2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
В представената работа бяха проучени особеностите на междуличностните отношения на възрастните, както и особеностите на тяхното възприемане на отношенията с родителите в детството.
В проучването са участвали общо 100 души (50 мъже и 50 жени).
Изучава: междуличностни отношения на учениците (методология за диагностика на междуличностните отношения ("ОМО") В. Шутц; методология за междуличностна диагностика на междуличностните отношения ("ДМЕ") Т. Лири (адаптиран от Л. Н. Собчик)); субективни преживявания от детството (въпросник "Детство. Събития, взаимоотношения дете-родител и субективни преживявания" от М. В. Галимзянова; тестова анкета за отразено родителско отношение ("OORO") от А. Я. Варг и В. В. Столин, модифицирано от Е. В. Романова и М. В. Галимзянова; въпросник „Възрастен за родителите“(модифициран тест - въпросник ADOR „Поведение на родителите и отношението на подрастващите към тях“З. Матейчек, П. Ричан, съкратено - „Подрастващите за родителите“)).
Към днешна дата много изследователи са изследвали връзката на децата и юношите с техните родители, както и влиянието на родителските нагласи и родителския стил върху тях. Не се отделя достатъчно внимание на изследването на междуличностните отношения на възрастните във връзка с възприемането на отношенията с родителите.
Резултатите от проучването показват, че чувството за приемане, зачитане на индивидуалността от страна на родителите в детството може да допринесе за появата на желанието на човек за междуличностно взаимодействие. Докато преживяванията, свързани с напускането на бащината страна в детството, могат да попречат на появата на желанието на учениците да влязат в междуличностно взаимодействие с други хора.
Преживяванията, свързани с нарушено доверие в отношенията с майката, променливост и непоследователност в родителските практики от страна на бащата в детството могат да допринесат за появата на желанието на мъжете да контролират хората и събитията.
Преживяванията на жените, свързани с критика и несправедливо отношение от страна на майката в детството, вероятно могат да попречат на появата на желанието на жените да влизат в междуличностни отношения с други хора.
По този начин резултатите от изследването ни позволяват да заключим, че възприемането на взаимоотношенията от родителите в детството, запазено в паметта на учениците, играе важна роля при формирането на междуличностните отношения с други хора.
Квалификационна работа на С. П. Мамаева
Препоръчано:
Феноменът на срама в междуличностните отношения
Токсично (отровно) чувство - това е такова чувство, изживяно като силно и не приятно, докато не е изживяно, не свършва, хронично. Това може да бъде хроничен срам, вина, гняв. Ако говорим за токсичен срам в една връзка, тук ще си позволя метафора.
В отношенията искаме да повторим чувствата, които сме изпитвали в детството
Ролята на взаимоотношенията в живота на човек Съществува обща идея, че взаимоотношенията са неразделна част от живота ни, защото по природа ние сме социални същества. Още в училище ни учеха, че необходимостта от връзка е генетично присъща.
Женственост, тънкост на възприемането на света
Често чувам много оплаквания от момичета: „че не съм такава“, „не ме научиха“, „нямах пример, майка ми не беше женствена“, „израснах сред мъжете“, „ беше по -безопасно да скрия женствеността ", мога да продължа този списък до сутринта и да се виждам във всяка фраза, но какво тогава?
Обидени ли сте от родителите си? Влияние на оплакванията от детството върху отношенията в настоящето
Продължавам да чакам и ще чакам цял живот, кога ще ми кажеш, че ме обичаш. Когато ме чуеш и какво е важно за мен. Когато хвалиш не някое момиче или момче, а мен … Звучи като негодувание? Звучи като мечти, които не са се сбъднали някога в миналото?
„Отношенията с родителите в детството и междуличностните отношения на учениците“
Много трудове на местни и чуждестранни изследователи са посветени на изучаването на взаимоотношенията с родителите на деца под 18 години. В руската психология изследванията в тази област са извършени от учените Л.С. Виготски, О.А. Карабанова, В.