Стара болка и мъртва неуязвимост

Видео: Стара болка и мъртва неуязвимост

Видео: Стара болка и мъртва неуязвимост
Видео: СТАРАЯ ВЕДЬМА УВЕЛА КАМИЛЛУ ВО СНЕ! 2024, Март
Стара болка и мъртва неуязвимост
Стара болка и мъртва неуязвимост
Anonim

Дете, което познавам, има буркан с гумени топки. Такива малки, многоцветни топки, които струват никел и се продават в забавни машини, които се срещат тук-там по пътя в търговските центрове. Пълна кутия с подскачащи малки топки, сякаш треперещи от нетърпение и искащи да изскочат възможно най -скоро и да започнат да скачат из стаята.

Моят приятел, дете, получи топки в клиниката, където често гостуваше и където също имаше такава автоматична машина. Майката на детето всеки път му купуваше топка, вярвайки, че това по някакъв начин ще го отклони от болката, която трябваше да изтърпи в стаята за лечение, където една голяма леля в бяло палто му прави инжекции.

Детето на моя приятел не обичаше много инжекциите. Направо МНОГО. И кой ги обича?

И сега, като беше на дивана и постави меко място под острата игла на спринцовка, детето стисна разноцветна топка в юмрука си и се вгледа в нея с всички сили, сякаш искаше да различи гумените молекули, които тя състои се от. Това помогна на детето да преодолее болката.

Той обаче не играеше с топки. Просто ги сложих в голям прозрачен буркан и никога повече не ги докоснах.

Интересувах се и попитах:

- Защо е така?

В отговор детето стисна устни и каза:

- Просто всички те потъмняха от тъгата ми и вече не искам да ги докосвам.

- Затъмнено? - изненадах се, като гледах цветните и ярки топки.

За мен всички те бяха еднакво ярки и цветни.

- Всичко, всичко!? - попитах внимателно.

„Има няколко - призна той и реши да бъде обективен. - Купиха ме, докато се разхождах до увеселителен парк или цирк. Те са много ярки и красиви, но е невъзможно да се стигне до тях, те са в самото дъно на консервата и за да ги получите, трябва да влезете в контакт с тъмни топки, от които все още миришете на болница.

- Защо ги пазиш?

„Не мога просто да ги изхвърля … В края на краищата те бяха с мен, когато изпитвах болка. Изхвърлянето им е като раздяла с парче от себе си …

- Да - съгласих се аз. - Не можете да ги изхвърлите.

Замълчахме, размишлявайки върху тази трудна задача.

- Може би ако ги освободите, те могат да възстановят яркостта си? - Предложих.

- Страх ме е - призна детето. - Ами ако не понасям тъгата им?

В думите му имаше много пронизваща горчивина и ми беше трудно да сдържа тъгата си. Някога в мен, както и в този прозрачен буркан, имаше много тъмни, отровени от болка спомени.

- Нека ги пускаме един по един. - предложих тихо. - Ще бъда с теб.

- Нека да. Детето отговори решително и ме хвана за ръката.

Когато пуснахме първата топка, а след това втората и третата, той заплака, но когато видя, че топките постепенно възстановяват естествената си скачаща способност, те скачат на пода и отскачат от стените, блестящи с цветни страни, отначало бавно и плахо, а после все по -уверено се усмихна …

- Оказва се, че тъгата никога не е безкрайна! - той тихо сподели откритието си с мен.

- Да, прав си. - отвърнах аз, изумен от дълбоката му мъдрост.

Това дете, което познавам, беше на 24 години. Но какво значение има, ако вътре във всеки от нас живее тънка и уязвима част, първоначално от детството. И всеки от нас има спомени вътре, изпълнени с болка и тъга. И докато не оставим тази тъга да излезе, ни е трудно да видим пъстрите и радостни страни на живота си.

Потиснатата и потисната тъга може и ни прави силни и издръжливи в очите на другите (и нашите собствени). Въпреки това, заедно с тази маска на неуязвимост, ние придобиваме твърда броня, вътре в която е студено, влажно и тъмно и през границата на която става невъзможно да се достигне до нежна трева, да се помирише утрото, да се усети какво представлява животът. Чрез тази броня слънчевата светлина и нежната любяща усмивка не могат да пробият до нас. Заслужава ли тази спокойна и мъртва самота неуязвимостта, цената, която плащаме за нея?

Препоръчано: