2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Много е писано за това как една жена живее в обидна или зависима връзка, но малцина разказват какво е чувството за нея да изгради нови по -късно.
Всеки формат на отношения се основава на взаимодействие - за предпочитане (макар и не винаги постижимо), взаимноизгодно и справедливо - когато нуждите на единия се покриват от възможностите на другия и отговорността е поделена по равно. В случай на травматизъм на първо място е страхът да не попаднете отново в нещо лошо, от което ще боли. Всеки нов кандидат се сканира за червени знамена и всеки факап се възприема като сигнал за събуждане. Това, което обикновеният човек може да не обърне внимание или да го отпише като инцидент, за жена, преживяла насилие, придобива скрит смисъл. Знаете ли как едно бито куче се отдръпва от рязко вдигната ръка? По същия начин хората, които са преминали през травма, са в постоянно вътрешно напрежение, готови да бягат или да атакуват във всеки един момент, в зависимост от ситуацията. Следователно за травмираните хора е двойно трудно да се отворят и да се доверят на нови взаимоотношения. На някой му липсва сърце, на някой мозък, на някой смелост.
Единственият начин да решите е да разберете себе си и да се научите как да предавате чувствата и страховете си на партньора си. За съжаление, малко хора са готови открито да обсъждат миналото си и ограниченията, които произтичат от него. Следователно, докато нищо неподозиращ кандидат реже лук, скандира името на любимия си екип в телевизора или вдига капака на тоалетната, жената има време да се задейства, да си спомни последиците от травмиращо преживяване, да го проектира върху нов партньор, изплаши се / обиди се и се отдръпни в себе си. Следователно, избърсвайки очите си след поклон, излизайки от тоалетната или изключвайки телевизора, невинен кандидат рискува да се сблъска с негодувание, гняв или агресия, причините, поради които той не разбира и не може да разбере. Твърд? Не тази дума.
Представете си, че имате кутия с тухли, която трябва да носите със себе си навсякъде. Това е неудобно, ограничава свободата на движение, заема много място и изисква постоянни ресурси. И така се срещате с някой, който харесвате, разговаряте, получавате взаимен интерес и започвате да планирате. Но ръцете ви са постоянно заети от тази проклета кутия и дори да ви прегърне банално, трябва да я поставите някъде. Вашите действия?
1) Кутията може да бъде избутана под масата или покрита с нещо, като засега се преструва, че не съществува. 2) Кутията може да бъде поставена на публичен показ, което я прави център на привличане и основа на битието. 3) Можете да разкажете за кутията, като постепенно изваждате съдържанието й и оставяте партньора си да задържи и усети тежестта на всяка тухла. 4) Кутията може да бъде предадена веднага на партньора ви - в края на краищата няма тайни в една връзка и затова си набавяте мъж, за да споделите тежестта с него.
Изграждането на нови взаимоотношения е трудно, независимо от отговора, който избирате. В случая с първия вариант обаче има голяма вероятност да се скъсате в неподходящия момент и да зашемете неподготвен партньор със странна реакция. Вторият вариант предполага, че около останките от старото ще се изграждат нови отношения, които не могат да не повлияят на качеството им. Препоръчвам третия вариант като най -адекватния сценарий за постепенно освобождаване от натрупаните боклуци и единственият, който отчита чувствата и реакциите на втория участник. Бъдещият ми съпруг и аз избрахме четвъртия вариант - не за хора със слаби сърца. Не му дадох просто кутия от прага - изхвърлих върху него всички тухли наведнъж. И, честно казано, в началото на историята абсолютно не ме интересуваше дали ще я запълни или не. Той не се уплаши, оцеля и се научи да се справя добре със страховете ми. Но цената е висока и винаги трябва да казваме всичко на глас. Трудна работа, но си заслужава. В крайна сметка всичките ми тухли са все още с мен, въпреки че те са били многократно изследвани, номерирани и етикетирани в личната терапия. Следователно, когато се задействам, имам време да разбера кои от тях резонират. И моят човек се научи да определя момента, в който той ще ме покрие по вълната на миглите му и движението на веждите му, и да предприеме превантивни мерки.
Вярно е, че редовните читатели са чували от мен неведнъж, че хората са привлечени от наранявания. Така че в повечето случаи (и нашият не прави изключение) има две кутии с тухли …
Не превключвайте.
Препоръчано:
РАННИ ТРАВМИ: ПРОБЛЕМИ ИДЕНТИЧНОСТ
Травматичните преживявания са ужасни, трудни и изглеждат непреодолими. Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е свързано със събития като войни, терористични атаки, автомобилни катастрофи, природни бедствия и актове на насилие. Има и друг вид посттравматично стресово разстройство, наречено комплексно посттравматично стресово разстройство (CPTSD), което е резултат от продължително излагане на травматични ситуации, а не от единичен инцидент.
8 вътрешни мъжки травми
„Не забравяйте, че сте дошли на този свят, след като вече сте осъзнали необходимостта да се борите със себе си - и само със себе си. Така че, благодарете на всеки, който ви даде тази възможност”G.I. Гурджиев „Среща с прекрасни хора“Съвсем наскоро, имайки в психотерапевтичната си практика по -голямата част от клиентите от мъжки пол, все повече започнах да се замислям колко е трудно да бъдеш съвременен мъж в нашето общество.
Всеки избира своя кутия. Къде и защо бягаме от себе си
Преди малко по -малко от година написах пост за бягането от религията, езотериката и т.н. Мина време и тази тема отново, под формата на въпроси на клиента, се изплъзна. Спомних си както публикацията, така и коментарите на близък човек. Ще кажа едно - времето променя възгледите.
„Жаба в кутия“или два начина да обичаш себе си
Защо хората не се обичат? Няма да повтарям тривиално нещо като „всички проблеми от детството“и така е ясно, че да! Това е от детството. Но какво да правим тогава? Колоните в списанията са пълни с лайфхакове на тема „как да се обичаш“: „осъзнай“, приеми”,„ спри”,„ започни”.
Самоубийство и кутия бира
СУИЦИЦА И БАНКА ЗА БИРА Това, въпреки определено художествено представяне, е напълно реална история, записана от един от моите клиенти. Тя дойде при мен малко след опита за самоубийство. И ние заедно с нея в продължение на няколко месеца бавно се оттеглихме от бездната на самоубийството.
