НАРЦИСИЧНА ДЕПРЕСИЯ

НАРЦИСИЧНА ДЕПРЕСИЯ
НАРЦИСИЧНА ДЕПРЕСИЯ
Anonim

Рискът от депресия при нарцистично разстройство е свързан предимно с разрушаването или неефективността на обичайните компенсаторни стратегии.

В стереотипния жизнен цикъл на нарцистичните личности периодите на успешна нарцистична дейност или нарцистичната „здравословна компенсация“се заменят с периоди на нарцистични „провали“, нарцистична „слабост“, през които нарцистичната личност не може да поддържа чувство за величие.

Нарцистичната личност не изпитва специфично депресивни чувства на тъга, тъга, вина и чувство на безполезност, а чувството за празнота излиза на преден план.

Депресираният пациент е безполезен и нещастен, светът му е черен, трагичен и изпълнен с болка; нарцистичният пациент, от друга страна, е песимист, разочарован, а светът му е мрачен, измислен и пълен с провали.

Нарцистичният човек не е измъчван от дилемата лошо-добро; той вижда себе си като „потенциално добър“, но не може да демонстрира своите способности. Отговорността за „провалите“се носи от съдбата и същността на света. Песимизмът на нарцистичните личности е придружен от арогантност, възгледите за света се характеризират с подигравки и презрение. Песимистичните нарцистични личности са много активни в налагането на песимистична визия за света и желанието да убедят другите, че в такъв свят наистина не може да се постигне нищо.

Дисфоричните „пръски“се заменят с кратки периоди на релаксация с субективно усещане за облекчение. Швракич провежда структурно-динамичен анализ на нарцистичната декомпенсация. Той подчертава, че повечето нарцистични пациенти поддържат нормални его функции. След поредица от нарцистични цикли нормалните его функции тестват вътрешната реалност и идентифицират вътрешния източник на постоянно негодувание, напрежение и ниско самочувствие, които подкопават нарцистичното величие. По време на периода на декомпенсация нормалните Его -функции насочват агресията към ядрото на величието - към „специалността“на Аза. Без ядрена „специалност“Грандиозното Аз се срива, „изпразва“. Според Швракич песимистичното настроение е компромисен изход от конфликта между нереалистичното величие и продължаващата способност да се тества реалността поради нормалните функции на егото. Налагането на собствено мнение на песимистично настроените пациенти отразява основната дейност на защитните механизми на проективната идентификация и всемогъществото. Дисфорията с интервали на релаксация е показателна за водещата роля на проекцията. Парадоксалното проявление на чувство за превъзходство и арогантност отразява факта, че песимизмът се превръща в нова „особеност“, ново „ядро“на величие. Въпреки че самият Швракич, авторите на ревюто, не разкрива това, но идеите му за песимизма като ново „ядро“на грандиозния Аз отразяват идеите на А. Адлер, че дори опитът от страданието може да се използва като оправдание за усещане на собствената си избраност и прилика с Бога (от 1).

Има гледна точка, че централният механизъм на нарцистичната декомпенсация и депресия е нарцистичният перфекционизъм, основан на водещия мотив - въплъщение на съвършенството и печелене на признание и възхищение. Невъзможността да се изостави този мотив се дължи на липсата на подмяна под формата на други мотиви и форми на съществуване. Ако удовлетворението на този мотив по някаква причина се окаже невъзможно, животът става празен и безинтересен; ревността, негодуванието и неудовлетвореността от себе си в крайна сметка водят до депресия. Въз основа на това разсъждение авторите определят нарцистичната депресия като субективен срив на основната цел в живота - целта за въплъщение на върхови постижения и лични постижения (2).

Литература:

1. Клинична психология на загубата на себе си / Соколова ЕТ, 2015, стр. 83-87.

2. Нарцисизъм, перфекционизъм и депресия / Холмогорова, Гаранян // Московски психотерапевтичен вестник, 2004, No 1, стр. 18-35

Препоръчано: