2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Това, което се случва в психотерапията, може да бъде разделено на две части, терапевтичната и клиентската част. Да, заедно тези две части образуват нещо цяло, наречено терапевтичен съюз, който служи като предпоставка за желаните промени в клиента.
Алиансът включва двама души, две личности със собствен набор от характеристики, две независими единици.
От една страна, има клиент с неговия опит, очаквания и с многостранния си и уникален живот и той, и само той, може да бъде експерт и най -добрият водач в живота си.
От друга страна има психотерапевт. Той, подобно на клиента, също е надарен със собствен набор от характеристики и също така има мрежа от свои въпроси и отговори.
Смята се, че психотерапията в чистата й форма не предполага „прехвърляне и контратрансфер“на това, което психологът има към това, което клиентът има и обратно.
Да виждаш човек пред себе си и в същото време да си сам човек. Водете диалог, а не дискусия. Покажете съпричастност.
Да функционира на ръба на човешката функция. От една страна, психотерапевтът е човек, от друга страна той изпълнява определена функция на огледало в психотерапията. В огледалото сме свикнали да виждаме нашето отражение, без изкривяване.
Във всичко това има определен елемент на двойственост, когато сте едновременно човек и функция (огледало). Да, в този случай огледалото не може да загуби своите човешки очертания и форми и не може да бъде сведено единствено до функциониране, тъй като то, огледало, предизвиква чувства и емоции от самото си присъствие. Същото не може да се каже за реален функционален обект.
Този аспект, одушевен-неодушевен, функция на личността, ме кара да мисля и усещам, къде е, тази златна среда, къде е това състояние, когато ще бъде възможно да се остане в условното състояние на двойственост вълна-частици, за да бъде и двете в по същото време.
Това е много интересен морално -етичен въпрос.
Клиентът идва при физическо лице и получава функционална помощ. Клиентът иска да общува с човек, но с човек, който изпълнява функцията.
Най-интересното и парадоксално нещо в психотерапията за мен е, че има възможност за „трансфер-контратрансфер“и има разбиране как да не се влиза в тази област. Балансирайте на ръба, като акробат над бездната, вървете нежно и уверено, не се поддавайте на влиянието на ветровете и страха от падане в бездната на съзнанието на друг човек. Това е много заредено място в терапията.
Да, има моменти, в които падате или падате и в двата случая удряте болезнено дъното или тавана. Усещането за удар в главата, забелязано навреме, помага да се ориентирате и да застанете на крака. Основното нещо е да уловите тези чувства, да забележите, че вече не сте там, където трябва да бъдете. Има моменти, когато психотерапевт, толкова увлечен от себе си, забравя да свали шлема или златната си корона от главата си и това падане нагоре придобива черти на продължително спряно състояние, в което е приятно да пристигне.
Понякога границата е замъглена и потокът от нарцистична слава, смесен, пренася психотерапевта към бреговете на приказна уникалност, в далечните страни на просперитет и собственото му величие.
В тази професия е много трудно да бъдеш това, което би могъл да бъдеш, и да не бъдеш този, който би искал да станеш.
Може би сега съм развил разбиране за себе си, че като психотерапевт, на първо място, имам разбиране за себе си, кой съм, къде съм, как съм. Това разбиране ми дава възможност да се видя на този свят и да разбера какво съм и че има някой друг, който е мой, а не мой. Разбирането и усещането на себе си ви позволява да разбирате и чувствате другите. Това чувство, то е на този ръб, човек-човек, това разбиране, то е на ръба, човек-човек и на тази граница за мен се осъществява работата на психотерапевт.
Когато клиентът влезе в терапия, той обикновено няма съмнение доколко морален е терапевтът или колко е готов да бъде „инертен“с клиента. Всичко това става ясно в хода на терапията, когато клиентът има някои мисли и чувства по отношение на него с този терапевт.
Чувството за хармония не може да бъде фалшифицирано. Чувството за приемане и разбиране, усещането за себе си е това, което клиентът може да получи в терапията и това може да даде психотерапевт, човешки психотерапевт.
Препоръчано:
Започнете да живеете за себе си, не четете слаби хора
Днес искам да ви кажа защо трябва да напуснете топлата си уредена работа? Защо е време да се преместите, да проявите креативност и да създадете новите три кита? Защо сега е подходящият момент да реализирате мечтите си и да изградите основа?
Защо силно зависим от мнението на други хора
Защо провалите ни нараняват толкова силно в зряла възраст? Защо често действаме много по -малко, отколкото бихме могли? Защо моралната подкрепа от близките ни е толкова необходима и важна за нас? Защо постигаме малко или изобщо не постигаме в живота това, което искаме?
За силните хора
За мен това е смелостта да бъда себе си, всеки с друг човек, и в срам, и в страх, и в болка, и в скръб. Именно тази част от себе си хората крият в по -голямата си част, както мъже, така и жени. За да изглеждате силни. Оказва се, че Тенекият дърводелец също има сърце.
Приятни, удобни, надеждни хора
Проблемът с добрите момчета и добрите момичета, които не са необходими на никого, въпреки цялата им доброта, е толкова популярен, че е невъзможно да бъде пренебрегнат. Всеки втори клиент (клиент) е човек, който страда от неговата надеждност, от факта, че не може да обиди (тоест да не е съгласен с мнението, предложението, искането) на друго лице.
За катеренето на хора и озадачаването на хора
Успех, цели, постижения - тези думи се срещат навсякъде в съвременния свят. За интелигентен, образован, развиващ се човек е в реда на нещата да се стреми към успех, да си поставя нови цели и постоянно да ги постига. Но какво, ако и вие сте също толкова умни и развиващи се, но концепциите за поставяне на цели, преодоляване, постигане по някаква причина не стоплят душата ви, а напротив - те ви вкарват в ступор и като цяло ви пречат да вземете дори стъпка напред?
