НЕ МОЖЕ ДА СТИГА? ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА

Видео: НЕ МОЖЕ ДА СТИГА? ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА

Видео: НЕ МОЖЕ ДА СТИГА? ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА
Видео: Тревожьтесь на здоровье: как современному человеку справляться с неопределенностью 2024, Април
НЕ МОЖЕ ДА СТИГА? ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА
НЕ МОЖЕ ДА СТИГА? ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА
Anonim

Когато работите с психоаналитик, психолог или психотерапевт, всеки клиент има съвсем естествен въпрос: „Отлагал ли съм терапията?“, „Може би това е достатъчно?“

Понякога този въпрос възниква, когато по време на терапията преживяваме някои болезнени моменти от миналото. Или, напротив, в периоди на облекчение, разрешаване на някакъв вид конфликт и потапяне в еуфория.

- Влияе ли психоаналитикът на моите решения?

- Пристрастява ли?

- Ще мога ли да се справя без моя психоаналитик?

- Не е ли време да завършим анализа?

Тези и много други подобни въпроси смущават клиентите в началния етап на комуникация със специалист по пси.

Мнозина отиват при психолог в очакване да получат съвет как да променят поведението, живота си и дори други хора. Следователно може да възникнат страхове, че разговорът с психолог означава да следвате неговите инструкции, да живеете в съзнанието на някой друг. И дори зависят от него. ⠀

Аз отговарям:

- Задачата на психотерапията на първо място е да помогне на клиента да намери подкрепа в себе си и да го научи да прави избор и да взема решения сам. Без помощта на специалист.

Разбира се, всичко е индивидуално. Всеки сам решава какво място дава на психотерапията в живота си.

По правило клиентът идва с една заявка. Например: „Развод от съпруга ми“.

Известно време след като започнахме да работим с тази молба, имаше нужда да разберем взаимоотношенията с мъжете: способността да се доверяваме и да се отпуснем в тяхно присъствие, въпроса за женската сексуалност, да работим чрез страха от изоставяне.

Следва въпросът за самочувствието, самочувствието и кариерното развитие.

Всичко в живота ни е взаимосвързано. Ако в началото на терапията фокусът на вниманието беше насочен към преживяване на скръбта от загубата, работа върху грешките в предишни взаимоотношения, то по-късно тя се измести от полето на проблема към полето на саморазвитие.

Събуди се жив интерес към себе си и към вътрешния си свят, към изучаването на моите сънища, мотивите на действия, желания и обратно, това, което не харесвам и което искам да откажа. Да се научим да казваме не без вина. И говорете на глас за вашите желания. Клиентът искаше да се опознае по-задълбочено, да осъзнае и различи чувствата си, да потърси причинно-следствените връзки между минали и настоящи събития, за да не повтаря същите грешки в бъдеще.

Психоаналитикът не диктува условията за това колко сесии са необходими, за да се реши този или онзи проблем. Въпреки че предупреждава за възможно възникване на несъзнателна съпротива срещу психотерапевтичния процес, която се проявява в закъснение, нежелание да отиде на сесията, търсене на причини за отмяна на срещата, нежелание да се говори по определена тема, отлагане или спиране на процеса на психотерапия. Съпротива може да възникне, когато човек се доближи твърде много до много смущаваща потисната памет. Съответно психическата защита на клиента се мобилизира, за да се задържи този материал в несъзнаваното и да се предотврати проникването му в съзнанието. Ако навреме обсъдите съпротивата си с психоаналитик, можете да откриете причината за тревожността и този материал може да се превърне в пробив в хода на терапевтичния процес.

Клиентът взе собствено решение - да завърши терапевтичния процес или да продължи да изследва себе си и да промени живота си. Тя остана на терапия, защото искаше да расте. Тук не става въпрос за зависимост от терапевт, а за съзнателен избор.

Когато клиентът обяви желанието си да си вземе почивка и да се опита сама да преодолее трудностите, проведохме няколко сесии, за да обобщим. Последната сесия, една или повече, е необходима, за да се идентифицира какво стои зад желанието да се спре психотерапевтичният процес и да се провери дали това е работа на съпротива, както и да се направи равносметка на свършената работа.

С клиента проведохме още една контролна сесия месец по -късно. Разбира се, през този период тя за първи път се сблъсква с някои житейски ситуации и продължава да се сблъсква с нея за първи път, търсейки отговори и подкрепа, но досега не е имала нужда да се обръща всеки път към специалист.

Някой се нуждаеше от 3 консултации, за да разгледа проблема си от различни ъгли и да започне сам да търси решения или да взема решения за решаване на проблема си в терапията. Някой краткосрочно консултиране - 15 сесии. Някой се нуждае от 6 месеца с честотата на срещите 1-2 пъти седмично. Някой е на 1 година. Някой продължава да се среща веднъж седмично в продължение на 2 години и не изпитва нужда да спре процеса. Някои клиенти се завръщат - или за решаване на конкретен проблем, или за да намерят ресурса и необходимата подкрепа за развитието на своята личност или преминаването на важен жизнен етап.

В края на краищата разговорът с психоаналитик отнема 50 минути седмично. И между тези срещи клиентът независимо се справя със своите чувства, емоции, житейски проблеми - използва уменията, които е развил по време на терапията, и разчита само на себе си.

Препоръчано: