2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Негативните събития и хората, които срещаме, не са така за всички. В различни ситуации, в зависимост от времето-мястото-личността, ние показваме различните си черти, както различните места ни показват различните си страни в зависимост от настроението, в което се намираме.
Настроението на човек е пряко свързано с неговото възприятие. Разположението на духа, в който се намираме, влияе върху начина, по който възприемаме това или онова събитие. Ето защо изразът „да станеш на грешен крак“придоби популярност сред хората. Трябва ли някой или нещо да ни съсипе настроението сутрин, сякаш веднага ще бъдем транспортирани до острова на лошия късмет през останалата част от деня и ще се плъзнем в негатив по низходяща спирала.
Благодарение на интернет, а именно разпространението на информация за духовните учения, стоицизма и непоколебимостта на духа, много от нас имат впечатлението, че щастливият човек е някакъв вид херметически изолиран от негативните емоции, вечно усмихнат робот, чието всичко е винаги прекрасно, защото има отрицателен имунитет. Това възприятие за образа на щастлив човек е погрешно. Човек, който е истински щастлив, няма да се скрие от негативизма на другите. За него няма смисъл. Истинското щастие е непоклатимо щастие. Щастливият човек свободно взаимодейства с всякакви входящи емоции и има безстрашие пред себе си.
В днешния свят страданието е неизбежно. Дори такова положително и правилно отношение като „човек е ковачът на собственото си щастие“или по -масовата версия на „всеки създава своя собствена реалност“използваме като защитен механизъм в опит да се изолираме от негативизма. Когато се преструваме, че не ни е грижа за страданието, ние не сме в състояние да приемем реалността в цялата й многостранна природа. Опитваме се да контролираме света дори повече, отколкото затягаме примката около реалността (и около собствената си врата).
Отричането на съществуването на негативни емоции и непрекъснатото каране да се чувствате добре е все едно да отричате съществуването на левия крак
Представете си, че идвам да ви посетя, накуцвайки и за ваша изненада защо не използвам двата крака, казвам: „Не мога да стоя на двата, имам само правилния“. В същото време от време на време падам настрани, но веднага се събирам, избърсвам праха, качвам се на дивана и докладвам с подчертано спокойствие: „Не е лесно да живееш с един десен крак, вярно е. Но не ми остава - трябва да се справя."
Нищо в нашия свят не е случайно. От всички събития, които ни се случват, трябва да извлечем поука. Ето как се извършва еволюцията - органичен процес на преход от грубото към финото, от простото към сложното. Спомняме си историите на първите авиационни революционери, които искаха да се изкачат в небето: днес, благодарение на тези хора с прогресивно мислене, всеки от нас има потенциала да се качи на дирижабъл и да се втурне в търсене на приключения.
За да намерите призвание, да осъзнаете своята роля във Вселената и, като неизбежно следствие, да станете щастлив човек, трябва да възприемете следния модел на взаимодействие с негативното:
- Осъзнайте валидността на отрицателното събитие. Виждайки, че събитието всъщност се е случило и си признавам как се чувствам в резултат на това събитие.
-
Намерете обратното на това негативно чувство, положително чувство. Забелязали ли сте, че повечето негативни ситуации, в които се намираме, са склонни да ни провокират към същите негативни чувства и да предизвикват същите негативни емоции? След като осъзнаете обратното на това негативно чувство, позитивното чувство, съсредоточете се върху това положително чувство като ваш приоритет.
Повечето хора са нещастни, защото разбирането ни за приоритетите ни е неясно
Действаме противно на приоритетите си и вдигаме ръце, когато получим отрицателен резултат, точно обратното на това, което искаме.
Основната потребност на всеки от нас е да действа според приоритетите си. За да направите това, приоритетите трябва да бъдат открити! Горната техника ще ви помогне да се справите с това.
В света няма нищо случайно. С течение на времето техниката на възприемане на негативните емоции ще се превърне в топка, което води до осъществяване на истински желания, и ще стане проста, автоматична и обичана. Приятно пътуване!
Препоръчано:
Ролята на бащата в живота на детето
Автор: Олга Валяева В съвременния свят ролята на бащата се изравнява. Много жени вярват, че бащата не е важен или необходим. Те самите могат да печелят пари, да раждат дете без мъж, те сами се хранят, купуват апартаменти за деца. И как как - защо мъж?
Ролята на терапевта в живота на клиента
Всеки професионален психолог / психотерапевт периодично си задава въпрос за ефективността на дейностите си и как наистина може да помогне на клиента си. Наистина, без отговор на този въпрос (поне за себе си), понякога е буквално невъзможно да се работи - да се намери клиент, да се проведе смислена терапия, да се почувства удовлетворение от професията и най -важното - всъщност да се окаже помощ на лицето, което е кандидатствало за него.
Ролята на бащата в живота на момчето
Детето възприема целия външен свят чрез двамата най -важни хора - майка и баща. Майката има свои задачи, бащата има свои. На възраст 3-7 години бащата помага на момчето да живее отделено от майка си и да се идентифицира като мъж. До 2-3 години момчето и майка му имат много силно сливане, но след това той се оглежда и се опитва да определи кой е той.
Как да излезем от ролята на Жертвата и да станем уверен човек?
Ако често се налага да се сблъсквате с атаки от страна на други, обезценяване, заслужавате одобрение, ако чувствате пренебрежение към вашите нужди от страна на другите, манипулация, ако вие самите сте обидени и смятате, че светът е несправедлив, ако нямате достатъчно решителност в ежедневните дела ви преследват постоянни съмнения, безпокойство, трудно е да защитите личните граници, тогава трябва да работите върху категоричността на поведението си.
Михаил Лабковски. Ролята на взаимоотношенията в живота на човек
Съществува обща идея, че взаимоотношенията са неразделна част от живота ни, защото по природа ние сме социални същества. Още в училище ни учеха, че необходимостта от връзка е генетично присъща. А различните разногласия, които имат нужда от самота или отшелничество, се тълкуват от психиатри като неадекватни:
