Разходка през минно поле или "Как да преодолеем сценария за лош късмет?"

Съдържание:

Видео: Разходка през минно поле или "Как да преодолеем сценария за лош късмет?"

Видео: Разходка през минно поле или "Как да преодолеем сценария за лош късмет?"
Видео: Месье, же не манж па сис жур. Цитаты из фильма "12 стульев" (1976) 2024, Март
Разходка през минно поле или "Как да преодолеем сценария за лош късмет?"
Разходка през минно поле или "Как да преодолеем сценария за лош късмет?"
Anonim

Описание на случая на клиента

Джулия е млада жена на 32 години. Работи като офис мениджър в туристическа компания. Единична. Мечтае да работи като туристически мениджър за изготвяне на нови маршрути и създаване на туристически продукти. По време на обръщането тя беше в потиснато емоционално състояние. Тя се оплака, че цял живот не е имала късмет, че е родена „под грешната звезда“.

Искане:

Искам да прекъсна този порочен кръг на лош късмет. Искам да имам успех в живота. Искам да си намеря любимата работа и да правя това, което обичам.

Терапевтичен процес

Работата продължи шест 2-часови сесии.

Първата сесия е диагностична

Проблемната история свърза епизоди от живота на клиента, където имаше „лош късмет“.

  1. Искаше да свири на пиано, отиде в музикално училище, учи в два класа, но през лятото си счупи два пръста, които неуспешно израснаха заедно и загубиха гъвкавост и трябваше да забравят за пианото.
  2. След училище тя искаше да влезе в московски университет, но обърка датите и пристигна ден по -късно, приемът беше затворен и тя трябваше да учи в своя град.
  3. След университета тя дойде в Москва, получи добра работа по време на отпуска по майчинство на служителката, но неочаквано напусна постановлението и Джулия трябваше да напусне.
  4. Сега тя работи като офис мениджър в туристическа компания в продължение на четири години и два пъти й бяха обещавани „повишения“, но в последния момент те взеха други „на дръпване“.

Юлия си спомни още много незначителни случаи на лош късмет: счупена пета, загуба на карта за пътуване, закъснение за самолет поради задръствания.

Тя изглеждаше като герой във филма „Нещастник“.

В резултат на това се оказа, че основният проблем на Джулия: Несигурност в собствените й способности и вследствие на това очакването на неуспех, т.е. програмиране за неуспех.

Джулия беше в състояние на безпокойство.

Несигурността се прояви във фразите: „Страхувам се, че няма да работи“, „безполезно занимание“, „Няма смисъл дори да започваш“, „Винаги ми е така“.

Тревожността се проявява чрез симптомите: вълнение, паника, напрежение, скованост, безпокойство, възмущение, обезценяване, „булимия“(както Юлия нарече навика да облекчава тревожността чрез консумация на храна).

Работата е извършена по метода на пясъчната терапия.

Разгледах типичните причини за лош късмет:

Последица от непредвидимо насилие в детска възраст. Физическо насилие, психическо насилие, когато на детето непрекъснато се крещеше в детството и то не можеше да разбере откъде идва и защо идва. Това състояние формира образа на опасност у детето. Светът става несигурен и човекът живее в постоянна тревога. Как това е свързано с лошия късмет? В състояние на възрастен човек развива фонова повишена тревожност и в резултат на това става нервен. Не му е удобно да живее в този режим и като отбранителна реакция отива или във вътрешния свят, или във виртуалния свят, защото там е безопасно. И в резултат на това човек губи контакт с реалността и се превръща в "Разпръснат човек, с улица Басеяная"

Такива проблеми се решават при продължителна терапия, например, перфектно се решават с хипноза.

Едно необработено събитие от миналото (незатворен гещалт). Например имаше конфликтна ситуация. В резултат на това човек намира хора по тип, близки до тези фигури от детството, и се опитва да „затвори“недовършената ситуация, т.е. да го разрешите по начин, който е по -полезен за себе си. Този процес е естествено безсъзнателен. Но въпреки това той непрекъснато пресъздава този конфликт. И в резултат на това той постоянно стъпва върху един и същ рейк, който формира повтарящи се негативни моменти и се появява този много лош късмет.

2 Отрицателни нагласи. Тук нашето общество няма равен и то ни програмира с голямо удоволствие да се провалим. Фразите: „Ръцете ти растат от грешното място“, „Защо си толкова непохватна“са толкова здраво вкоренени в съзнанието ни, че след това ги работим цял живот. Психотерапията е насочена към идентифициране на тези нагласи и разбиране на връзката между тях и поредица от лош късмет. По -нататъшната работа продължава за премахване на емоционалния фон от тази вяра и премахване на нивото на ентусиазъм, тоест нивото на вяра в тази вяра.

Моята хипотеза беше, че негативните нагласи от детството са причината за неуспехите на Юлия.

Но трудността беше, че Юлия дойде при мен не за психотерапия, а за коучинг и нямаше желание да се рови в детските травми и да премине през целия труден и болезнен път на психотерапията. И подсъзнателно тя се съпротивляваше. Потвърждение за това беше отказът да се работи с пясък, първата тава на Юлин беше без пясък. Съгласете се, изглежда странно, когато човек целенасочено идва на работа в метода на пясъчна терапия и първото нещо, което прави, е да отказва да работи с пясък. Това беше самата съпротива.

Освен това, Първата тава на Юлин се казваше "Какво е" нещастен "?"

В тавата фигурите бяха хвърлени в безпорядък, впечатлението за хаос и опустошение.

image
image
image
image

юлия вспомнила, что примерно так выглядела ее детская комната, и мама, когда ругала ее за беспорядок говорила: «ну вот опять все сломала!» «вечно ты!» «у тебя руки не из того места растут» «ничего из тебя не получится».

таким образом были выявлены причины юлиного невезения - ограничивающие установки из детства!

тогда я построила модель работы с юлей следующим образом:

  1. определение и мотивация имеющихся у клиента ресурсов.
  2. создание положительного опыта в рамках терапевтической сессии.

вторая сессия была посвящена поиску ресурсу и активизации успешного опыта

однако в течении сессии юлия не могла построить ресурсный поднос, ей не «на что было опереться». положительны опыт юлия тоже не могла вспомнить. единственный образ, который ей приходил и казалось, что от него идет тепло, это очки ее прабабушки (баба сима).

image
image

но прабабушка умерла, когда юлии было четыре года и она практически не помнила ее.

вспомнила лишь случай из детства, когда баба сима дала ей «счастливый билетик» со словами: «вот говорила я, когда выпадает счастливый билетик все складывается, мне сегодня досталась последняя пара сапог, повезло так повезло. держи, юль, билетик, проедешь на нем». и, юля взял билет положила его на пол, села верхом и стала кататься на полу. воспоминания об этом эпизоде помогли юлии войти в ресурсное состояние, тревога отступила и ей стало хорошо и тепло (так она описывала свое состояние». однако она сказала, что так в жизни не бывает, и это только иллюзия и мираж. «и вообще может все и не так было, а я половину напридумывала себе».

третья сессия была посвящена поиску ресурса через воссоздания жизни бабы симы

юлия вспоминала бабу симу как энергичную, успешную и счастливую женщину. у нее всегда все ладилось и складывалось. она заведовала кафедрой в институте, была замужем и воспитала пять детей. юлия всегда поражалась, как та все успевала и как ей удавалось до конца жизни поддерживать себя в замечательной форме (спортивная фигура, ухоженное лицо, всегда аккуратно одета и подкрашена). юли с детства знала историю, как баба сима в начале войны со своими четырьмя детьми и беременная уехала из москвы в томск и там родила последнюю дочку. как она работала с грудным ребенком на руках главным инженером завода, и как ей потом предложили остаться в томске и возглавить серьезное предприятие.

когда юлия ставила поднос о бабе симы, который назвала «есть женщины в русских селеньях», она выбирала устойчивые энергичные фигуры, точно знала куда их ставить, и они выстроились у нее в единый вектор.

image
image

юля сказала, что баба сима всегда добивалась своего, потому, что четко знала, что хочет и шла к цели. выяснилось, что она всегда брала ответственность на себя и, если что-то не получалось, она пробовала другие варианты. но у юли так точно не получится потому, что ей в жизни не везет. она тоже знает, что хочет, но всегда происходит что-то, не от нее зависящее, и на что она не может повлиять и что рушит все ее планы.

четвертая сессия (стенограмма)

(т)- привет, юль! как ты смотришь на то, что бы проложить свой путь к мечте в песочнице?

(ю)- опять ты со своими играми? ну сколько раз я говорила что в жизни все не так. тут на столе все легко, раз-два и ты в дамках, а по жизни обязательно какой-нибудь кирпич на голову упадет в самый решающий момент. ну давай свою песочницу. что делать-то?

(т)-юль возьми себя (предлагаю ей набор шахматных фигур) и найди место себе в песочнице.

юля очень энергично (в духе бабы симы) хватает черную пешку и ставит в левую нижнюю клетку.

(т)- как тебе?

(ю)- да никак. тесно, словно в клетке

юля приподнимает внутренние перегородки песочницы

(ю) – не знаю, куда идти и вообще как идти

юля снова поникла, голос стал тише, движения неуверенней, она берет в руки пешку и гладит ее как маленького ребенка, потом снова ставит ее в свою клетку.

(т) – юля, посмотри на песочницу и скажи, где ты себя видишь успешной?

(ю) – вот здесь!

юля уверенно показывает на центральную клеточку.

image
image

(т) – посмотри на фигуры и возьми ту, которая по праву займет свое место

юлия снова энергичным движением берет белого ферзя и ставит его в центральную клетку.

(т) – как ему там?

(ю) – хорошо, он главный, он знает, что этот мир создан для него и он счастлив.

(т) – юля хочешь к нему?

(ю) – да?

(т) – можешь идти. ты сама выбираешь свой путь, просто иди пальцами по дну.

юля делает первый шаг, вдавливает палец в клетку. она оказывается пустая. юля ставит сюда пешку.

image
image

(ю) – и что дальше?

(т) – как тебе тут?

(ю) – никак, так же, как и там. я же говорю, в жизни все не так. тут легко прыг-прыг и ты в дамках.

(т) – ты хочешь идти дальше?

(ю) – легко!

юля вкапывается в следующую клеточку, перепрыгнув через две. снова пусто. юля ставит туда пешку. видно разочарование, юлия снова не верит, что из этой затеи что-то получится.

(ю) – ну вот и снова ничего! можно я уже закончу?

юля делает последний шаг, раскапывает клеточку перед ферзем, она пустая и ставит туда свою пешку.

image
image

(ю) – ну и что? фигня полная, я тут, а ощущение, что никуда и не ходила. скажи мне в чем смысл этой ерунды.

(т) – юль, а ты хочешь посмотреть, что могло бы быть на твоем пути, если бы ты пошла не так.

и я начинаю раскапывать одну за другой клеточки вокруг ее пути. оказывается она совершенно непостижимым образом выбрала пустые клеточки, в то время, как практически все другие содержали в себе вкопанные фигуры. когда я достала на поверхность все фигуры, у юли аж дыхание перехватило.

image
image

(ю) – как такое может быть? это невероятно! я словно по минному полю прошла, не задев ни одной мины. неужели мне так повезло! не могу поверить. я, как муж бабы симы, который всю войну прошел сапером и ни одного ранения. потом его друзья никак не могли поверить, что такое может быть. это наверное семейное, нельзя мне баба сима дала билетик.

юля открывает сумку и достает какой-то чек.

(ю) – не совсем билетик, но тоже очень похож.

она кладет чек под пешку. долго смотрит на нее, потом меняет черную пешку на белую и подвигает ее ближе к ферзю. потом она вытаскивает внутренние перегородки, закапывает все ямки, выравнивает песочное поле, кладет билетик на середину и ставит на него ферзя и пешку очень близко. потом она рисует круг вокруг фигур и делает словно остров.

image
image

юля фотографирует песочницу и долго смотрит на нее.

(ю) – а ты знаешь, я ведь вспомнила. я в детстве очень любила облизывать сосульки и всегда их отрывала от водосточных труб. и классе в пятом я шла в школу, и увидела трубу с такой красивой сосулькой. я уже хотела подойти к ней и оторвать, но тут подошел автобус. я подумала: «да что за черт, почему именно сейчас», и когда садилась в автобус услышала страшный грохот. на то самое место, где была сосулька упала огромная глыба льда. если бы не автобус, она бы точно меня убила.

следующие две сессии юлия строила подносы путей реализации своей мечты. они стали более устойчивыми и энергичными, ушла неуверенность и ожидание неудач.

юля построила поднос своих ресурсных качеств: легкость, беззаботность, жизнерадостность, смелость, женственность, веселость, инициативность, деловитость, активная жизненная позиция.

image
image

результаты работы:

  1. юля выявила причину своей «невезучести». мамины ограничивающие установки: «ну вот опять все сломала!» «вечно ты!» «у тебя руки не из того места растут» «ничего из тебя не получится».
  2. юля определила ресурсную фигуру своего рода – баба сима.
  3. юля осознала, что секрет везения – в активной жизненной позиции и принятия ответственности за свою жизнь на себя.
  4. юлино бессознательное дало юлии возможность увидеть свою «везучесть», свой «счастливый билетик»
  5. юлия сделала выбор расстаться с проблемой и действует в этом направлении.

через некоторое время юлия дала обратную связь в которой написала, о том, что она теперь менеджер по туризму. мечты сбываются.

Препоръчано: