Сянката на някои психологически защити

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Понякога изглежда, че светът около нас е като лабиринт, в който по пътя към целта от време на време има задънени улици, коварни капани и остри ъгли, заплашващи наранявания. Това е болката от неочаквани загуби и разочарование от пропуснатите възможности и страх от реални и предполагаеми опасности. Излизайки по този трънлив път, всеки от нас облича един вид психологическа броня, която ни позволява да смекчим ударите на съдбата. Вярно е, че понякога тази броня не толкова помага, колкото пречи, затруднявайки постигането на желаното. Нека се опитаме да разберем какви са нашите психологически защитни механизми.

Най -често срещаният от тези методи се нарича рационализация от психолозите. Човек понякога отказва да разпознае истинските си мотиви или истинската причина за събитията, които му се случват, и вместо това избира напълно логично, подходящо обяснение. Например домакинята, която чака гости, няма време да подреди апартамента. Тя е изправена пред избор: или да признае собствената си дезорганизация, или да се убеди, че един разумен човек ще нареди нещата по -рано, отколкото преди посещението на гостите. Какъв е смисълът от почистването два пъти?

Студент, който не успее на изпита, може да обясни неуспеха си с факта, че не се е подготвил правилно поради участие в екологично рали. Тоест, той даде предпочитание на по -важна и хуманна кауза. Няма значение, че ралито продължи няколко часа, а изпитът беше известен шест месеца.

Известната басня за лисицата и гроздето е перфектна илюстрация на друг защитен механизъм. Често, изправени пред невъзможността да постигнем целта, се стремим да омаловажаваме и дискредитираме самата цел („зелено грозде“). Така че презрението към благосъстоянието и просперитета е доста често срещано сред онези, които просто не са в състояние да ги постигнат.

Друг механизъм е описан подробно от Зигмунд Фройд, наричайки го репресия. Изправен пред някакъв неприемлив собствен порив, човек, като че ли го изтласква от съзнанието, не иска нито да мисли, нито да си спомня за това. Но като са принудени да излязат в сферата на несъзнаваната психика, тези импулси от време на време се усещат, проявявайки се в забулена форма.

Естественият защитен механизъм е компенсацията. Ако не успеем да постигнем желаната цел, ние се опитваме по някакъв начин да компенсираме, да компенсираме. Осъзнавайки, че няма слуха за музика, човек може да се заеме с рисуване, математика или нещо друго и да постигне успех в друга област. Проблемът е, ако компенсацията е отрицателна: например тиранин и диктатор могат да излязат от страхливец, а „успешен“рекет може да излезе от вчерашния провал.

С това е свързан и механизмът на психологическата проекция. Не желаейки да признае пред себе си някои неприлични действия или мисли, човек започва да ги приписва на другите и дори да ги изобличава с гневен патос. Биченето на пороците на други хора понякога служи само като безболезнен заместител на самобичуването.

Това са само някои от многото механизми за самозащита, познати на психолозите. Те, разбира се, помагат на човек да поддържа самочувствие и да се предпазва от травматични преживявания. Но общият им недостатък е, че всички те позволяват на човек да избегне проблема, вместо да го реши. Защото железната броня е просто застраховка срещу удари, а не оръжие за победа.