разхождаме заедно, а учениците от сиропиталището също ни показват концерт. Децата винаги ни очакват с нетърпение, по -възрастните момчета изтичат на улицата, за да помогнат да разтоварят подаръци от колите и да поздравят. И родителите на учениците също идват, те също помагат при разтоварването, и те седят в залата и гледат концерта с нас. Но има един нюанс - всички деца в този дом са с физически и психически увреждания, с различна степен на тежест.
И това е, което искам да ви кажа, приятели - проблемите не са едни и същи. Да седиш в концертна зала за деца с увреждания в развитието е милион пъти по -лошо от това да стоиш с адвокат в коридора на Комисията за непълнолетни. Проблемите НЕ са едни и същи, не забравяйте за това!
Разбира се, има моменти, когато изпитвате страх и отчаяние и тези чувства са оправдани - но това е неразделна част от живота ни. Случва се. Но не забравяйте, че докато сте живи и здрави, винаги има възможности!
Между другото, в Комисията всичко беше решено добре, в наша полза.
И сега, скъпи родители, моля, спомнете си как сте били в детството, в младостта си и сега? Предполагам, че не си се променил толкова много. Може да сте се променили външно, да сте придобили добри маниери, да сте се научили да правите планове и да постигате цели - но вие сте това, което бяхте като дете.
Ако бяхте тихи и скромни, вероятно сте останали такива. Ако сте били капризни и сте довеждали другите „до бяла топлина“, то сега продължавате в същия дух. Упоритото остава упорито, а отворът е сонда. И ние, възрастните, трябва да разберем, че това важи и за децата ни. Струва ни се, че ако се опитаме, трябва да вземем по -сериозен подход към въпросите на образованието или дори да измислим система от наказания и те ще се променят. Много е важно да се разбере, че това не е така. Не трябва да сте ревностни в това, в противен случай ще загубите време и нерви за себе си и децата си. Нито убеждаването, инструкциите, нито заплахите ще превърнат децата ви в това, което не са.
Първо, трябва да се опитате да разберете какво е вашето дете. Какъв е неговият характер, особеностите на поведението му в определени ситуации, какви емоции преобладават и се излагат и които той крие дълбоко в себе си - с една дума, какъв човек е той.
Второ, трябва да помогнем на детето да се идентифицира правилно и, независимо от типа на личността, да го научим да бъде това, което е, да приеме техните силни и слаби страни и да се опитаме да обясним как най -добре да използва тези личностни черти, с които те са надарен.
И разбира се, от върха на нашия опит, не бива да бързаме да преценяваме достойнствата и недостатъците, знаем, че всичко по света има две страни. Например инат - колко неприятности може да причини. Но това може да бъде чудесен подарък, когато се постигат високи резултати, в случаите, когато другите се отказват.
Или например спортисти, те са силни и популярни, предизвикват завист и наслада сред младите хора и момичетата. Но ние разбираме, че като правило те не са силни в математиката и историята и е по -малко вероятно да станат добри бизнесмени. А неприязънта към спорта и трудните взаимоотношения в училищния екип при затворени и тревожни деца значително усложняват живота им, но това е характерно за хората, които по -късно стават известни учени. Деца, които упорито не искат да си вършат домашните и винаги са в състояние на постоянен конфликт с учителите, могат да станат милионери. В живота има много такива примери.
Научаваме много през целия си живот, ценностите ни се променят и възгледите ни за много неща претърпяват понякога повтарящи се промени. Научаваме се да смекчаваме неприятните черти на нашия характер, да скриваме бушуващите в нас емоции, но нашата личност, която е скрита под този многопластов воал на нашите умения, не се променя, добре или почти не се променя. Така че ние сме на четири години, все едно, че сме на осемдесет. Просто житейският опит е грим, поради който ние самите понякога забравяме как изглеждаме. Опитайте се да си спомните себе си, като отхвърлите някои защити, какви сте били на възраст на децата си, какво сте искали, как сте се държали, от какво сте се страхували и от какво сте се възхищавали. Повярвайте ми, това би трябвало да ви помогне, ако не говорите един и същ език, то поне се разбирате.
И сега искам да говоря за средствата и манипулациите, които подрастващите използват, за да свалят властите и да сближат целите си. Те действат чрез хитрост и в зависимост от естеството и типа на личността имат огромен арсенал от трикове, само за да постигнат нарушение на установения ред. По -долу са някои от най -ефективните методи:
Отклонение от темата. Това е страхотен трик. Аз самият многократно съм попадал под негово влияние. Тийнейджърът спори с родителите си, променяйки темата за разговор при всяка възможност. Спорът може да започне с това защо в литературата се появи „лошо“и след час ще трябва да обясните защо венецуелското правителство не може да изхранва хората си, притежаващи огромни запаси от петрол, и защо смятате, че „лошо“в литературата е по -важно от гладуващото население на тази далечна страна. …
Разсейване. Също така прекрасно лекарство. Детето ви може да бъде умело да избира време, когато има разсейване или когато сте заети с нещо важно. Той тихо и лаконично изразява искането, сякаш става въпрос за нещо незначително. И много неща могат да разсеят родителите: разговори по телефона, битка с друго дете, кавга между родители, болест на роднина или куче, някаква домакинска работа и т. Н. Така че, бъдете бдителни.
Страх. Един от най -мощните инструменти. В крайна сметка ние, родителите, се страхуваме от огромен брой неща: от нулата по коляното до алкохола и наркотиците. А какво ще стане, ако мислим, че той има проблеми с обучението си, той е избрал грешната специалност, тя не си намира достойна работа, омъжва се рано, получава лош съпруг или безполезна съпруга, а детето ни е нещастно?! Понякога рисуваме във въображението си „ужасни“картини, до които, дори и да се реализират, има още много време. И ако вашият тийнейджър заплашва да напусне училище, да избяга с приятелка или да напусне дома си, това е всичко! - можете да усуквате въжета.
чувство вины. скорее всего, это чувство знакомо многим родителям. особенно оно обостряется в период подросткового возраста наших детей. много раз, при возникновении той или иной проблемы, мы мучаемся вопросом – что мы сделали не так, где совершили ошибку. особенно это чувство обостряется у родителей, находящихся в разводе, или тех, кто воспитывает ребенка в одиночку. и наши подростки умеют этим пользоваться.
стравливание. наши прекрасные дети обладают замечательной способностью стравливать родителей, или других старших членов семьи, перетаскивая на свою сторону того, чье мнение ему наиболее выгодно. подросток может пригрозить, что уйдет жить к бабушке, или, например, к отцу, с которым мама находится в разводе. а тут уж не далеко и до страха или чувства вины.
переговоры при свидетелях. этот метод подвергает испытанию нашу самооценку. в глубине души все мы хотим быть хорошими родителями, мы хотим нравиться, хотим выглядеть справедливыми и т.д. и наши дети умеют пользоваться и этой нашей слабостью. для этого подростку достаточно попросить что-то в присутствии своих друзей. и заметить, при этом, что пете или васе уже это разрешено. и нас нетрудно поймать в эту ловушку: мы не хотим поднимать шум и разбираться при свидетелях, тем более, кому-то уже разрешили, и ваш ребенок будет не один. безусловно это не касается каких-то серьезных просьб.
страдание. нам тяжело, когда наш ребенок страдает. и поэтому эта тактика имеет популярность, но чаще у девочек. они могут рыдать, уходить в себя и изображать такое горе, что родителям становится страшно – как бы ребенок не получил эмоциональную травму на всю жизнь. и, иногда, это бывает настолько убедительно, что ничего не остается делать, как идти на уступки.
тактика трейдера. ну тут, наверно, и так все понятно. все начинается с безумной просьбы, на которую вы не согласитесь никогда. долго ведутся споры и увещевания. обе стороны переговоров измотаны. и тогда высказывается альтернативная просьба, может быть, тоже нежелательная для родителей, но менее опасная. скорее всего мы идем на эту уступку, даже и не догадываясь, что первая просьба вовсе и не планировалась к исполнению вашим чадом.
изматывание. очень простой маневр, как изматывание противника у военных. ваш ребенок захотев что-то просто продолжает с разной периодичностью просить, просить, просить, просить, просить, просить, просить, просить, просить, просить, просить, просить, просить… и мы часто сдаемся.
и, могу вам сказать совершенно точно, что это не все методы нашего перевоспитания, которые есть в арсенале у наших подростков. поэтому – бдительность, и еще раз бдительность.
в конце этой части публикации скажу несколько слов о системном взаимодействии. наша жизнь – это взаимодействие разных систем. а наша семья – это тоже система, которая состоит из других подсистем. и, как известно, изменение или сбой в одной системе приводят к изменению или сбою в системе взаимосвязанной. мы все связаны. поступки, которые мы совершаем, и слова, которые мы произносим, очень сильно влияют на всех окружающих. мы понимаем, что каждый наш поступок и фраза имеют значение, но почему-то упорно игнорируем это, когда общаемся с нашими детьми.
«что привело вас к психологу?»
«иван постоянно с нами спорит, он стал грубым и даже посылает нас «куда подальше».
«как вы думаете, почему так происходит?»
«потому, что у него переходный возраст, и он стал нервным и вредным» - так говорят многие родители. это пример линейного мышления. проблема только в иване, в нем одном. при чем тут мы – родители? мы выполняем все свои функции.
если быть внимательным, то можно заметить, как поведение одного человека влияет на поведение другого. безусловно, нет оправдания неправильного поведения и грубости - это есть результат осознанного выбора человека. но родители имеют больше опыта, терпения, лучше владеют эмоциями, и они должны создать такую атмосферу, которая даст возможность подростку принимать правильные решения.
«что привело вас к психологу?»
«иван постоянно с нами спорит, он стал грубым и даже посылает нас «куда подальше».
«как вы думаете, почему так происходит?»
«потому, что мы расстраиваемся, что иван поздно пришел (получил двойку, не сдержал обещания, привел без предупреждения восемь друзей и т.п.). мы кричим на него, говорим, что так не пойдет, что он не прав. вместо того, что бы поговорить, установить правила и границы. это приводит к тому, что он кричит на нас в ответ. мы, чувствуя, что подверглись атаке, снова начинаем кричать. иван, тоже чувствует, что подвергся атаке, и тоже кричит в ответ. и так продолжается пока он не хлопает дверью в свою комнату, просто «посылая» нас».
что бы прозвучал хлопок, нужны две ладошки. системное взаимодействие заключается не в том, что бы обвинять противоположную сторону, а что бы, отойдя на расстояние, увидеть какой вклад внесла в конфликт каждая из сторон.
самый трудный для родителей вопрос: что вы делаете, что бы стало хуже ? и, что самое удивительное, вы почти всегда будете делать что-то, что бы стало хуже. и чем глубже конфликт, тем труднее родителям признать, что они немало поучаствовали в том, что бы усугубить ситуацию. всегда проще обвинить другого, даже нам, взрослым.
попробуйте чаще задавать себе этот вопрос. возможно, это не получится сделать в разгар конфликта, но после него – обязательно. вы многое поймете и многому научитесь, отвечая на этот вопрос.
(продолжение в следующей публикации)
Препоръчано:
Тийнейджър. Трудности при израстването. Част 4
Скъпи читатели, завършвам моята поредица от четири части за това колко трудно може да бъде децата ни да станат възрастни; за трудностите, с които се сблъскват и как можем да им помогнем да извървят този път - да посегнат, когато поискат, и да подкрепят незабелязано, когато мълчат.
Тийнейджър. Трудности при израстването. Част 3
Уважаеми читатели, сега сте въоръжени с някои знания, които сте научили от предишните части на моята публикация за вашите пораснали деца. Знаейки как работи мозъкът на вашия тийнейджър и каква хормонална буря бушува в тялото му, ще ви помогне да разберете с какви трудности се сблъскват децата ви през този труден период от тяхното развитие.
Тийнейджър. Трудности при израстването. Част 1
Колко е трудно да си тийнейджър! Колко е трудно да си родител на тийнейджър! Много от нас са минали този път, докато други сега следват този път и понякога спират на кръстопът. „На разклона по пътеките -пътищата лежи Пророческият камък и върху него надписът:
Тийнейджър. Родителска трагедия: „Как да преодолеем израстването“
Бебето е топло, нежно, привързано, с дълги меки вихри, отива в забрава. И той никога няма да се върне. Никога няма да има детски блузи, мека платиша, топли чорапогащи с муцуни на коленете. Малки доверчиви длани … Ръката вече е като на майка, а размерът на стъпалото е подходящ … А височината вече е от възрастен.
Трудности при израстването или Как да помогнем на "небрежен" ученик
Причината да потърсите помощ от психолог възниква на всеки етап от живота, по всяко време на годината. Но все пак има теми, които условно могат да се нарекат „сезонни“. Едно от тях са трудностите в отношенията с детето и тревогата за незадоволителното състояние.
