Концептуално и неконцептуално възприятие

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Концепция (от лат. Conceptio „система за разбиране“):

- комплекс от възгледи за нещо свързано помежду си и образуващо взаимосвързана система;

- определен начин на разбиране, тълкуване на всякакви явления; основната гледна точка, ръководната идея за тяхното отразяване;

система от възгледи за явленията - в света, природата, обществото;

- система от начини за решаване на проблема;

- начин за разбиране, разграничаване и тълкуване на всяко явление, пораждащо съображения и изводи, присъщи само на него.

Системата от понятия образува картина на света, която отразява разбирането на човека за реалността. Човек живее не толкова в света на предметите и нещата, колкото в света на понятията, създадени от него за своите интелектуални, духовни и социални нужди.

Концепцията изразява не само набор от атрибути на обект, но и онези идеи, знания, асоциации, опит, които са свързани с него. Например: виждайки маса, ние сме изправени пред смисъл - масата е мебел, може да бъде трапезария, масичка за кафе и т.н. Концепцията дава по -широко понятие: масата е твърда, масата не е годна за консумация, масата не е опасна и т.н.

Че. концептуалното възприятие се състои от отделни понятия, включени в широка мрежа от взаимоотношения. Установяването на връзки между концепциите е автоматичен процес. В резултат на това не трябва да се опитваме да изядем масата, за да разберем, че тя не е годна за консумация.

Концепцията е емоционално изразителна. Например: концептуализирането на маса може да предизвика носталгични преживявания от детството с вечеря в дома на родителя.

Основната роля на понятията в нашия умствен живот е, че те определят стратегия действие.

И ако, от една страна, концептуализацията е важен адаптационен механизъм, който позволява на човека да доминира на планетата, то от друга страна, ние попадаме в капана на концептуализацията.

Нашето участие в концепциите за определени ситуации ни кара да реагираме по определен начин, понякога не адаптивно и строго. И може да бъде болезнено. Страхуваме се, скърбим, изпадаме в отчаяние под влиянието на нашите концепции. Те се възприемат от нас като част от реалността, като обективно познание, като истина. Но! Всяка концепция е само хипотеза, с различна степен на вероятност, съответстваща на реалността или прогнозираните събития. И това в никакъв случай не е самата реалност.

Но как бихме постъпили, ако нямаме плашещи, потискащи, убийствени концепции? Малките деца не се самоубиват, дори ако условията на тяхното съществуване са непоносими. Те продължават да живеят и нямат мисли за самоубийство, защото все още нямат концепцията за смъртта.

За разлика от концептуалното възприемане на реалността, неконцептуалното възприятие сваля тежката тежест от такива понятия като „да останеш без пари“, „да бъдеш унижен“, „да си сам“, „да бъдеш бит“, „да бъдеш отхвърлен“.

Неконцептуалното възприятие дава възможност да излезем от обичайния цикъл на реагиране на ситуации, които ни вкарват в негативни преживявания.

Хвърляйки очилата на концептуалността, имаме възможност да погледнем явленията, себе си и света, с чист поглед, все едно детето гледа на нещата и предметите, като ги познава, без да придава никакъв субективен смисъл, никакви правила и оценки.

Всъщност причината за фобична или депресивна реакция е способността на човек да бъде включен в системата от понятия и взаимоотношения, т.е. концептуализиран. Трябва да се научим да отделяме обективното възприятие от това как придаваме значение на обекта, който наблюдаваме, или ситуацията, която преживяваме.