2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40
Наистина обичам приказката "Грозното патенце", често я моля да я препрочете (преработи карикатурата) на онези клиенти, дошли с молба да подобрят самочувствието си. Много терапевтична, мила приказка с важно послание. Между другото, какво послание, според вас, се крие в тази приказка? Каква е основната идея зад него? Нека спекулираме в коментарите!
Междувременно ви предлагам да прочетете друга приказка, която също често предизвиква силен резонанс у хората със съмнение в себе си, липса на увереност в техните способности, в техните възможности, както и тези, които не разбират себе си, не разбират тяхната цел.
Така,
Приказката за изгубения сокол
Не се знае как, но едно яйце някак си изпадна от гнездото на сокола. За щастие, той беше достатъчно силен, за да не се счупи, оцеля, когато удари земята. Яйце се търкулна по склона и се търкулна на топла поляна, където пасеха коне. На тази поляна соколът се излюпи от яйце.
Той започна да се оглежда наоколо. Наоколо е лек, топъл, нежен вятър, хубав ден. И тогава соколът се зачуди: кой съм аз? Как се казвам? Какво мога да направя? Къде ми е мястото?
Соколът отиде при конете.
- Кой си ти? - попита соколът.
- Ние сме коне! - гордо отговориха конете.
- Как е това? Какво представляват конете?
- Но вижте как можем да скочим бързо, в галоп.
И конете галопираха. И беше много красиво! Соколик погледна как опашките и гривите на гордите коне пърхаха, как земята трепереше от тропота на копита, как гладкото мускулесто конско тяло блести под слънцето, как те се втурват по -бързо от вятъра.
Соколът също се опита да бяга в галоп, но къде там! Конете се хвърлят над него и заключават:
- Не, знаеш ли, ти не си кон! Не можеш да бягаш, ще направиш лош кон!
Соколът се разстрои и продължи напред. Попаднах на езерце, в което плуваха караките. Соколът видя колко бързо плуват във водата, как размахват перките си, как разрязват водната повърхност.
Ето сокола, разперил крила, вместо перки, се гмурнал в синята вода, опитал се да плува по същия начин. Да, къде там! Само каракудът едва вдигна от смях люспестите си коремчета:
- Не, приятелю! Няма риба от теб! Махай се оттук!
Соколът беше още по -разстроен. Но какво да се прави? Аз продължих.
Дойдох в гората. Дърветата са високи, катериците скачат през дърветата. Сръчно прескачайте от клон на клон. На сокола изглеждаше много красиво. Дай мисли, че ще опитам същото!
Едва сега крилата бяха на пътя му, само той щеше да се разпръсне, за да скочи от клон на клон, но те се объркват, прилепват към клоните, оказва се много неудобно. Катеричките се засмяха на сокола:
- О, забавлявах се! Да, катерица от теб е като балерина от слон! Умна катерица няма да излезе от вас! Нямате склонности, нямате талант!
Соколът беше още по -разстроен. Той напълно наведе глава.
Където и да се скита нашият сокол. Кой не е виждал! Соколът отново и отново усещаше своята глупост и нередовност, неловкост, неловкост.
А соколът мразеше широките му крила, което му пречеше да прескача дърветата, като катерици и маймуни. И соколът мразеше здравия му клюн, който не можеше да пусне вода и да се измие, както слоновете. И соколът мразеше закачените му здрави крака, които не можеха да тичат толкова бързо, колкото конете. И той мразеше перата си, което му пречеше да плува във водата толкова бързо, колкото рибите.
И веднъж соколът срещна два сокола. Те се зарадваха да го видят, призоваха го да лети заедно, в далечни земи, да се любуват на полетата от височина, топли крила под слънцето, да режат въздуха, да ловуват, да хващат плячката със силните си лапи, да я удавят със здрав клюн. Изкачете се до синьото на небето.
- Не, братя! Къде да отида? Крилата ми не ми позволяват да скачам по клоните, но ти ми предлагаш да летя! Краката ми не могат да тичат толкова бързо, колкото гордите коне, а вие говорите за лов! Моите пера не ми позволяват да плувам, но ти казваш, че ще ми помогнат да летя! Не съм добър за нищо! Няма място за мен на тази земя, няма място за мен в морето, няма да има място за мен на небето!
Соколите се спогледаха и полетяха нататък. И соколът беше оставен да живее с мисълта, че няма цел. Всеки го има, но той няма. Някой плува, някой копае земята, някой бяга, някой скача, някой лети. Всеки, но не и той.
Явно съдбата е …
_
Обикновено приказката завършва с щастлив край. Но в живота не е необходимо. Защото колко соколи продължават да копаят като бенки? Колко от тях се научават да тичат като коне? Колко от тях се научават да скачат по дървета като катерици? Някои соколи дори успяват да участват в състезания по бягане, плуване, копаене на дупки …
И колко соколи са спуснали крила си напразно в опити да намерят своето място, да намерят себе си?
А ти? Разпознахте ли се в нашия сокол?
Препоръчано:
Приказката за трудно детство
„Всички ние идваме от детството“, „всички проблеми идват от детството“, „всички психологически проблеми на възрастен произтичат от конфликти и стресове, получени в детството“. Много често и по различни начини можете да чуете такова твърдение.
Приказката "Колобок" за злощастната съдба на човек
Знаете ли за какво всъщност е приказката „Колобок“? За злощастната съдба на човек. Като начало, нека определим ролите: Натруфен човек - Човек, Лисица - Жена, Баб-мама, Дядо-татко, Харе - приятел на 3 години, Приятел на вълк на 15 години, Мечка - светът на мъжете, Лисицата е жена.
Приказката за мъртвата принцеса или програмата на отхвърлящата майка
Студена майка. Нека си спомним Пушкин … Дълго време царят беше безутешен, но какво да се прави? И той беше грешен; Годината мина като празен сън, кралят се ожени за друга. Честно казано, младата жена наистина беше кралица: Висока, стройна, бяла и тя го взе с ума си и всички;
Между Сцила и Харибда. Приказката
Мъжът се мяташе между Сцила и Харибда. Не знаеше какво да прави. Отчаянието го обхвана с горчива вълна. Къде съм старият? Аз ли съм повече от това, което ми се случи? Междувременно в тази пропаст, в пролива между тези две морски чудовища, има място за надежда.
ПРИКАЗКАТА ЗА МОМИЧЕТО ГЛАША И НЕЙНАТА ЧУДЕСНА ГРАДИНА С ЯБЪЛКИ
Имало едно време момиче на име Глаша. Тя беше добро момиче. Много мило. И учтив. И един ден на Глаша му хрумна светла идея да засади ябълкова градина. Тя изучава основите на селскостопанската технология, избира сортовете ябълкови дървета, които иска да засади, така че ябълките да са по -сладки, по -вкусни.
